Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 3681 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 94/11.03.2022 г., постановено по адм. д. № 66/2022 г. по описа на Административен съд - С. З.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установената фактичeска обстановка и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерност. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. При условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба - "Т. Т. А. ЕООД, гр. С. З. чрез процесуален представител, с писмен отговор излага доводи за недопустимост на производството поради отпадане на правния интерес на касатора на основание чл. 187, ал.4 ЗДДС.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 378- 0377074 от 23.11.2021 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са бланкетни и не кореспондират с конкретната фактическа установеност, както и не обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

Противно на разбирането на ответника издаването на заповед за отмяна на запечатването не е в корелация с допустимостта на настоящото производство. Действително разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна обаче, нормата на чл. 186 от ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно, заплащането на имуществената санкция е юридически факт последващ издаването на заповедта за ПАМ и води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, респ. в случаи като процесния до отпадане на възможността за изпълнението й, но няма отношение към законосъобразността на индивидуалния административен акт. Т. е. изпълнението на наложената имуществена санкция не може да обоснове извод за липсата на правен интерес от установяване законосъобразността на обжалваната заповед.

В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба на стойност 68 лв. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка правилно решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Релевантно в този аспект е дали нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е еднократно и произлезли ли са от него конкретно определени вредни последици за фиска, чийто размер да обуславя налагането на ПАМ за срок от 14 дни. При липсата на конкретни мотиви в оспорената заповед, които да дефинират тежестта на нарушението и избраната продължителност на налагане на ПАМ, обосновано първоинстанционният съд е приел, че този срок засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. Поради това налагането на ПАМ за срок от 14 дни е в пряко нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АС - С. З. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/11.03.2022 г., постановено по адм. д. № 66/2022 г. на Административен съд - С. З. .

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА