ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2507
София, 19.05.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2462 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 128 от 25.01.2024г. по гр. д. № 1802/2023г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение №260051 от 29.03.2023г. по гр. д.№7309/2020г. на Районен съд-Пловдив С последното е отхвърлена исковата претенция на М. Д. Й. и В. Д. З., като наследници на починалия в хода на делото ищец Д. Д. А., срещу Г. П. А., М. Д. А., З. Д. А., И. А. В. и Г. И. В. за признаване за установено, че ищците са собственици по на 1/3 ид. част от шест поземлени имота със земеделско предназначение, в [населено място] поле, [община], подробно описани.
Касационната жалба е подадена от М. Д. Й. и В. Д. З. чрез адв. М.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по два правни въпроса.
Ответниците по жалбата Г. П. А., М. Д. А., З. Д. А., И. А. В. и Г. И. В., представлявани от адв. Х. Р. вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост на Д. Д. А., роден 1923г. (наричан по-нататък баща) срещу наследниците на починалия преди него негов син със същите имена (Д. Д. А., починал 2016г., наричан по-нататък син) за установяване правото на собственост върху шест земеделски имота. Ищецът твърди нищожност на извършена от негово име разпоредителна сделка с имотите, поради липса на представителна власт; позовава се и на давностно владение. В хода на процеса са конституирани като ответници и И. А. В. и съпругата му Г. И. В., приобретатели на имотите. Ищецът е починал след завеждане на делото и на негово място са конституирани част от наследниците му - М. Д. Й. и В. Д. З.. По отношение на останалите наследници е налице сливане на качествата ищец и ответник.
Установено е, че с решение на ПК-Калояново от 06.02.1995г. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти на наследниците на Д. Д. А. (дядо, починал през 1980г.). С договор за доброволна делба от 12.12.1997г. имотите са били разпределени между наследниците му, като процесните са поставени в дял на първоначалния ищец Д. Д. А. (баща). В делбата този съделител е представляван от пълномощник К. Б., а всички останали съделители са представлявани от Д. Д. А. (син), упълномощен с отделни пълномощни. Непосредствено след делбата е сключен договор за дарение, с който Д. Д. А. (баща) дарява имотите на своя син Д. Д. А. (син). При сключването на тази сделка дарителят е представляван от същия пълномощник. През 2017г. наследниците на Д. Д. А. (син) продават имотите на ответника И. В..
Установено е, че към момента на извършването на делбата и дарението Д. Д. А. (син) е заемал длъжността кмет на [населено място] поле. Спорът е концентриран върху истинността на пълномощното, с което Д. Д. А. (баща) е упълномощил К. Б., с оглед твърдението на ищеца, че не е правил волеизявление нивите да бъдат придобити от сина му. Събрани са свидетелски показания от свид. В., която е участник в делбата. Според нея всички наследници са взели решение нивите да бъдат поделени по начина, посочен в договора за доброволна делба, като договорът им бил прочетен от Д. Д. А. (син), след което всички отишли в [населено място], за да извършат заверка на пълномощните. Всички пълномощни са подписани от упълномощителите, като включително и Д. Д. А. (баща) е подписал пълномощното и е упълномощил К. Б. да го представлява. Разпитана е като свидетел и К. Б.. Тя разказва обстоятелствата, при които е била упълномощена и сочи, че пълномощното е било подписано от Д. Д. А. (баща).
Съдът е приел на база всички събрани доказателства, че в нотариално заверените пълномощни за сключване на делбата и за дарението е допусната техническа грешка като е посочено, че заверката е извършена от Кметство с. Дълго поле. Видно от книгата на това Кметство за 1997г. такива пълномощни няма регистрирани, а книгата в Кметство с. Калояново е била унищожена и не се пази като регистър. В контекста на гласните доказателства и на установеното, че Д. Д. А. (син) е бил кмет на [населено място] поле и не е могъл да извършва заверка на пълномощно, касаещо самия него, то съдът е приел, че заверката е извършена в [населено място]. Наред с това е изтъкнал, че проверка на пълномощните се извършва и от нотариуса, пред когото са извършени сделките и той не е констатирал някаква нередовност.
По второто поддържано основание за собственост, а именно придобиване на имотите по давност от Д. Д. А. (баща) съдът е приел, че след придобиване на нивите чрез дарението Д. Д. А. (син) е бил регистриран като земеделски производител и при регистрацията си е посочил, че обработва точно тези имоти, за които е получавал и субсидия. След смъртта му неговата съпруга също е била регистрирана като земеделски производител и също е получавала субсидии от ДФ „Земеделие“. Установено е, че Д. Д. А. (син) е имал комбайн, а след това е закупил и трактор. За периода, през който се сочи, че са придобити имотите от праводателя на ищците, не е доказано с пълно и главно доказване, че Д. Д. А. (баща) е своил по някакъв начин имотите, а напротив ответниците са тези, които доказват, че след придобиването на имотите чрез дарението Д. Д. А. (син) е демонстрирал явно и несъмнено владение, поради което същия до смъртта си през 2015г. единствен ги е владял за себе си. От показанията на св.Д. се установява, че последните години от живота си Д. Д. А. (баща) е живял в Е., поради което не е имал и физическата възможност да обработва нивите.
При тези изводи въззивният съд е потвърдил първоинстационния акт за отхвърляне на иска.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не се установяват.
Като правнозначими въпроси, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени следните: 1/ за значението на представените и описани документи в нотариалния акт, легитимиращи представителната власт на лицата пред нотариуса и 2/ при кои нотариални действия погрешното отбелязване на обстоятелства в нотариалното удостоверяване, като съвкупност на елементите от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580 ГПК, води до нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК. Първият въпрос произтича от оплакванията за неправилна преценка на установеното, че като приложение на нотариалния акт за дарение от 1997г. е описано пълномощно, заверено от кмета на с. Дълго поле, което вписване се ползва с материална доказателствена сила. Въззивният съд не е дал разрешение на този конкретен въпрос. Извършил е съвкупна преценка на доказателствата и е достигнал до извод, че пълномощното е било заверено от Кметство с. Калояново и отразеното в нотариалния акт при описване на документите, е погрешно. В случая е безспорно установено, че пълномощното не може да бъде представено - нотариалното дело е унищожено, унищожени са и регистрите на О. К. за 1997г., а с. Дълго поле пълномощно с такъв номер /четирицифрен/ не е заверявано. С оглед на това съдът е приел че са допустими свидетелски показания (чл. 165 ал. 1 ГПК) и е ценил събраните такива. Отделно, констатацията на нотариуса, отразена в нотариалния акт, която се ползва с доказателствена сила е, че е представено пълномощно, от което произтича представителната власт на пълномощника и че това пълномощно е било в изискуемата от закона форма - с нотариална заверка на подписа. Възможно е при посочване номера на това пълномощно или на мястото на заверката да е била допусната грешка и в случая съдът е приел, че такава грешка е доказана.
Що се отнася до втория въпрос - той не е разрешен в обжалвания акт. По делото не са навеждани доводи за нищожност на нотариалния акт на основание чл. 576 ГПК, за да бъде обсъждано какви нарушения обуславят тази нищожност. Затова този въпрос не е относим към решаващия за изхода на спора въпрос дали сделката, с която първоначалния ищец се е разпоредил с имотите в полза на сина си, е сключена при надлежно учредена представителна власт на пълномощника.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
При този изход ответниците по жалбата имат право на разноски. Претендира се заплащане на разноски в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение, направени от И. В. и Г. А. - по 600лв. всеки от тях. Представен е списък на разноските и договор за правна защита, удостоверяващ плащането. С оглед на това разноски следва да се присъдят на посочените двама ответници.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 25.01.2024г. по гр. д. № 1802/2023г. на Окръжен съд-Пловдив по касационната жалба на М. Д. Й. и В. Д. З..
ОСЪЖДА М. Д. Й. ЕГН [ЕГН] и В. Д. З. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Г. П. А. и И. А. В. по 600/шестстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на всеки от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: