ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1322

гр. София, 29.04.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2212 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Свободна зона - Русе“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. Б. срещу решение № 61 от 07.05.2024 г. по в. т. дело № 10/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. 3 състав, с което е потвърдено решение № 119 от 24.10.2023 г. по т. дело № 123/2022 г. на Окръжен съд – Русе и ответникът „Свободна зона - Русе“ ЕАД е осъден да заплати на „Е. М. Т. ООД, [населено място] сумата 18 000 лв. - направени разноски пред въззивната инстанция.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът „Свободна зона - Русе“ ЕАД е осъден да заплати на „Е. М. Т. ООД сумата 252 335,15 лв., представляваща обезщетение от увреждане на автоматична производствена линия MPL-100 - линия за производство на маски за еднократна употреба, както и готова продукция, суровини, материали и опаковки, ведно със законната лихва от датата на деликта - 28.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството разноски в размер 28 656,41 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на СЕС:

1. Въпросът за доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи /протокол № 17/29.07.2021 г., доклад с peг. № ВтрН-7/30.07.2021 г., проформа - фактура за стойност на поточна линия, договор от 08.09.2020 г. и фактури/ е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 506/08.09.2010 г. по гр. д. № 705/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 94/02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. /т. I и т. II от изложението/.

2. Въпросът за разноските е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и в противоречие с практиката на Съда на ЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС /т. III от изложението/.

3. Въпросът за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл. 269 ГПК е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 176/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 95/16.03.2011 г. по гр. д. № 331/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /т. IV от изложението/.

Ответникът „Е. М. Т. ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Н. М. /Адвокатско дружество „С., М., С.“/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: въззивният съд в решението си не се е произнасял по поставения от касатора въпрос за доказатетсвената стойност на частните свидетелстващи документи, а се е произнесъл по въпроса, че те не могат да заместят свидетелските показания на лицата; сочената от касатора съдебна практика е в подкрепа на изводите, направени от въззивния съд; съдебният състав не е обсъждал доказателствената стойност на проформа-фактурата за стойността на поточната линия, договора от 08.09.2020 г. и фактурите; третият, поставен от касатора, въпрос е за произнасянето на въззивния съд по въпроса за разноските в производството, но в тази част касационната жалба е недопустима, тъй като по отношение на преценката на съдебното решение в частта за разноски има специален ред, предвиден в чл. 248 ГПК. Ответникът по касационната жалба излага и доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Третото лица помагач „ЗАД „А. Б. АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. М. /Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници”/ изразява становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Третите лица помагачи „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“ ЕАД, „Адис К.“ ООД, Н. Х. К. и Н. Д. С. не изразяват становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищецът „Еуро медикал технолоджи“ ООД въз основа на договор № 2 100 20 002/22.06.2020 г. и анекс № 1 от 30.07.2020 г. е наемател на обособено самостоятелно помещение в Сграда № 7 по застроителния план на „Свободна зона - Русе“ ЕАД - складова клетка № 1 с площ 1 096 кв. м, включваща производствена площ, котелно помещение и спомагателни помещения, с адрес: [населено място], бул. Тутракан“ 71, собственост на „Свободна зона - Русе“ ЕАД, ползвано за производство на предпазни маски, съхранение и дистрибуция на готова продукция. Установил е, че през месец юни 2021 г. ответникът /настоящ касатор/ „Свободна зона - Русе“ ЕАД е възложил на третото лице – помагач „Адис К.“ ООД извършване на основен ремонт на хидроизолацията на покрива на Склад № 7 /Корпус 15/ в частта на помещение 15.100 на територията на „Свободна зона - Русе“ ЕАД. Осъществяването на ремонтните дейности на покрива е започнало на 21.06.2021 г. и на 29.07.2021 г. е подписан приемно-предавателен протокол за извършените строително-ремонтни работи от представители на „Адис К.“ ООД и „Свободна зона - Русе“ ЕАД.

