ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1493

гр. София, 19.05.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 507 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „С. А. ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът „Е. П. ЕАД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цената на доставена електроенергия и мрежови услуги, заедно с лихви за забава.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3, ГПК по въпросите:

- в случай, че страните по договор за покупко-продажба на електроенергия са уговорили, че купувачът ще заплаща доставяната му електроенергия „независимо дали тази енергия е изразходвана от купувача или от трети лица, които са свързани към вътрешната мрежа на купувача след точката на доставка“, то това договорно съгласие обхваща ли всички хипотези на свързване на трети лица към вътрешната мрежа на купувача или обхваща единствено обичайните случаи, в които третото лице се свързва към мрежата на купувача на правно основание - със съгласието на последния, и

- в случай, че договорното съгласие, предмет на предходния правен въпрос, обхваща и хипотезите, в които третото лице се свързва към мрежата на купувача без правно основание и без съгласието на купувача, то правно валидна ли е гореописаната клауза от гледище на изискването на чл. 26, ал. 2 ЗЗД за основание на договора и от гледище на изискването на чл. 26, ал. 1 ЗЗД договорът да не противоречи на добрите нрави.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и факти по делото.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е от правно естество. С дадената формулировка въпросът е с фактически характер, тъй като се отнася до съдържанието на оспорената клауза по чл. 6, ал. 2 от процесния договор, като с оглед поддържаната от ответника теза се оспорва правилността на фактическия извод на въззивния съд, че действителната воля на страните е доставената електроенергия да се заплаща от купувача, независимо дали се използва от самия него или от трето лице. Поставеният въпрос не се отнася до приложението на чл. 20 ЗЗД от гледна точка на прилагането на установените в разпоредбата критерии и начини за тълкуване в съответствие с установената последователна практика на ВКС в тази насока, като не са изложени конкретни аргументи за неправилно или превратно преценка от страна на въззивния съд на тези критерии, респ. несъобразяване на част от тях.

Вторият въпрос също частично не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като противоречие на клаузата с добрите нрави като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД въззивният съд не е обсъждал. В останалата част - относно липсата на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната в изложението съдебна практика (гр. д. № 76/2009 г. на ВКС, IV г. о.) е неотносима към настоящия случай, тъй като разглежда въпроса за липса на основание на договор за издръжка и гледане при наличие, респ. липса, на знание на приобретателя за предстояща в най-близко време смърт на прехвърлителя, т. е. отнася се до съществено различна категория хипотези. Останалата цитирана казуална практика не представлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 не е формирана по реда на чл. 290 ГПК, а при действието на отменения ГПК. Не е налице и въведеното като евентуално основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика.

Третият въпрос също не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Значимостта на въпроса за конкретния спор се обосновава с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил ключовия според жалбоподателя факт, че третото лице е било в договорни отношения за доставка на електроенергия още от 2014 г., както и за времето след процесния период. Това твърдение обаче е очевидно невярно, доколкото въззивният съд изрично е обсъдил и споделил фактическите изводи на първата инстанция за наличие на сключени между ищеца и третото лице договори за продажба на електроенергия от 17.12.2019 г. и 15.12.2022 г. и за съответни задължения на третото лице по тези договори за заплащане на цена, както и извода за неотносимост на тези факти към спора от гледна точка на несъвпадането им с периода, за който се претендират процесните вземания.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 362/18.10.2024 г. по т. д. № 377/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................