ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2403

София, 13.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.04.2025 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3030/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Ц., чрез адв. Д. М., срещу решение № 3033 от 21.05.2024 г., постановено по гр. д. № 11286/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20089155 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 11502/2021 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Ц. Ц. и В. В. Ц., при равни делбени квоти – по 1/2 ид. част, на апартамент с площ от 83,08 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] и апартамент с площ от 61,78 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Касаторът обжалва въззивното решение само в частта за квотите на съделителите, между които е допусната съдебна делба на описаните недвижими имоти. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. При наследяване от съпруг на имот, придобит от починалия съпруг в режим на СИО, получава ли преживелият съпруг дялове на основание наличието на съпружеска имуществена общност в качеството му на съсобственик и дялове в качеството си на законен наследник?

2. Когато едно лице по време на брак придобие чрез възмездна сделка собственост върху имот, придобитата част става ли съпружеска имуществена общност с оглед презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./?

От ответника по касационната жалба – В. В. Ц., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на недвижими имоти, останали в наследство от М. К. Ц.. Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните писмени доказателства, че наследодателката на страните М. Ц. е починала на 30.05.2011 г. и е оставила за наследници преживял съпруг -ищецът В. Ц. Ц. и син - ответникът В. В. Ц..

Прието е за установено, че с договор за покупко-продажба от 06.04.2001 г., оформен с нотариален акт № 181, н. д. № 170/2001 г., В. Ц. Ц., М. К. Ц. и В. В. Ц. са придобили собствеността върху апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк]блок 10, вх. Б, ет. 2, със застроена площ от 83,08 кв. м., заедно с избено помещение № 5, заедно с 1,960 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху припадащата се част от терена. С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 65, н. д. № 430/07.08.2007 г. тримата придобили собствеността върху апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет. 2, вх. А, блок 37, с площ от 61,78 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна и коридор, заедно с мазе № 7 с обща площ от 2,54 кв. м., заедно с таванско помещение № 24 с обща площ от 4,247 кв. м., заедно с принадлежащите 0,470 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята.

За да определи наследствените квоти, съдът е приел, че по силата на сключените договори за покупко-продажба В. Ц. е придобил 1/3 ид. ч. от имотите, а В. и М. Ц. са придобили 2/3 ид. ч. от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Същата е прекратена със смъртта на М. Ц., поради което В. Ц. е станал собственик на 1/3 ид. ч. от имотите, съставляваща половината от притежаваните в режим на съпружеска имуществена общност 2/3 ид. части. Съдът е приел, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН, съгласно която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно останалата 1/3 ид. ч., собственост на починалата, се наследява от страните при равни дялове. Ето защо съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба на имотите между страните при равни квоти - по 1/2 ид. част за всеки от тях.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по разглеждания правен спор, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране.

В конкретния случай въпросите на касатора са свързани с приложението на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./, когато едно лице придобие по време на брак собствеността върху имот чрез възмездна сделка и съответно как се определя делът на преживелия съпруг върху имуществото, придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Въпросите са обосновани от касатора с доводи, че той притежава 1/3 ед. ч. от имотите по силата на договорите за покупко - продажба, а съпругата му е притежавала 1/3 ид. ч. от имотите, придобита в режим на СИО и вече от тази 1/3 ид. ч. следва да се приеме, че той е получил половината поради прекратяването на съпружеската имуществена общност, а останалата 1 /2 следва да се подели поравно между него и сина му или според касатора той притежава общо 7/12 ид. ч. от имотите.

По поставените от касатора въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото по тях е налице практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. В решение № 298 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 892/2010 г., I г. о. е прието, че когато няколко лица придобият общо собствеността върху една вещ, дяловете им се считат равни до доказване на противното, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС. Ако придобивният способ е възмездна сделка и ако при сключването й някой от приобретателите се намира в брак под режима на СК от 1985г. /отм./, неговата част става съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК /отм./. И в този случай действа презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ - съвместният принос се предполага до доказване на противното. При спор за собственост съдът е длъжен да приложи двете презумпции - тази на чл. 30, ал. 2 от ЗС и на чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ и само ако е доказано противното - да приеме, че дяловете на съсобствениците в общата вещ не са равни или пък че придобитият дял от единия съпруг е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност. В случая не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с тази практика, а напротив - в съответствие с нея и с приложимите материалноправни разпоредби е приел, че В. Ц. е придобил 1/3 ид. ч. от процесните имоти, а В. и М. Ц. са придобили 2/3 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като не е установено по делото наличие на изрично споразумение, което дерогира нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, нито е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./. Следователно със смъртта на наследодателката имуществената общност върху придобитите от двамата съпрузи общо 2/3 ид. ч. от имотите е прекратена и на това основание касаторът е придобил 1/3 ид. ч. от имотите, а съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН останалата в наследство от М. Ц. 1/3 ид. ч. ще бъде наследена от страните при равни дялове - по 1/2. Така делбата на процесните имоти следва да бъде допусната между В. Ц. и В. Ц. при квоти - по 1/2 ид. ч. за всеки от тях (1/3 ид. ч. - лично имущество + 1/6 ид. ч. по наследство). Поради това не може да се допусне касационно обжалване по формулираните от касатора правни въпроси.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3033 от 21.05.2024 г., постановено по гр. д. № 11286/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.