Съдебният състав е обсъдил метеорологична справка с изх. № 001/4.01.2023 година, изготвена от Националния институт по метеорология и хидрология, Ф. В. Метеорологична обсерватория Русе за метеорологичните условия в района на „Свободна зона - Русе“ ЕАД, включително регистрираните количества и вид на валежите за периода 15.06.2021 г. - 28.06.2021 г., възприел е заключението, изготвено от вещо лице инж. К. В. К. и въз основа на него е установил конкретните дейности за извършване на ремонта на покрива на Склад № 7 и наличието на причинно-следствена връзка между осъществения ремонт на покрива на помещението, валежите от дъжд през периода 19.06.2021 г. - 30.06.2021 г. и увреждането на имуществото на ищеца. Приел е, че причината за вредите, настъпили в наетото от ищеца помещение, е проникване на вода от покрива на сградата, вследствие на което паната на окачения таван са се преовлажнили и са паднали, увличайки и топлоизолационните плочи от каменна минерална вата, върху поточната линия, готовата продукция, суровините и материалите, които са се намирали в помещението. Въззивната инстанция е заключила, че поведението на работниците на „Адис К.“ ООД е противоправно - същите не са взели нужните мерки по време на ремонта на покрива за обезопасяване на помещението под него и предотвратяване на увреждането на чуждото имущество, с което са нарушили регламентирания в чл. 45, ал. 1 ЗЗД принцип да не се вреди другиму.

Възражението на ответника по иска, че представителят на „Еуро медикал технолоджи“ ООД е знаел за осъществяването на ремонтни дейности на покрива на сградата и не е предприел мерки за съхраняване на имуществото си, е прието за неоснователно след обсъждане на писмените доказателства и свидетелските показания. Посочено е, че подаденото от управителя на ищеца заявление с вх. № ВК-83/24.06.2021 г. за намаляване на наемната цена на ползваното от него помещение само по себе си не е основание да се приеме, че управителят на ищеца е бил в наетия имот и че е възприел факта на извършвания ремонт. Заявление с вх. № ВК-162/4.11.2020 г. от управителя на „Еуро медикал технолоджи“ ООД за необходимостта от извършване на ремонт на покрива на наетото от дружеството помещение също не обосновава извод, че той е информиран за ремонта, предприет през втората половина на месец юни 2021 г., тъй като е подадено повече от седем месеца преди реализирането на ремонтните дейности. Въззивният съд се е позовал на липсата на данни за довеждане до знанието на управителя на „Еуро медикал технолоджи“ ООД на писмо за намерение с изх. № ИК-85/03.06.2021 г., писмо - предложение с вх. № ИК-85#/08.06.2021 г. и възлагателно писмо с изх. № ИК-105/10.06.2021 г., т. е. с посочените доказателства управителят на ищеца да е информиран за започването на ремонтните дейности по покрива на помещението. Относно обяснение с вх. рег. № ВтрК-7/30.07.2021 г. от А. А. съдебният състав е изложил съображения, че по своето естество обясненията представляват свидетелски показания в писмен вид, поради което не са годно доказателствено средство, тъй като А. А. не е разпитван като свидетел в първоинстанционното производство по реда на чл. 171 ГПК. По същите съображения въззивната инстанция не е кредитирала протокол № 17/29.07.2021 г. от заседание на Съвета на директорите на „Свободна зона - Русе“ ЕАД в частта относно изявленията на членовете на Съвета на директорите за знание на управителя на „Еуро медикал технолоджи“ ООД за предприетия ремонт на покрива на ползваното от дружеството помещение.

За да направи извод, че „Еуро медикал технолоджи“ ООД е собственик на автоматична линия за производство на еднократни маски MPL-100 и че я е въвел в експлоатация на 11.09.2020 г., въззивният съд се е позовал на сключения между SMF Maschinenfabrik GmbH /СМФ машиненфабрик ГмбХ/ като доставчик и „Е. Б. ООД като купувач договор за продажба № 10/0520 за напълно автоматична линия за производство на еднократни маски MPL-100, сключения между „Е. Б. ООД и „Еуро медикал технолоджи“ ООД на 08.09.2020 г. договор, с който „Е. Б. ООД е прехвърлило на „Еуро медикал технолоджи“ ООД правата и задълженията, произтичащи от договор за продажба № 10/0520, издадената на 10.09.2020 г. фактура № DE/09/09/20 от SMF Maschinenfabrik GmbH /СМФ машиненфабрик ГмбХ/ - продавач, на „Еуро медикал технолоджи“ ООД – купувач, и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице А. К. А.. След обсъждане на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Л. Д. Д., съдебният състав е приел, че поточната линия вследствие на ремонта на покрива на ползваното под наем от ищеца помещение е повредена, не може да се използва по предназначение и липсват данни за наличие на годни части или материали от поточната линия. Посочил е, че след приспадане на начислената амортизация стойността на производствената линия към месец юни 2021 г. е 218 740,07 лв. Изплащането на сумата 69 900 евро - аванс за закупуване на поточната линия, от „Еуро медикал технолоджи“ ООД на „Е. Б. ООД се отнася до вътрешните отношения между двете дружества, както и че за присъждането на обезщетение за нанесените вреди е без значение и обстоятелството, че част от пълната стойност на поточната линия не е изплатена на доставчика към момента на увреждането. Няма твърдения и данни за разваляне на договора за покупко-продажба на поточната линия.

Въз основа на заключението на съдебната качествено-ценова експертиза, изготвено от вещо лице инж. Б. Х. Ш., въззивната инстанция е установила количеството готова продукция, суровини за производство и опаковъчен материал, намиращи се към м. юни 2021 г. в помещението, ползвано от ищеца, увредено в резултат на извършения ремонт на покрива на сградата /трипластови медицински маски - първо качество, трипластови медицински маски - второ качество, нетъкан текстилен плат – син и бял, филтърна тъкан, тел, ластична лента, кашони, етикет S – бял, кутии за маски, етикети за маски, плик за маски с печат 25/30 LDPE, пликове от полимери с печат/. Приела е, че към момента на инцидента увреденото имущество е на обща стойност 59 128,50 лв., повредената готова продукция, суровините за производство и опаковъчният материал са негодни и не могат да се използват по предназначение и същите са вредни за здравето на хората. Въз основа на заключението, изготвено от вещо лице А. К. А., съдебният състав е констатирал вида, количеството и стойността на заприходените в счетоводството на ищеца готова продукция, суровини за производство и опаковъчен материал.

Въззивната инстанция е направила извод, че общо дължимото обезщетение за нанесените вреди на „Еуро медикал технолоджи“ ООД е в размер 277 335,15 лв., от която сума следва да се приспадне изплатеното обезщетение от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“ ЕАД в размер 25 000 лв. Поради това е заключила, че ответникът по иска следва да заплати на ищеца останалата част от обезщетението за причинените имуществени вреди в размер 252 335,15 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора правни въпроси за доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи и за правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не е осъществена допълнителната предпоставка на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения и други служебно известни на настоящия съдебен състав съдебни актове, частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Допустимо е издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа техни изявления. Доказателствената сила на свидетелските им показания се определя от потвърждаването на участието им в издаването на документа и посочването по какъв начин са узнали удостоверените факти - дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти; както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото. Частните свидетелстващи документи подлежат на обсъждане с всички останали събрани по делото относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност.

В конкретния случай въззивният съд, като е съобразил, че обяснение с вх. рег. № ВтрК-7/30.07.2021 г. от А. А. и протокол № 17/29.07.2021 г. от заседание на Съвета на директорите на „Свободна зона - Русе“ ЕАД в частта относно изявленията на членовете на Съвета на директорите за знание на управителя на „Еуро медикал технолоджи“ ООД за предприетия ремонт на покрива на ползваното от дружеството помещение по естеството си представляват свидетелски показания в писмен вид, поради което не са годно доказателствено средство, тъй като А. А. и членовете на Съвета на директорите на ответника не са разпитвани като свидетели в първоинстанционното производство по реда на чл. 171 ГПК, поради което не могат да бъдат кредитирани, не се е отклонил от практиката на ВКС.

