ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2000

гр.София, 22.04.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 1403/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 5462/19.03.2025г., постановено по ч. гр. д. № 14869/24г. по описа на СГС, ІІ А ВС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея производство по гр. д.№ 38769/23г. по описа на СРС, 127ми състав.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че съдилищата са посочили абстрактни и теоретични постулати, без конкретика, касаеща конкретната върната искова молба, а изводът, че с нея не се преследва легитимен интерес бил немотивиран. Като основание за касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и на 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с процесната искова молба, с която Е. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение на неимуществени вреди от нарушение на право на ЕС и ООН по прокурорски преписки 15628/2018г. на ВКП; 794/2018г. на АСпП (понастоящем закрита) и1556/2018г. на СП (също закрита) чрез бездействие на прокурор по разследването и незаконно прекратяване на преписката, ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от ЕКЗПЧОН по аналогия от чл. 35, т. 3, б. „а“ от Конвенцията, поради което и само на това основание искът се явява недопустим. Намерил е за неоснователни оплакванията за необоснованост на...