Определение №2058/24.04.2025 по гр. д. №3724/2024 на ВКС, ГК, II г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2058

гр. София, 24.04.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 3724 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20403 от 30.07.2024 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г. Н. против решение № 725 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 2887/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 392 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 214/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Р. Д. Д. сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и душевни страдания, търпени вследствие получени при ПТП телесни увреждания, както и за отхвърляне на предявения от него при условията на евентуалност обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД за заплащане на сумата от 70 000 лв.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи неправилност на изводите на въззивния съд, че е ирелевантна причината за настъпване на процесното ПТП. Навежда оплаквания срещу констатациите в заключението по приетата съдебно-техническа експертиза относно състоянието на участъка, в който се е реализирало произшествието. Твърди, че присъденият размер на обезщетението е силно завишен и не съответства на критериите за справедливост, заложени в чл. 52 от ЗЗД. По отношение на обратния иск възразява, че второстепенният съд не е отчел съдържанието, смисъла и действието на относимите разпоредби в договор за обществена поръчка № РД-37-9 от 04.09.2019 г. Моли атакуваното решение да бъде отменено в частта по главния, а евентуално и в частта по обратния иск като в първия случай искът бъде отхвърлен, а във втория – уважен. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е повторено съдържанието на касационната жалба и оплакванията за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на крайния въззивен акт. Бланкетно се твърди наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК. Липсва формулиран правен въпрос.

Ответниците по касация Р. Д. Д. и „Автомагистрали“ ЕАД изразяват становище съответно за неоснователност и частична основателност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови решението си, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния акт, е приел от фактическа страна, че на 9.10.2020 г. около 9,55 ч. лек автомобил „С.“, модел „*“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от ищцата Р. Д. Д., се движел по автомагистрала „Хемус“, дясна пътна лента, с посока на движение от [населено място] към [населено място] и в район на 70 км. +700 при престрояване от лява в дясна лента за движение лекият автомобил попаднал на участък от пътя с дупка, покрита с вода и образувал се аквапланинг вследствие на проливен дъжд. Поради промяна на сцеплението на гумите с пътя ищцата загубила контрол над управлението на автомобила. От представения по делото констативен протокол, въззивният съд приел за установено, че при описаните обстоятелства е настъпило ПТП между участник № 1 – автомобилът на ищцата и още два автомобила, като в графата обстоятелства и причина за ПТП е отбелязано: проливен дъжд, мокра пътна настилка, засилен трафик. Кредитирайки заключенията по допуснатите СТЕ и САТЕ, въззивният съд приел, че към момента на ПТП дъждоприемните шахти са обрасли с трева и водата при дъжд не влиза в шахтите, затова се получава воден слой в регулата до бордюра, т. е. налице е недобра поддръжка на отводнителната система, което създава условия за подобни инциденти, а механизмът на ПТП е този, посочен в исковата молба. От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза установил също така, че вследствие на инцидента са получени следните травматични увреждания: гръдна травма, изразяваща се в счупване на второ ребро вляво по средната аксиларна линия, причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; върхова контузия на десния белодробен дял, причинила на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръбначна травма, изразяваща се в счупване на напречните израстъци на пети поясен прешлен, причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1.5 - 2 месеца; травма на таза, изразяваща се в двустранно счупване на кръстцовата кост /сакрум/, причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на долните крайници за срок, по-голям от 30 дни. От приетите гласни доказателствени средства /показания на свидетелите Л. и И./ приел за установено, че вследствие на инцидента ищцата не можела да се обслужва самостоятелно. Първите 2 месеца била обслужвана от своята майка като след това започнала да се раздвижва с проходилка. Изпитвала силни и постоянни болки. Приемала медикаменти. Била подложена на силен стрес.

При тези данни от правна страна въззивният съд заключил, че Агенция „Пътна Инфраструктура“ се явява принципно легитимирана /в материално-правен аспект/ да носи имуществена отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД /в качеството си на държавен орган - законово ангажиран със задължението да стопанисва републиканската пътна мрежа; да поддържа същата в надлежно състояние. Съобразил с оглед механизма на произшествието, че същото е в причинна връзка с факта, че върху пътното платно действително е имало събрана /застояла/ вода /локва/, както и неизправност на процесните шахти. Досежно размера на иска и преценявайки в съвкупност всички обективни обстоятелства в т. ч конкретните увреждания, продължителността на възстановителния период, физиологични и психологически затруднения, възрастта, както и приносът на пострадалата, изразяващ се в шофирането със скорост несъответна на метеорологичните условия към момента на инцидента, въззивният съд достигнал до извод, че глобалния размер на обезщетението от 70 000 лв. следва да бъде редуциран до сумата от 50 000 лева. По отношение на обратния иск и солидаризирайки се с доводите на първостепенния съд, приел, че имуществената отговорност на Агенция „Пътна Инфраструктура“ не може да бъде възложена при условията на регрес в тежест на ответника по обратния иск, тъй като от цялостното съдържание на договора от 04.09.19 г., преценено съгласно чл. 20 ЗЗД следвало, че задълженията на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД да поддържа пътната мрежа в надлежно и безопасно състояние възниквали единствено при наличие на конкретно възлагане от страна на Агенция „Пътна Инфраструктура“ за извършване на съответна строително – техническа дейност или поддръжка, а в настоящия случай липсвали доказателства за такова възлагане. В този смисъл постановил решението си.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос. Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК - доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в акта му. Без формулирането на такъв правен въпрос не се изпълнява и условието на закона за мотивираност на основанията за допускане до касационно обжалване. Изискването е да се постави правен въпрос, към който могат да се обвържат конкретните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касационния жалбоподател, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор от съда. Касационната инстанция може само да уточни и и конкретизира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.

В настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил посоченото по-горе условие и не е поставил правен въпрос, поради което касационната му жалба не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Преповтарянето на оплакванията, обективирани в касационната жалба само формално е довело до изпълнение на изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, но не обслужва предметът и съдържанието на производството по чл. 288 от ГПК, в което следва да се извърши селекция на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК единствено в контекста на конкретно зададен общ и значим правен въпрос.

Не е налице и очевидна неправилност на решението, на която жалбоподателят отново бланкетно се позовава. От мотивите на въззивното решение не се установява толкова тежък порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание.. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната и житейска логика.

При този изход на делото на ответниците по касация се следват разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 725 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 2887/2023 г. на Софийския апелативен съд

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адв. Я. Д. сума в размер на 2200 лв. - адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД сума в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Дело
Дело: 3724/2024
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...