Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 3678 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агротрейдинг БГ“ ЕООД, чрез адвокат Б. С. против решение № 1019/21.02.2022 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 2322/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/00650/3/01/04/02 от 11.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за вида и формата на акта, като се излагат съображения, че оспореният акт неправилно е издаден като АУПДВ, а не като решение за финансова корекция. В тази връзка касаторът поддържа нарушение на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП и 12 от ДР на ЗИДЗПЗП (обн. ДВ бр. 2/2018 г.), като сочи, че административното производство е образувано на 17.11.2020 г. при действието на посочените норми и след изтичане на периода на мониторинг.

Като неправилна се оспорва и преценката на съда, че не е изтекла погасителна давност за установяване на публичното държавно вземане, както и че не е налице недопустимост по отношение на процедурата по установяване на дълг с оглед края на изпълнението на договор № 23/311/00650 от 06.10.2014 г. и периода на мониторинг, приключващ на 06.10.2019 г.

По материалната законосъобразност на акта, в касационната жалба са изложени доводи, че съдът не е съобразил посочените в акта нарушения на договорни и нормативни задължения, по т. 4.4 б. „б“ във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договора за отпускане на финансова помощ, които не включват задължение за изпълнение на финансови показатели, посочени в бизнес плана. Бизнес планът е част от одобрения проект по силата на чл. 9.1 б. „г“ от договора, но съгласно чл. 9.5 проектът не е част от договора, а само таблицата с одобрените разходи. Отделно от това, касаторът счита, че размерът на очакваните приходи е финансово – икономически показател, отразяващ прогнозната икономическа стойност от функционирането на подпомаганата дейност, върху която влияят и обективни, социални, икономически и други фактори, които не винаги са предвидими, поради което изпълнението на договорните задължения за извършването на инвестицията и спазването на договорния проект не следва да се отъждествява и да се преценява съобразно изпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни стойности за приходите, които ще се реализират от одобрената инвестиция, чийто предмет е обект на финансиране.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/00650/3/01/04/02 от 11.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за 2007 - 2013 г. и на основание т.4.4, б. „б“ и т. 8.1 във връзка с неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 23/311/00650 от 06.10.2014 г., чл. 59 АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, както и във връзка с влязло в сила решение № 12696/14.10.2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 4505/2020 г., с което е оставено в сила решение № 129/31.01.2020 г. на Административен съд - София – област, постановено по адм. дело № 1350/2019 г., на „Агротрейдинг БГ“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 007.33 лева, представляващо 5 % от предоставената финансова помощ по договора, в съответствие с т. 30, предложение първо от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП“ („Правилата“) по мерките от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г., поради неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност за 2016 година.

От доказателствата по делото съдът е установил, че „Агротрейдинг БГ“ ЕООД е сключило договор № 23/311/00650/ от 06.10.2014 г. с ДФ „Земеделие“, по който на дружеството е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 380 146.67 лева по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 - 2013 г.

С решение № 23/311/00650/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6534 от 11.12.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е определена финансова корекция от 19 007.33 лева, представляваща 5% от предоставената финансова помощ по договора от 06.10.2014 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 3, предл. първо, т.4, т. 7, т.10 във връзка с чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 73, ал.1 и ал. 2 и 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, за установено изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от наем на микробуси за една пълна финансова година (2016) в размер на 103 806.21 лева или 39.33 % от заложените приходи.