Относно писмо за намерение с изх. № ИК-85/03.06.2021 г., писмо - предложение с вх. № ИК-85#/08.06.2021 г. и възлагателно писмо с изх. № ИК-105/10.06.2021 г. съдебният състав е взел предвид, че липсват данни за довеждане до знанието на управителя на „Еуро медикал технолоджи“ ООД на посочените писма, поради което изводът за неоснователност на възражението на ответника по иска, че представителят на „Еуро медикал технолоджи“ ООД е знаел за осъществяването на ремонтни дейности на покрива на сградата и не е предприел мерки за съхраняване на имуществото си, също не е направен в нарушение на константната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 180 ГПК.

Произнасянето на въззивния съд за стойността на увреденото имущество и размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди е резултат от обсъждането на поредица от доказателства в тяхната взаимна връзка, които в своята съвкупност са мотивирали съда да направи извод, че след приспадане на начислената амортизация стойността на производствената линия към месец юни 2021 г. е 218 740,07 лв., а общата стойност на повредените готова продукция, суровини за производство и опаковъчен материал към момента на инцидента е 59 128,50 лв. Въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС по въпроса за доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, съставен от ползващата се от документа страна, а е изградил решаващите си изводи в съответствие с нея, тъй като е обсъдил посочените от касатора в т. I и т. II доказателства заедно с останалите допустими и относими доказателства в съвкупност.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл. 269 ГПК, предвид липса на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е възприето разбирането, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправиня спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а относно неговата неправилност е ограничен от посочените в жалбата основания. От правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, има изключение, отнасящо се до нарушението на императивни материалноправни разпоредби. При решаване на делото по същество въззивният съд прилага императивни разпоредби на материалния закон и проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Относно изводите си за фактите въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата и отговора основания за неправилност, предвид променената характеристика на въззивното производство – ограничен въззив. В тези случаи въззивната инстанция не проверява изцяло правилността на решението, като при решаване на спора от фактическа страна проверява законосъобразността само на посочените съдопроизводствени действия и обосноваността само на указаните в жалбата и отговора фактически констатации.

В конкретния случай въззивният съд съобразно константната практика е обсъдил спорните в двете инстанционни производства факти, обосноваността на приетите за установени факти и въведените във въззивната жалба оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост на фактически изводи и неправилно прилагане на материалния закон. Предмет на иска е обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди /увреждане на готова продукция, суровини, материали, опаковки и автоматична производствена линия, намиращи се в предоставен под наем индивидуализиран недвижим имот/ поради ремонт на покрива на сградата и настъпили валежи през м. юни 2021 г. Преценката дали по време на ремонта на покрива, кога и в какво количество е имало валежи, кога е проникнала вода от покрива на сградата в наетото от ищеца под наем помещение и дали в резултат на проникналата вода е увредено имущество на ищеца е извършена въз основа на представените по делото доказателства, по които страните са имали възможност да изразят становищата си в двете инстанционни производства.

По отношение на формулирания от касатора в т. III от изложението въпрос за присъдените с въззивното решение разноски в размер 18 000 лв. настоящият съдебен състав не се прозинася, тъй като същият е от значение за производството по чл. 248 ГПК, по което компетентен е въззивният съд. Касационната жалба в частта за присъдените с въззивното решение разноски в размер 18 000 лв. има характер на молба за изменение на въззивния съдебен акт по чл. 248 ГПК, поради което делото следва да се изпрати на Апелативен съд – В. Т. по компетентност.

Предвид липсата на твърдените предпоставки по чл. 280 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд – В. Т. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски за касационно производство в размер 18 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 07.05.2024 г. по в. т. дело № 10/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. 3 състав.

ОСЪЖДА „Свободна зона - Русе“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Е. М. Т. ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], бл. А, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участие на „ЗАД „А. Б. АД, ЕИК[ЕИК], Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], „Адис К.“ ООД /н./, ЕИК 117002317, Н. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и Н. Д. С. с ЕГН [ЕГН] като трети лица помагачи на „Свободна зона - Русе“ ЕАД.

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – В. Т. 3 състав по компетентност за разглеждане на касационната жалба, подадена от „Свободна зона – Русе“ ЕАД, в частта за присъдените с въззивното решение разноски в размер 18 000 лв., имаща характер на молба за изменение на въззивното решение по чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.