О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2182

София 30.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4423 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. Ю. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 417 от 30.07.2024г. по в. гр. д. № 556 по описа за 2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 95 от 18.03.2023г. по гр. д.№ 627/2023г. на РС Петрич като е осъдена да заплати на А. Т. сумата от 8 970лв., представляваща невърната на падежа заемна сума, дължима въз основа на договор за заем, сключен на 27.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2037г. и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното изложение, касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Въз основа на какви критерии съдът определя правната квалификация на спора?, 2. Кога въззивният съд е длъжен да възприеме различна правна квалификация от приетата от първата инстанция и какви са критериите за това?, 3. Обстоятелствата, наведени в отговора на исковата молба, а именно че фактите и обстоятелствата, на които се основава иска – относно договорите, приложени по делото, тяхното съдържание, обстоятелствата при които е сключен договора, поведението на страните преди и след сключването му, характера на преговорите за сключването, разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията – има ли значение при определяне на правната квалификация на иска или са обстоятелства, които са от значение само за съществото на спора?, 4. При сключен договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, с което е формирано гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и впоследствие същите страни сключат допълнение към този договор със съдържание на договор за заем по чл. 240 ЗЗД, ще породи ли действие, като се има пред вид, че съдружниците в гражданското дружество не поемат насрещни права и задължения?, 5. Какви са задълженията на съда за тълкуване на договора при спор относно съдържанието на сключеното между страните допълнение към договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност и кои са критериите за тълкуване по чл. 20 ЗЗД?, 6. Когато предмет на делото е вземане, произтичащо от допълнение към договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност и по делото бъде представен главният договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съдът длъжен ли е да тълкува неговото съдържание, заедно с допълнението му поотделно, прилагайки предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии?, 7. Какви са задълженията на съда, когато предмет на делото е вземане по чл. 240 ЗЗД, произтичащо от допълнение към договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност и по делото бъде представен главният договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, след като една от страните е направила възражение, че допълнението няма качеството на договор за заем, а на разписка за внесена парична вноска по чл. 358 ЗЗД и е провела пълно и главно доказване в тази насока?, 8. Длъжен ли е съдът да изследва връзката между двата вида договори /единият договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, а другият допълнение към договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, но със съдържание на договор за заем, предоставен с цел реализиране на стопанска дейност/, както и нейното значение за изхода на спора, след като една от страните е направила възражение, че допълнението няма качеството на договор за заем, а на разписка за внесена парична вноска по чл. 358 ЗЗД?, 9. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички писмени и гласни доказателства по делото, във връзка с всички възражения и твърдения на страните и да посочи причината, поради която ги възприема или не?, 10. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражеиня срещу правилността на първоинстанционното решение, когато такива не са правени във въззивната жалба, а са въведени само в отговора на исковата молба?, 11- 12. Очевидно неправилно и/или необсновано е решение, в което съдът не е преценил правилно събрания доказателствен материал, не е съобразил нормативната уредба и е сгрешил при субсумирането на установената фактическа обстановка под приложимите правни норми?

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Въззивният съд е посочил, че въз основа на направен от него анализ на съдържанието на представения от ищеца договор от 27.01.2017г., приема че същият съдържа фактическия състав на договор за заем, независимо че неговото наименование е „допълнение към договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност № 5“. Предявеният иск за присъждане на претендираната сума от 8 970лв., равностойност на 4 600евро е основателен поради наличие на необходимите за това предпоставки – наличие на представен договор и доказателства за реално предаване на сумата, доколкото в чл. 2 от договора е посочено, че същият служи за разписка за нейното предаване и получаване. Съгласно договора, датата на падежа е 27.01.2018г., като ответната страна не е установила да е върнала предоставената й сума в посочения срок. Налице е възникнало и изискуемо задължение, което не е изпълнено. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че процесният договор за заем обезпечава сключен между страните договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност. Посочил е, че се касае за различни по съдържание договори, доколкото договорът за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност касае различен финансов ресурс /от 25 000евро/ и цели. Доколкото се касае за писмени договори, съдът е приел за недопустимо опровергаване на съдържанието им със свидетелски показания. Във връзка с направеното възражение за неправилно определена правна квалификация, въззивният съд е посочил, че квалификацията на иска се определя от наведените от ищеца твърдения, а не е следствие от анализа на събраните доказателства или твърденията на ответника. В мотивите е посочено, че видът на сключеното между страните споразумение е определено именно въз основа на тълкуване на изразената от тях воля.

Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че повечето от поставените от касатора въпроси /всички без въпроси с №№ 9 и 10/ не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване, а посочените два въпроса /с № 9 и № 10/ са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Съображенията:

Съгласно т. 1 от т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касационно обжалване не може да се допусне по въпрос, изискващ преценка за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Въпроси с №№ 1-3, касаещи правната квалификация на иска са несъотносими. Съгласно установената практика – ищецът е този, който индивидуализира спорното право, което предявява, с посочване на неговите белези и конкретизира вида на търсената с иска защита. Съобразно диспозитивното начало, предметът на делото се определя от ищеца /и само той може да го изменя, а не ответникът или съда/. С оглед заявеното от ищеца, съдът определя правната квалификация. Възраженията от ответника са твърдения за факти, които той следва да установи. Въззивният съд променя правната квалификация, когато установи че първата инстанция погрешно е квалифицирала заявените факти, включени в основанието на предявения иск, постановявайки неправилно решение, заради прилагане на неприложима правна норма. Видно от гореизложените мотиви, настоящият случай обаче не е такъв, защото ищецът е заявил, че претендира посочената сума въз основа на сключен договор за заем и в тази връзка въззивният съд е изследвал наличието на предпоставките за уважаване на така предявения иск.

Въпроси с № 4, 6, 7, 8 и 12 са фактически и не могат да бъдат годно основание за допускане на касационно обжалване, защото изискват преценка на ангажираните по делото доказателства / договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност и допълнение към него/ и проверка за правилност на постановения въззивен акт. Страната с поставените въпроси оспорва по същество крайните правни изводи на съда, но в производството по допустимост касационната инстанция не може да ги подлага на проверката. Освен това посочените въпроси съдържат твърдения, които не са приети за установени от съда /че е проведено пълно и главно доказване, че допълнението към договор за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност няма качеството на договор за заем, а на разписка за внесена парична вноска по чл. 358 ЗЗД/.

Отговорът на въпрос с № 5, касаещ начина на тълкуване на договорите, се съдържа в нормата на чл. 20 ЗЗД, която в случая е съобразена от въззивния съд. Последният при осъщественото тълкуване е изхождал от общата воля на страните, посочвайки в мотивите си, че тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от договора.

Въпроси с № 9 и 10 са разрешени в съответствие с трайно установената съдебна практика, защото въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, разглеждайки делото с оглед наведените във въззивната жалба основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, имащи значение за очертаване рамките на повдигнатия правен спор, в които рамки той следва да извърши и преценката на относимите писмени и гласни доказателства. Именно в тази връзка, съдът дължи произнасяне и по своевременно наведените от ответната страна възражения.

Постановеният въззивен акт не е очевидно неправилен /в какъвто смисъл е въпрос №11/, доколкото от съдържанието на въззивния акт не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 417 от 30.07.2024г. по в. гр. д. №556 по описа за 2024г. на Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: