ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2021

София, 24.04.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2038 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. П. против решение № 244 от 21.02.2024 г. по гр. д.№ 3296//2022 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1120/09.04.2020г. по гр. д.№ 2570/2018г. на РС - Пловдив, в частта, с която е признато за установено по отношение на общината, че К. Р. Х. и Г. Д. Д. са собственици на реална застроена част от поземлени имоти с идентификатори № ***и № ***по действащите КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с площ от 51 кв. м, която е разположена под сграда с идентификатор ***, от която реална част 50 кв. м., заключени между цифри 1, 2, 4, 5, 6 и 1 от комбинирана скица, приложение № 8 към основното заключение на вещо лице инж. В. Г. на л. 53 от в. гр. д.№ 3296/2023г., погрешно са заснети в границите на ПИ № ***, вместо в границите на собствения на К. Р. Х. и Г. Д. Д. ПИ № ***, а площ от 1 кв. м., заключена между цифри 2, 3, 4 и 2 от същата скица, погрешно е заснет в границите на ПИ № ***, вместо в границите на собствения на К. Р. Х. и Г. Д. Д. ПИ № ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е доказано правото на собственост на ищците върху процесната площ, допуснати съществени процесуални нарушения, защото мотивите съдържат противоречиви фактически изводи относно източната граница на имот ***и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се и необоснованост на решението относно изводите, че ищците се легитимират като собственици на площите, за които иска е уважен и че е допусната грешка в кадастралната карта от 1952 г., а сделките по нот. актове от 1968 и 1970 г. са склучени при действието на кадастралния план от 1960 г., че не са съобразени констатациите и изводите на в. л. Г., приети от първата инстанция, че е доказано отчуждаване на процесната площ като част от имот ***за обществено мероприятие – ивица за високо напрежение, което е реализирано.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съответно длъжен ли е, потвърждавайки първоинстанционното решение, да мотивира и обоснове решението си, като отговори на всички наведени правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна при постановяване на решението си; 2.Следва ли в мотивите на съдебният акт, съдът да посочи конкретно, ясно и точно какво приема за установено и въз основа на какви конкретни доказателства приема за доказани релевантните факти и обстоятелства за спора; 3. Следва ли съдът да извърши преценка на заключението на вещото лице, съпоставяйки го с всички събрани по делото доказателства? Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви защо приема изводите на вещото лице за правилни; 4. Следва ли съдът, при необосновано заключение на вещото лице служебно да постави допълнителни задачи или да назначи нова експертиза; 5.Следва ли въззивния съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения; 6.При новото разглеждане на делото след връщането му от касационната инстанция, следва ли въззивният съд да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в постановеното решение? Не е разграничено по кои от въпросите, на кое от двете наведени основания се позовава касатора. Наведено е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответниците по касация К. Р. Х. и Г. Д. Д. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въпросите не са включен в предмета на спора и не определят изхода от него, а и по тях въззивното решение не противоречи на съдебната практика на ВКС.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Предявен е иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от К. Х. и Г. Д. против О. П. Ищците твърдят, че са собственици на реална застроена част с площ около 60 кв. м., която попадала под сграда с идентификатор ***, която е заснета в КК погрешно в границите на два имота: в ПИ с идентификатори ***попадат 50 кв. м., а в ПИ с идентификатор ***– 10 кв. ч., вместо в границите на собствения им ПИ № ***. Това уточнение е направено след отмяна на първото въззивно решение по делото с решение № 50106 от 16.12.2022 г. по гр. д.№ 4048/2021 г. на ВКС, ІІ гр. о. и в изпълнение на дадените с него указания. Ищците основават правата си на покупко-продажби и делба.

Общината оспорва правото на собственост на ищците. Посочва, че тя е собственик на ПИ с идентификатори ***и ПИ с идентификатор ***. Площта от 59 кв. м. е част от бивш имот пл.№ ***по план от 1973г., отчужден със Заповед № 139/15.02.1983г. на Председателя на ОНС - гр. Пловдив за парцел, отреден за ивици за високо напрежение, а площтта от 10 кв. м. попада под улична регулация, поради което съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС не подлежи на актуване, но е публична общинска собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, вр. § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС.

С това са изпълнени указанията на ВКС по изправяне нередовностите на исковата молба, поради което по последния въпрос не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.

По делото е установено, че с нот. акт № 169/1969г. Д. Д. купува бивш имот пл.№ ***, с площ от 500 кв. м., а с нот. акт № 153/1970г. Г. Д. бивш имот пл.№ ***, с площ от 500 кв. м. Не се установява наличието на план, действал към 1970г., на който да е заснет имот с пл.№ ***/обясненията на в. л.Г. в о. з. на 12.10.2023г./, но съдът се е обосновал защо приема, че с двата нот. акта са купени реални части от имот ***- продавач и по двата нотариални акта е З. П.. При засичане на границите се налага извод, че са продадени съседни реални части от по 500 кв. м. и тъй като към този момент не е действал регулационен план, не е имало нормативна пречка за това. В кадастралния план към регулационния план от 1973г. бивш имот ***е заснет с пл. № ***, който е записан за 500 кв. м. на Г. Д. Д., НА 153, т. 17/70г. и 500 кв. м. на Д. Ив.Д. въз основа на НА 169, т. 7/69г. Не кореспондира на тези мотиви твърдението на касатора в изложението към втори въпрос, че съдът не е мотивирал защо приема, че имот ***всъщност е имот ***.

От приетото заключение при второто въззивно разглеждане на делото, изготвено от вещо лице инж.В. Г., се установява, че бивш имот пл.№ ***е заснет за пръв път на кадастрален лист от 1952г. и се състои от два сравнително равни части по точки 1, 2, 5, 6, 1 и 2, 3, 4, 5, 2., като общата площ на този имот е 1017 кв. м. В кадастрален план от 1960г. същия имот с пл.№ ***е заснет с по-голяма площ - 1038 кв. м. като източната му граница е заснета по на запад спрямо заснетата граница през 1952 г. Причина за това изместване не е установена. Данни за промяна на собствеността няма, а кадастралния план няма вещно действие. В изложението към касационната жалба се твърди несъобразяване с това обстоятелство във въззивното решение и са формулираните въпроси, касаещи приложението на чл. 236 ГПК. Границата по кадастралния план от 1960 г. не е възприета от въззивния съд, а грешката е определена спрямо границата отразена в първия кадастрален план от 1952 г., който заснема имота за първи път. При прехвърлянията през 1969 и 1970 г. е извършено разпореждане от прехвърлителя с целия имот ***с обща площ 1000 кв. м., графично измерен е 1038 кв. м. Със заключението по допълнителната СТЕ и приложение № 9 към нея са сравнени границите по плана от 1960 г. и КК до изменението през 2017 г. и одобрена 2017 г., която е актуална към настоящия момент. Измерените площи в това заключение се отнасят до западната граница и са неотносими към предмета на спора, но е видно в скицата-приложение № 9, че също е отразено разминаване между източната граница по плана от 1960 г. /зелената линия по т. 12,11/ и одобрената КК /черната линия, започваща от т. 12/, което образува площ с очертана със същата форма, като на скица-приложение № 8.

Първия регулационен план за този район е от 1973 г. В кадастралния план към него е заснет имот ***, който е идентичен с имот ***, но източната граница не съвпада с източната граница на имот ***по плана от 1952 г., а според допълнителното заключение, и с плана от 1960 г. В имот ***не са заснети сгради към този момент. Площта на имот пл. №***вече е по-малко - 968 кв. м. В приетото от РС заключение на СГЕ, изготвено от в. л. инж.В. Г. е изяснено, че регулационния план от 1973г. отрежда за имот пл.№ ***парцел ***- ивица за високо напрежение. В очертанията на имот ***, поради допуснатата грешка в кадастралнния план към този план, е вклучена и процесната площ от 50 кв. м. от имот пл.№ ***, но включена в очертанията на имот ***. С. З. № 139/15.02.1983г. на Председателя на ИК на ОбНС - гр.Пловдив е отчужден имот пл.№ ***. от Г. В. Г. и И. Г. Ф. /л. 137/ и със Заповед № 750/29.08.1983г. те, като собственици на имот пл.№ ***са обезщетени чрез предоставяне на апартаменти, а на 01.06.1988г. е издадена заповед за заемане на този имот. С протокол от 17.06.1988г. на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ е извършена оценка на одържавени имоти пл.№№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***за друго мероприятие, но не и на имот пл.№ ***. Цитираните заповеди не се отнасят за имот пл. № ***и няма отчуждаване от Д. и Г. Д.. Затова въззивният съд е приел че имот ***не е отчужден, респективно, че не е отчуждена процесната част от 50 кв. м., която е била част от имот ***, но е била неправилно заснета в очертанията на ПИ ***. На 03.06.2009 г. е одобрена КК, в която имот ***е заснет с идентификатор ***, а бивш имот ***– с идентификатор ***. На границата между двата имота е заснета сграда, от която 50 кв. м. попадат в ПИ ***- това е процесната площ. Тази сграда е изградена без строителни книжа.

С нот. акт № 121/23.12.2015г. Г. Д. Д. е дарил на К. Х. 1/48 ид. ч., а с нот. акт № 122 той й е продал 7/48 ид. ч. от ПИ № ***, идентичен с бивши имоти пл.№ ***по плана от 1960г. и пл.№ ***по плана от 1973г.. На същата дата с този нотариален акт М. К. продава на К. Х. още 8/48 ид. ч. от ПИ ***.

Със заповед № 17-ОА-581/17.03.2017 г. е одобрено изменение на ПУП като по границата с ПИ ***и УПИ ***-ивица за високо напрежение се образуват нови УПИ ***, и УПИ ***, и двата отредени за обществено мероприятие „общ обсл. дейност“. Предвид изменението на ПУП е изменена и КК, като всеки от УПИ е заснет с идентификатори, съответно нови ПИ №№ ***и ***. Сградата с идентификатор ***е преномерирана с нов идентификатор ***, под която се намира процесната площ от 50 кв. м., изобразена на приложение 6 към заключението на в. л. Г., прието от РС.

С нот. акт № 140/08.09.2017г. е оформен договор за доброволна делба на ПИ № ***, като същият е разделен на два нови ПИ с идентификатори ***и ***и вторият, който на изток граничи с ПИ № ***, е поставен в дял на ищцата К. Х..

Позовавайки се на приетите заключения от РС и от въззивната инстанция при второто разглеждане на делото, изготвени от в. л. Г., въззивният съд е приел, че в плана от 1973г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на източната граница на бивш имот пл.№ ***спрямо кадастралното заснемане от 1952г., която грешка е възпроизведена в действащата кадастрална карта на [населено място] от 2009г. Грешката се изразява в това, че процесната площ от 50 кв. м., очертани графично с цифри 1, 2, 4, 5, 6 и 1 на комбинирана скица - приложение № 8 към заключението е заснета погрешно в границите на ПИ № ***, вместо в границите на бивш ПИ № ***, сега ПИ ***, който понастоящем е собственост на ищцата. Тази площ от 50 кв. м. попада под част от стопанска сграда със стар идентификатор ***, нов идентификатор ***, като източната граница на имота по КК сега преминава по диагонал през сградата. Въззивният съд е приел, че процесната площ от 50 кв. м. е отчуждена, но като част от друг имот заснета към него поради грешка в кадастралния план, но тъй като грешката не променя правото на собственост, то отчуждаването на процесните 50 кв. м. е извършено не от собственик. Твърденията в изложението към касационата жалба, че не е обсъдено доказаното отчуждаване не кореспондира на изложените мотиви.

Относно площта от 1 кв. м., попадаща по КК в улица, съставляваща ПИ № ***, обозначена на комбинираната скица с цифри 2, 3, 4 и 2 е установено, че тя също е част от бивш имот ***по плана от 1952 г., попада сега под стопанската постройка, но не е отчуждена, поради което иска е уважен и за този един кв. м.

Съдът е изложил мотиви и защо приема, че вярната граница е отразена в кадастрален план, който не подлежи на одобряване, като се е позовал на ЗПИНМ / в сила от 01.01.1950г. до 01.06.1973г./ и ПЗПИНМ, които не предвиждат одобряване на кадастралните планове, които отразяват фактическото положение на место.

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба след уточнението й и редовна въззивна жалба, в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

Всички поставени въпроси се отнасят до задължението на съда да обсъди по отделно и в съвкупност всички относими към спора събрани доказателства, включително и заключенията на вещото лице, да посочи какво приема за установено от фактическа страна и да изведе правни изводи по съществото на спора от установените факти и обстоятелства. Видно от изложените по-горе мотиви на въззивния съд, тези задължения са изпълнени от него – анализирани са доказателствата, посочено е какво се приема за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателства и обстоятелства, установени по делото, формирани са правни изводи, които не противоречат на приетото за установено.

Твърдението за необсъждане на възражения като това, че иска бил предявен едва сега, че през годините праводателите на ищцата не възразили срещу плана и отредените граници, са неотносими към изхода от спора. За предявяване на исковете за собственост, какъвто е иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР закона не предвижда срок, тези искове не се погасяват по давност. Същевременно, съгласно чл. 99 ЗС, правото на собственост не се изгубва освен ако друг не го придобие по давност по някой от способите, предвидени в чл. 77 ЗС. Общината не се позовава а и фактически не упражнява фактическа власт върху спорната площ, попадаща под стопанската сграда в имота на ищцата.

Приетите заключения от РС и основното и допълнително заключение от въззивната инстанция при второто разглеждане на делото изясняват достатъчно ясно фактите по делото. Съдът е отменил определението за даване хода по същество и е назначил служебно допълнителна експертиза за изясняване на спора. Поради това не кореспондират на данните по делото твърденията и формулираните въпроси, свързани със задължението на съда да изясни делото и да назначи и служебно СТЕ при необходимост от специални знания и за излагане на мотиви защо възприема заключенията на вещото лице. По тези въпроси въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика.

По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Бланкетно наведеното основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. Относно задълженията на въззивната инстанция е налице богата съдебна практика, включително и задължителна такава – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което на това основание не се допуска касационно обжалване.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Делото е решено според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация К. Р. Х. и Г. Д. Д. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1400 лв., платени по банков път.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244 от 21.02.2024 г. по гр. д.№ 3296//2022 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. П.

О. О. П. да плати на К. Р. Х. и Г. Д. Д., двамата от [населено място], [улица], деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1400 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: