ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2586гр. София, 21.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от дванадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2573/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. и М. Г. П., чрез адв. К. Г., срещу решение № 399 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 109/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 465/29.10.2023г. по гр. д.№ 301/2022г. на Районен съд - гр.Асеновград, с което са отхвърлени предявените от А. Г. П. и М. Г. П. против З. К. И. искове за прогласяване за нищожни нотариален акт за дарение № 107/2019г. на нотариус Кожухарова, нотариален акт за покупко - продажба № 106/2021г. на нотариус Кожухарова и нотариален акт за покупко - продажба № 108/2021г. на нотариус Кожухарова, както и исковете да бъде признато за установено по отношение на ответника З. К. И., че жалбоподателите са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място]; на самостоятелен обект сграда с идентификатор ***; както и по 1/2 ид. ч. от самостоятелни обекти в същата сграда с №№ 4 и 5, като ответникът З. К. И. да бъде осъден да предаде владението върху процесните имоти.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. При нотариалното удостоверяване на подписа на участващо лице нотариусът длъжен ли е лично да се увери, че по някаква причина лицето не може да се подпише и да удостовери кое е лицето, което не може да се подпише и по каква причина?

2. Ползва ли се с доказателствена сила изявление от нотариус, от неизвестно лице или от служител на нотариуса, удостоверяването в нотариален акт, че някоя от участващите в нотариалното производство страна е положила отпечатък от десен палец поради заболяване, ако в текста на същия нотариален акт се съдържа изявление на нотариуса, че нотариалният акт е подписан от страните и те са изписали саморъчно имената си?

Поддържа се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902 / 2019 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 220 от 24.10.2014г. по гр. д. № 505/2014г. на ВКС, първо г. о.

В срока за отговор ответникът З. К. И., чрез адвокат Л. В., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на Т. А. П.. С нотариален акт за дарение № 107/2019г. на нотариус Кожухарова, нотариален акт за покупко - продажба № 106/2021г. на нотариус Кожухарова и нотариален акт за покупко - продажба № 108/2021г. на нотариус Кожухарова, Т. П. е прехвърлил на ответника идеални части от процесните недвижими имоти. На последните страници на трите нотариални акта срещу текстовете „продавач“ и „дарител“ е положен пръстов отпечатък с ръкописно отбелязване „положен десен палец, поради заболяване“.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че е имало достатъчно основание за нотариуса да реши вместо подписи прехвърлителят по сделките да положи отпечатък от десния си палец на нотариалните актове.В подкрепа на този си извод съдът се е основал на констатираната през месец април 2019 г. десностранна централна хемипареза в тежка степен за ръката, както и на показанията на свидетелката Л. А.- М., според които към датата на изповядване на сделките по трите нотариални акта Т. П. не е можел да движи дланта на дясната си ръка, като се е опитвал да се подпише, задвижвайки дясната длан с помощта на лявата. Съдът е посочил също, че установеното от част от свидетелите, че Т. П. е продължавал да пуши с дясната ръка, като сам си е палил цигарите, не означава непременно, че може да извършва необходимите за полагане на подпис движения.

Изложени са мотиви, че нотариусът не е длъжен да изиска и да се запознае с медицинските документи за заболяването на страната по сделката, твърдяща, че не може да подпише, нито да обоснове причината, поради която е приел, че това действително е така и е налице основание за приложението на чл. 579, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 189 ГПК, към който препраща чл. 579, ал. 2 от ГПК, посочване на причината е необходимо само когато е положен отпечатък от друг, различен от десния палец, пръст, предвид на което и е направен извод, че е достатъчно да се посочи, че е положен отпечатък от десния палец по причина на заболяване, а не поради неграмотност, както е сторено в случая. Съдът е посочил също, че текстът в нотариалните актове, че страните по сделките са подписали акта и са изписали саморъчно трите си имена, не променя факта, че прехвърлителят не е бил в състояние да се подпише и да изпише имената си и поради това е положил отпечатък от десния си палец. Обстоятелството, че този текст не отговаря на действителността по отношение на П., не опорочава изразената от него воля да отчужди имота си. В заключение е направен извод, че и трите нотариални акта не страдат от пороци, които да обосновават нищожност на същите и съответно и изповяданите с тях сделки не са нищожни поради липса на форма, поради което процесните имоти не са част от наследството, останало от Т. П. и ищците не се легитимират като собственици на тези имоти по наследство .

Предвид тези мотиви на въззивния съд, не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

По поставените правни въпроси, касаещи приложението на чл. 579, ал. 1 и ал. 2 ГПК не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касаторите.

В решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902 / 2019 г. на ВКС, второ г. о. е прието, че когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето.

В решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ВКС, второ г. о. е даден отговор на правния въпрос за приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по смисъла на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване, т. е. в това решение е разгледана хипотеза, различна от настоящата.

В решение № 220 от 24.10.2014г. по гр. д. № 505/2014г. на ВКС, първо г. о. е прието, че под недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК следва да се има предвид всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа воля да стане с отпечатък от десния палец. Прието е също, че удостоверителното изявление на нотариуса се ползва с посочената в чл. 179, ал. 1 ГПК доказателствена сила и задължава съда да приеме до доказване на противното, че подписът, в случая отпечатъкът от палец, е положен на посочената дата и място от посоченото лице.

Видно от обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правомощие на нотариуса е било да прецени дали предвид конкретно установеното здравословно състояние на прехвърлителя, последният вместо подпис, свледва да положи отпечатък от десния палец, като е направен извод, че полагането на такъв отпечатък няма за последица твърдяната от ищците нищожност на договорите. Т.е. липсва противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС за предпоставките, при които страна в нотариалното производство може да положи отпечатък от десния си палец вместо подпис, с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, както и по въпроса относно правомощието на нотариуса да извърши преценката за необходимостта от прилагането на алтернативно предвидения вариант за подписване, чрез поставяне на отпечатък от десния палец.

Не се констатира и произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно процедурата при нотариално удостоверяване в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК и по - точно длъжен ли е нотариусът да опише причината, поради която вместо подпис се полага отпечатък от десния палец. В решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. IV г. о. подробно е разяснено, че нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. В посоченото решение на ВКС ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК не е предвидено задължение за нотариуса да описва причината, поради която страната в нотариалното производство полага отпечатък от десен палец, а такова задължение той има само в случаите, когато се полага отпечатък от пръст, различен от десния палец. Ето защо и като е направил извод, че липсва порок, обосноваващ нищожност на нотариалното удостоверяване, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, въпреки че е прието за установено по делото, че отбелязването в нотариалните актове за причините, поради които е положен отпечатък от десния палец на прехвърлителя, е направено не от нотариуса, а от служител в нотариалната кантора.

В решение № 316/13 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, III г. о. е прието, че както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена. Следователно не е в противоречие с практиката на ВКС и изводът на въззивния съд за действителност на сделката в хипотеза, при която прехвърлителят е положил отпечатък от десния си палец, въпреки вписаното в нотариалния акт, че е подписан от страните и те са изписали саморъчно имената си, поради което и поставеният във връзка с този извод правен въпрос в т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не може да обуслови допускане до касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е формирал извода си, че въпреки, че текстът на нотариалния акт относно начина на подписване на нотариалния акт не отговаря на действителността, то това не опорочава волята на прехвърлителя да отчужди имота си.

Не се констатира и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване - обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не сочи на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а по съществото си съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт и е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, но по правилността на обжалваното решение касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски за касационното производство в размер на 4 000 лева.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 399 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 109/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА А. Г. П. и М. Г. П. да заплатят на З. К. И. на основание чл. 78 ГПК сумата 4 000лв. /четири хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: