ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2049/24.04.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4806 по описа за 2024 г.
Обжалвано е решение № 1047/26.07.2024 г., поправено с решение № 1113/19.09.2024 г. по гр. д. № 737/2024 г., в частта, с която Окръжен съд – Пловдив, изменяйки решение № 4850/30.11.2023 г. по гр. д. № 1623/2022 г. на Районен съд – Пловдив, на основание чл. 59 ЗЗД е осъдил П. Н. Б. да заплати на Е. Б. К. сумата 6 380 лв. – това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание в периода 14.11.2019 г. – 11.12.2021 г. собствения на ищеца апартамент № 10 в [населено място], [улица], вх. Е, ет. 4, като искът е отхвърлен в размера над 6 380 лв. до размера 14 632 лв. и за периода 26.05.2017 – 13.11.2019 г., и в частта по разноските по този иск.
Решението се обжалва от двете страни. Е. К. иска да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност в частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен, по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Длъжен ли е съдът да реши спора в рамките, очертани от твърденията по доводите и възраженията на страните, и може ли да основе решението на възражение, което не е въвеждано и обсъждано от страните? и 2. От кой момент произвежда действие приемането на наследството и законът разграничава ли хипотезата, в която наследството е прието по опис? Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд –...