ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1501

[населено място], 20.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 503/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Е. И. П. срещу определение №995/05.12.2024г. по в. ч.гр. д. № 534/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение №445/15.05.2024 г. по гр. д. № 871/2024 г. на Ботевградски районен съд за оставяне без уважение на молба с правно основание чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че въззивният съд е постановил порочен съдебен акт, основаващ се единствено на предположения, че щом пострадалият работи, значи има възможност да заплати съдебните разноски по делото, без да е направен подробен анализ на реалните доходи и възможни разходи на молителя. Изтъква се, че според константната съдебна практика преценката, дали дадено лице може или не да заплати държавна такса, се прави към момента на подаване на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, а не в предходен или последващ момент. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се освободи изцяло ищеца от внасяне на държавна такса и разноски за водене на делото.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл. 274 ал. 4 ГПК.

Искът, с който е бил сезиран районният съд, е с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ и е с цена 5000 лв., като спорът е с...