ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2077

София, 26.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 1841 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Б., чрез адвокат С. А., срещу решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в. гр. д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр. д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, с което е допусната, на основание чл. 69 ЗН, съдебна делба между П. Д. Я., Д. П. Б., М. Б. Я. и Д. Д. Я. на следните недвижими имоти: а/. на апартамент с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 94.53 кв. м., заемащ целия втори етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], ет.***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от таванско помещение, ведно с прилежащите идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, върху който е построена сградата, при квоти: П. Д. Я. – 2/6 идеална част; М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д. Я. – 1/6 идеална част; б/. построен в описания имот гараж с идентификатор ***по КККР на [населено място], при квоти: – П. Д. Я. – 8/12 идеална част, Д. П. Б. – 2/12 идеални части, М. Б. Я. – 1/12 идеална част и Д. Д. Я. – 1/12 идеална част.

Иска се допускане на касационно обжалване на решението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК

Постъпил е отговор на касационната жалба от П. Д. Я., чрез адвокат С. Д., в който са изложени съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

С договор за дарение, сключен с н. а. № 8/30.12.1960 г., и договор за дарение, сключен с н. а. № 54/1974 г., Б. К. и М. П., баща и сестра на С. Б. С., са дарили на последната жилището на втория етаж, с площ от 94, 53 кв. м., от процесната сграда, ведно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и 300/1465 идеални части от дворното място. П. Д. Я. и С. Б. С. са сключили граждански брак на 28.10.1962 г., при действието на чл. 25 и сл. от ЗЛС (обн. ДВ. бр. 182/9.08. 1949 г.), прекратен на 22.11.2012 г., със смъртта на съпругата С. Я.. По силата на цитираните договори за дарения, към смъртта си С. Б. С. е била собственик на жилището на втория етаж с площ от 94, 53 кв. м., както и на 300/1465 идеални части от дворното място.

След смъртта си С. Б. Я. е оставила за наследници по закон съпруга си П. Д. Я. и децата си Д. П. Б. и Д. П. Я. – починал в хода на исковото производство и оставил за наследници съпругата си М. Б. Я. и сина си Д. Д. Я.

С н. а. № 189/1978 г. Б. С. К. и съпругата му О. С. К. дарили на внуците си Д. П. Я. и Д. П. Я. 500/1310 идеални части от дворното място, без построените в него сгради, а с н. а. № 31/1982 г. Д. П. Я. продала на Д. П. Я. придобитите с предходната сделка 250/1310 ид. ч. С н. а. № 82/1991 г. О. С. К. продала на внука си Д. П. Я. двустайното жилище, находящо се на първия етаж на процесната жилищна сграда, ведно с идеални части от общите части от сградата и 210/1310 ид. ч. от дворното място. Със заключението на съдебнопочерковата експертиза е установена автентичността на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 82/1991 г. За недоказано е прието възражението за нищожност на договора за продажба, тъй като е привиден и прикрива договор за дарение. За неоснователно е прието и възражението за нищожност на продажбата, сключена с н. а. 31/1982 г., поради липса на съгласие, както и възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване поради неспазване на законовите изисквания за форма и ред. По силата на тези сделки Д. П. Я. придобил двустайното жилище с площ от 80, 65 кв. м. на първия етаж от жилищната сграда, ведно със 710/1310 ид. ч. от дворното място.

С н. а. № 35/1994 г. Б. С. П. и В. Д. П. продали на И. Й. Я., Ж. С. Я. и М. С. Я. жилището на третия етаж с площ от 104 кв. м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и ведно с 300/1465 ид. ч. от дворното място. Тоест, жилището на третия етаж, с площ от 104 кв. м., и 300/1465 ид. ч. от дворното място са продадени на трети лица.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза, както и от схема № 15-487733-11.06.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***- апартамент и схема № 15-637039-17.07.2020 г. на самостоятелен обект – гараж се установява, че процесната жилищната сграда е изградена без строителни книжа, но отговаря на изискванията за търпим строеж. Апартаментът на втория етаж с идентификатор ***, предмет на делбата, е с площ от 94.53 кв. метра и се състои от две спални, едната от които преходна към дневната, дневна, кухня, антре (вестибюл), баня и тоалетна. Според заключението на експертизата, от събраните по делото писмени доказателства може да се обоснове извод, че собствениците на третия етаж имат 300/1465 идеални части от дворното място, С. Б. С., като собственик на втория етаж, е имала 300/1465 идеални части от дворното място, а Д. П. Я., като собственик на двустаен апартамент на първия етаж, притежава 710/1310 ид. ч. от дворното място. Установена е идентичност между процесните имоти и имотите, описани в представените от страните документи за собственост. Липсва нормативна уредба, определяща прилежащите идеални части от земята към самостоятелен обект в сграда.

Според заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза, подпокривното пространство не отговаря на техническите изисквания за жилищен етаж, поради което представлява обща част на сградата. То няма никакви белези да е преустроено в жилище.

Според заключението на експертизата, построеният в имота гараж с идентификатор ***е изпълнен в съответствие със одобрения проект, строителен билет № 116 от 1972 г. и разрешение за строеж, поради което има статут на законна постройка. Установено е от показанията на свидетелите, че след сключване на гражданския им брак, С. Б. Я. и П. Д. Я. са започнали заедно изграждане на гаража в поземления имот, след построяването на който го ползвали единствено те като собствен.

Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от съделителите по наследство от С. Б. С., която е била собственик на основание договор за дарение, сключен с родителите й, поради което следва да се допусне до делба, ведно със съответните идеални чести от общите части на сградата.

Таванът е обща част по предназначение, в същия е възможно обособяване на отделни складови помещения, но не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект.

Квотите на съделителите в собствеността върху апартамента са следните: П. Д. Я. – 2/6 ид. ч., Д. П. Б. – 2/6 ид. ч., М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д. Я. – 1/6 идеална част.

Гаражът е придобит от С. Б. С. и П. Д. Я. по давност, в режим на СИО, поради което квотите в съсобствеността са: 8/12 ид. ч. за П. Д. Я., 2/12 ид. ч. за Д. П. Б., 1/12 ид. ч. за М. Б. Я. и 1/12 ид. ч. за Д. Д. Я..

Относно дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, е прието, че същото е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като върху същото е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, а размерите на дяловете се определят по правилото на чл. 40 ЗС, поради което не е необходимо да се определят дяловете в съсобствеността върху дворното място. Затова заедно с апартамента е допусната делба и на „съответните идеални части от поземления имот“.

В изложение към касационната жалба се поставят два въпроса във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, единият от които се свежда до питането дали при всички случаи поземленият имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и размерите на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по правилото на чл. 40 ЗС.

Въпросът е поставен във връзка с извода на съда, че дворното място е обща част и до делба следва да се допуснат прилежащите към апартамента идеални части от собствеността върху дворното място, които са определяеми по правилото на чл. 40 ЗС.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, тъй като същият е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 201 от 20. 01. 2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, 1 г. о., и цитираните в него решения на ВКС, в които е разяснено, че дворното място е обща част към етажната собственост тогава, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Те обаче могат да уговорят, че дворното място ще остане в обикновена съсобственост между тях.

С оглед отговора на поставения въпрос, ще се извърши преценка и за допустимостта на въззивното решение в частта, касаеща допускане делба на притежаваните от съделителите идеални части от дворното място, както и на гаража (дали е необходимо в исковото производство, касаещо делба на дворното място и гаража да участват всички съсобственици на същото, както и дали е необходимо презумпцията по чл. 92 ЗС относно гаража да се обори по отношение на всичките собственици на дворното място).

По другия въпрос (длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви, да обсъди и да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, като при отхвърлянето им се мотивира) не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на градския съд е разгледал всички доводи във въззивната жалба и е аргументирал становището си в мотивите към решението, отразяващи извършена правораздавателна дейност по съществото на спора. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на съда не е основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в. гр. д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр. д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, в частта му, с която е допусната на основание чл. 69 ЗН, съдебна делба между П. Д. Я., Д. П. Б., М. Б. Я. и Д. Д. Я. на апартамент с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 94.53 кв. м., заемащ целия втори етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], ет.***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, включително и от таванското помещение, при квоти: П. Д. Я. – 2/6 идеални части, М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д. Я. – 1/6 идеална част.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в. гр. д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр. д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, в частта му касаеща делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, и на построения в него гараж с идентификатор ***.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Д. П. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като я предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му в открито заседание или на докладчика – за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: