ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 08.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр. д.№ 1165 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на В. Л. П., чрез адвокат М. Д. срещу определение № 3324/23.12.2024 г. по ч. гр. д.№ 2881/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане № 21204/04.09.2024 г. по гр. д.№ 9316/2024 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от него искова молба, за оспорване на бащинството по отношение на С. В. П., род. на *, по време на брака му с Д. С. П., тъй като искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ГПК.

Частната касационна жалба съдържа доводи, че определението е неправилно и противоречи на произтичащо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ задължение на националните съдилища да прилагат установените в законодателствата на договарящите държави крайни срокове за предявяване на иск за оспорване на произход от страна на презумтивния баща само при категорично доказан надделяващ обществен интерес. В изложение към жалбата се твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?“2. „Длъжен ли е съдът да приложи пряко правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 8 КЗПЧОС, когато е сезиран с иск с правно...