Този административен акт е обжалван по съдебен ред и с решение № 129/31.01.2020 г. на Административен съд - София – област, постановено по адм. дело №1350/2019 г. е отменен в частта на определения размер на финансовата корекция – 19 007.33 лева, поради нищожност на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обявена с влязъл в сила съдебен акт, обнародван в ДВ бр. 47/14.06.2019 г. и делото като преписка е върнато на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне в тази част – за определяне размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. По отношение наличието на нарушение, представляващо неизпълнение на договорни и нормативни задължения, което е послужило като основание за налагане на финансовата корекция - изпълнение на приходите от подпомаганата дейност в размер на 39.33 % за една пълна финансова година 2016 г., което под 50 % и над 20 % за заложените в бизнес плана приходи, съдът е отхвърлил жалбата на „Агротрейдинг БГ“ ЕООД. Съдебното решение на административния съд е влязло в сила на 14.10.2020 г., когато е потвърдено с решение № 12696/14.10.2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 4505/2020 г.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е издаден оспореният АУПДВ, с който на основание т. 30 предложение първо от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездно финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 („Правилата“) на Агротрейдинг БГ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 007.33 лева. Актът е издаден въз основа на установеното от съда неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови параметри – реализирани приходи от 39.33 % за 2016 г.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза е установено, че размерът на предоставената и изплатена финансова помощ по програмата възлиза на 380 146.67 лева, а заложените приходи от субсидираната дейност по бизнес плана на „Агротрейдинг БГ“ ЕООД, за всяка една от годините в периода на проверка са в размер на 260 000.00 лева годишно, получени от отдаването под наем на микробуси. Приходите от реализирана дейност през 2016 г. по програмата според вещото лице са 103 806.21 лева или в процентно изражение изпълнението на прогнозираните приходи е в размер на 39.93 %.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в установената форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение вида на акта и реда за неговото издаване, съдът е приел, че в конкретния случай правилно подлежащата на възстановяване финансова помощ е установена с АУПДВ, по общия ред, на основание чл. 166 ДОПК. Според съда налице са законовите предпоставки за прилагане на 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (обн. ДВ бр. 2/2018 г. доп. ДВ бр. 98/2019, в сила от 13.12.2019 г.) и тъй като производството е започнало преди влизане в сила на този закон, с подаване на заявлението за подпомагане и периодът на мониторинг не е изтекъл към момента на извършване на проверката от 20.09.2017 г. до 25.09.2017 г., когато е установено нарушението, то следва да се довърши по реда на ЗПЗП във връзка с ДОПК и приложимата Наредба № 30/11.08.2008 г., като ЗУСЕСИФ е неприложим.

Възражението на дружеството за изтекла погасителна давност за установяване на публично държавно вземане, е отхвърлено като неоснователно с аргументи, че административното производство е започнало по инициатива на административния орган и изтичането на срока по чл. 57 АПК не погасява правото и задължението на органа да издаде акта.

Отхвърлено е и възражението за недопустимост по отношение на процедурата за установяване на дълг, тъй като производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало след изтичане периода на мониторинг, по съображения, че проверките, при които е установено нарушението са извършени в периода на мониторинг.

От доказателствата по делото и заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е приел за безспорно доказано, че за пълната финансова 2016 година дружеството е реализирало приходи от предоставяне под наем на автомобили в размер на 103 806.21 лева, които са 39.33 % от заложените в бизнес плана приходи за 2016 г. в размер на 260 000 лева. Съгласно т. 30, предложение първо от Приложение към Раздел І „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност са под 50 % и над 20 % от размера на приходите, посочени в одобрения бизнес план и времетраенето на нарушението е една финансова година, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 5 % от предоставената по договора помощ – в случая 19 007.33 лева.

При тези факти и по подробни мотиви, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели за приходи по години представлява неизпълнение на договорни и нормативни задължения, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения акт.

Решението е правилно като краен резултат.

Принципно вярно е становището на касатора, че след влизане в сила на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, (обн. ДВ бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г.), законът разграничава по вид и процедура актовете за установяване подлежащата на възстановяване финансова помощ по ПРСР според материалноправното основание за възникване на публичното държавно вземане. Когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ (с предишно наименование ЗУСЕСИФ, променено ДВ, бр.51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), каквото е неизпълнението на одобрени индикатори по чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ, дължимостта на помощта за възстановяване, се установява с решение за финансова корекция по реда на чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, а извън тези случаи - с акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. В тази връзка принципно основателно е и възражението му, че първоинстанционният съд е неправилно е приложил 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП ДВ бр.2/2018 г., която преходна разпоредба не намира приложение при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП. В случая следва да се има предвид, че съществуването на различни по вид административни актове – решение за финансова корекция, с което се установява нарушение по реда на ЗУСЕФСУ и акт за установяване размера на публично държавно вземане по чл. 166 ДОПК, е свързано с частичната отмяна на първоначално издадения административен акт по съдебен ред и връщане на преписката за ново произнасяне относно размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по договора, при установено с влязлото в сила съдебно решение основание за дължимостта й. Допуснатото нарушение във вида на оспорения акт и процедурата по издаването на оспорения акт, в този случай, не е засегнало участието на дружеството в административното производство и правото му на защита, поради което не може да се определи като самостоятелно основание за отмяна на акта. /В този смисъл решение № 9299/20.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 10524/2021 г., решение № 6766/07.07.2022 г. на ВАС по адм. дело № 8769/2021 г., решение № 11014/01.12.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1406/2022 г. и решение № 8777/11.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 11905/2021 г./

Останалите доводи в касационната жалба за неправилност на решението се отнасят до липсата на основание за определяне на подлежащата на възстановяване финансова помощ, изразяващо се в неизпълнение на договорни и нормативни задължения по т.4.12 и т.4.18 от договор № 23/311/00650 от 06.10.2014 г. - неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи от наем на микробуси в размер на 260 000 лева за 2016 г., поради реализирано изпълнение на бизнес плана за една пълна финансова година (2016 г.) в размер на 103 806.21 лева или 39.93 % от заложените в плана приходи за този период. В конкретния случай посоченото неизпълнение е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал.1 АПК има сила за страните по него и наличието на основание за възстановяване на финансовата помощ, не подлежи на повторна преценка за законосъобразност в настоящото производство. Оспореният административен акт е издаден в изпълнение на решение № 129/31.01.2020 г. на Административен съд - София – област, постановено по адм. дело № 1350/2019 г., на „Агротрейдинг БГ“ ЕООД, оставено в сила с решение № 12696/14.10.2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 4505/2020 г., с което делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне единствено в частта за определяне размера на финансовата корекция. Следователно предмет на проверката за законосъобразност по чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 145 АПК по отношение на така издадения акт за установяване на публично държавно вземане е единствено размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при установено с влязло в сила съдебно решение реализирани приходи под 50 % и над 20 % от заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност в размер на 260 000 лева за 2016 г. Поради това всички доводи на касационния жалбоподател за липса на нарушение и липса на основание за възстановяване на финансова помощ по договора, са неотносими към законосъобразността на оспорения АУПДВ, който касае единствено размера на възникналото публично държавно вземане. Правилно в тази връзка съдът е приел, че размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ съответства на т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения” на Правилата. Тази норма предвижда, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и времетраенето на нарушението е една финансова година, размерът на подлещажата на възстановяване финансова помощ е 5% от предоставената финансова помощ по договора. В случая предоставената финансова помощ по договора е в размер на 380 146.67 лева, а неизпълнението е за период от една финансова година, поради което определеният размер на публичното държавно вземане от 19 007.33 лева съответства на т. 30, предложение първо от Правилата.

Възражението за недопустимост на административното производство по издаване на АУПДВ, поради изтичане периода на мониторинг на 06.10.2019 г. е неоснователно, тъй като неизпълнението на финансовите показатели за приходи е установено преди изтичането му с административен акт от 11.12.2017 г., потвърден в тази част с влязло в сила съдебно решение.

Възражението за погасителна давност за установяване на публичното държавно вземане е направено с жалбата до съда и законосъобразно е отхвърлено, но по съображения, различни от изложените в обжалваното решение. Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/18.12.1995 относно защитата на финансовите интереси на ЕО („Регламент № 2988/95“) урежда общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността и дефинира понятието за нередност - чл. 1, 2 от Регламент № 2988/95. Съгласно чл. 3 1 от Регламент № 2988/95, давностният срок за процедурите по установяване на нередност е четири години от момента, в който нередовността по смисъла на чл. 1, 1 от регламента е извършена. Този давностен срок се прилага както към нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95, така и към нередностите, които са предмет на административни мерки по смисъла на член 4 от регламента, които целят отнемане на незаконно придобитата облага, без да имат санкционен характер, каквито мерки са актовете за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ по програмите от ПРСР 2007 – 2013. Съгласно чл. 3, 3 от Регламент № 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността и започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

В конкретния случай нередността е извършена през 2016 г., тъй като неизпълнението на финансовите показатели за приходи е установено за една финансова година. Поради това давностният срок по чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95 е започнал да тече от 01.01.2017 г. В периода до издаването на оспорения административен акт са извършени действия на компетентните органи по определяне на финансова корекция, за които дружеството е уведомено - контролен лист за извършена проверка в периода 20.09.-25.09.2017 г., подписан от бенефициера на 27.09.2017 г., който съдържа констатации за размера на реализираните приходи от подпомаганата дейност през 2016 г. и размера на заложените в бизнес плана приходи, писмо от 23.10.2017 г. за образуване на административното производство по налагане на финансова корекция и решение за налагане на финансова корекция от 11.12.2017 г., връчено на 20.02.2018 г. С тези действия давностният срок от четири години е прекъснат и след всяко от тях е започнал да тече отново съгласно чл. 3, 3 от Регламент № 2988/95, поради което не е изтекъл към момента на установяване размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ с АУПДВ от 11.02.2021 г.

По изложените съображения решението, с което жалбата на „Агротрейдинг БГ“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна, е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила.

От ответника по касация не е направено искане по разноските, поради което такива не следва да се присъждат за касационното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1019/21.02.2022 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 2322/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА