Определение №2477/19.05.2025 по гр. д. №2328/2024 на ВКС, ГК, I г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2477

София, 19.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2328 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. З. Н., ЕГН [ЕГН], В. Д. И., ЕГН [ЕГН] и Х. Д. И., ЕГН [ЕГН] против решение № 31 от 28.02.2024 г. по гр. д.№ 297/2023 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е отменено Решение № 60 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 302/2020 г. на Районен съд – Попово и вместо това е уважен предявеният от П. И. С., ЕГН [ЕГН] иск по чл. 109 ЗС, като тримата касатори са осъдени да преустановят противоправното си бездействие, като извършат необходимите строително ремонтни дейности за отстраняване оградата, чието местоположение е отразено с червен цвят по изготвената от вещото лице К. И. скица - неразделна част от решението, разположена между ПИ с идентификатор №***, находящ се в [населено място], ул. „Х. Б., № ***, и ПИ с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], № ***, в следните части: от т. 2 до т. 11 и от т. 14 до т. 17.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилно интерпретиране на фактите, защото съдът не е съобразил, че оградата е направена от предишните собственици. Излагат теза, че в частите, за които е уважен иска, оградата попада в имота на ищеца и на основание приращение е негова собственост, поради което не ответниците, а ищеца е бездействал. Отделно от това, не било установено и оградата да пречи на ищеца.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по два въпроса: 1.Представлява ли заварена ограда, която не е разположена с равни части в два съседни имота, а е ситуирана изцяло в единия имот и е придобита заедно с имота от собственика му, приращение по смисъла на чл. 92 ЗС към този имот. 2.Представлява ли бездействие по смисъла на чл. 109 ЗС липсата на съдействие от страна на собственик на имот по отношение на заварена ограда, разположена изцяло в съседния имот, за изграждането на която няма данни кой от собствениците на двата съседни имота а е построил и това явява ли се пречка за упражняване правото на собственика, в чийто имот се намира оградата. Твърди се противоречие с Решение № 57 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2019 г., II г. о. и Решение № 529 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2009 г., I г. о.

Ответникът по касация П. И. С. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № ***, а ответниците - на ПИ с идентификатор № ***. Оградата между двата имота, представлява мрежа на бетонови колове върху плътна основа с височина 0,40 м., изградена е преди 30 години от праводателите на ответниците и не е местена. Назначената СТЕ при второто въззивното разглеждане на делото в изпълнение на указанията на ВКС е установила, че съществуващата ограда навлиза в имота на ищеца от т. 2 до т. 11 с 8 кв. м. и от т. 14 до т. 17 – с 3,7 кв. м., което е изобразено графично на скица към заключението. Отсечката между т. 12-14 е по стена на съществуващата постройка и съвпада с имотната граница по КК. Вещото лице е извършило геодезическо заснемане на съществуващата ограда със съвременен технически уред, а където това е невъзможно, /под стрехата на съществуващата сграда/ е засякъл контролно данните. Затова съдът е кредитирал това заключение, а не изготвеното и прието от РС, което е изготвено след измерване с ролетка.

Въз основа на кредитираното второ заключение на СТЕ, въззивната инстанция е приела, че е налице противоправно бездействие на ответниците, изразяващо се в липсата на съдействие за премахване на оградата, в частите, в които навлиза в имота на ищеца, че това навлизане създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, че начина, по който е изградена оградата не съответства с нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Нормата допуска изключение – с изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, плътна ограда с височина над 0,6 м., да се разположи изцяло в имота на възложителя. Ищецът е изготвил съответните проекти за изграждане плътна ограда с височина до 2.20 м., но до осъществяване на този проект не се е стигнало, поради спора между страните относно съществуващата на место ограда. Въззивният съд е приел, че естеството на нарушението от страна на ответниците в участъците, където съществуващата ограда навлиза в имота на ищеца, е такова, че е достатъчно да се приеме, че въздействието пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца, съгласно приетото в мотивите към т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Въпросите не са определящи за изхода от спора. Дори да се приеме, че тъй като оградата попада изцяло в имота на ищеца, тя е приращение към имота му, това не е определящо за друг резултат по спора от постановения. От гласните доказателства се установява, че оградата е направена от праводателите на ответниците. Безспорно е, че тя попада в определени части в имота на ищеца и така изключва възможността той да ползва част от имота си с площ общо 11 кв. м. Без съгласие на ответниците, респективно на собствениците на съседния имот или решение, с което е уважен иск по чл. 109 ЗС, ползващо се с изпълнителна сила, ищецът не може да премахне оградата, защото би реализирал самоуправни действия Затова и в съответствие със задължителната съдебна практика - мотивите към т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че това създава пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост и в този случай не е необходимо изрично да се доказва пречене. Същевременно съдебната практика приема, че пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който поддържа състоянието на пречене дори той да не го е създал. /Решение № 340 от 25.V.1994 г. по гр. д. № 918/93 г., IV г. о., Решение № 17 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2021 г., I г. о., Р № 388/28.02.2012г. по гр. д.№983/10 г. І гр. о, решение № 88/21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г. на ВКС/. Затова и двата поставени въпроса не са от естество да промени резултата по спора и същевременно обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната и казуална съдебна практика.

Съдът не констатира противоречие с решение № 57 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2019 г., II г. о., с което е разгледан въпроса дали ответник, който е извършил, като собственик на терена, стоеж на обекти, предмет на иск по чл. 109 ЗС, с надлежно разрешение на административните органи, има, респ. няма правото, ако обектите са изградени обекти преди възстановяване собствеността на конкретния недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ, да ги задържи и ползва. За разлика от този казус, в процесния оградата не е изградена в собствен имот на ответниците, който в последствие да е преминал в собственост на ищеца и оградата няма данни да е изградена със строителни книжа. Напротив, в частите, за които иска е уважен, тя попада в имота на ищеца, а е изградена от праводателите на ответниците и в тези части не минава по имотната граница.

С второто цитирано решение - решение № 529 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2009 г., I гр. о. е разгледан въпроса: ако продавачът не е изключил изрично от продажба вещи (подобренията), които се намират в мястото, купувачът придобива ли всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията, оградата и др. Прието е, че запазването на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС, но във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт при спазване правилото на чл. 20 ЗЗД. Предвид изложеното по предходното решение, дори да се приеме, че по приращение оградата следва да се счита собственост на ищеца в частите, които попадат в имота му, то отговора на този въпрос е неотносим. Отделно от това е невъзможно в отделни части по продължението й оградата да е на ищеца, а в други – на ответниците-собственици на съседния отграничен с нея имот. Разгледаната хипотеза не обосновава отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС за частите от оградата, попадащи изцяло в имота на ищеца предвид приетото в мотивите към т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, където се прие, че при строеж в съседен имот без учредяване на право на строеж или друго право е налице пречка по естеството си за упражняване правото на собственост от собственика на имота. Следователно и по двата въпроса не се констатира противоречие със съдебната практика на ВКС и конкретно с двете цитирани решения.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. В конкретния случай за разрешаването на спора е налице задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Делото е решено според установените факти по спора и задължителната съдебна практика, при спазване на нормите на чл. 109 ЗС във вр. с чл. 50 ЗС. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 28.02.2024 г. по гр. д.№ 297/2023 г. на Окръжен съд-Търговище по касационна жалба, подадена от Т. З. Н., ЕГН [ЕГН], В. Д. И., ЕГН [ЕГН] и Х. Д. И., ЕГН [ЕГН].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 2328/2024
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...