ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1572 гр.София, 22.05.2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Г. ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1918 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Т. Т. , дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на К. Б. срещу решение № 18/17.01.2024 г. по в. т.д. № 589/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски с-в, с което е потвърдено решение № 188/17.05.2023 г. по т. д. № 748/2021 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от „Ю. Т. Т. против „Варас“ ЕООД иск за присъждане на сумата от 86 265 евро, представляваща вреди във връзка с поръчка на чипове, направена на 06.07.2020 г. и дължима на осн. чл. 10, ал. 2 от Условията за доставка, разпределяща риска от щети, загуби, кражби или разрушаване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното плащане.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения си отговор ответникът „Варас“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че между насрещните страни на 06.07.2020 г. е бил сключен договор за международна продажба на стоки - 3000 броя чипове MB-MC256HA/EU Micro SD 256 GB от марката Самсунг, при единична цена от 31,71 евро за брой, начин на плащане, включващ 10 % авансово плащане, и място на доставка – в склада на Ел Логистика в Италия, действащ с изчакване, както и че купувачът „Варас“ ЕООД е заплатил аванс в размер на 9585 евро по сметка на продавача „Ю. Т. Т. . Във връзка със спорния въпрос за наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на купувача за вреди от настъпил риск - кражба, ПАС е обсъдил чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от Общите условия за доставка, представения договор за складиране на стоки до поискване и свидетелските показания на Е. Й. и е счел за неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът не е намерил надеждно място за доставка на стоката, довело до кражбата и подмяната й, като е изтъкнал, че макар складът на Ел Логистика в Италия да е посочен от купувача, същият е сред ползваните от продавача като място на доставка. Приел е за неоснователно и оплакването, че първоинстанционният съд се е произнесъл по ненаведено от ответника възражение, че ищецът не е собственик на процесната стока. Счел е, че произнасяне извън исканията и твърденията не е налице, тъй като с доклада на съда, при разпределяне на доказателствената тежест на ищеца е било указано да установи придобиването на предмета на поръчката именно с оглед оспореното в отговора на исковата молба твърдение на „Ю. Т. Т. , че е притежавал/закупил оригинални чипове на марката Самсунг. Отбелязал е, че това обстоятелство е доказано, предвид закупуването от официалния дистрибутор на Самсунг – К. Б. на 3000 броя микрочипа SAM-MB-MC256HA/EU. Намерил е, че поради неплащането от купувача на остатъка от цената, връщането на стоките от склада в Италия в склада на продавача в Белгия и продажбата на част от стоките на трето лице, процесният договор е бил прекратен на 04.08.2020 г., когато „Ю. Т. Т. е получил обратно доставената стока. Считано от 14.07.2020 г., когато стоката е била закупена, до 20.07.2020 г., когато стоката е постъпила в склада в Италия, рискът от щети, загуба, кражба или разрушаване на стоките се е носил от продавача. За да се освободи от този риск, респ. същият да бъде прехвърлен на купувача, ищецът е следвало да докаже, че стоките, които е доставил на уговореното място – склада на Ел Логистика, са оригиналните чипове на Самсунг. Във връзка с тези съображения въззивният съд е обсъдил представения протокол от инспекцията на склада от 21.07.2020 г., като е взел предвид записаното в графата „извършена проверка“, че са преброени кутии - 6 пакета, с тегло 60 кг, с размери 60х40х30, както и че опаковките не са повредени. Складовата/логистичната компания е нямала задължение, а едва ли и могла да извърши проверка за автентичност на доставените стоки, доколкото задълженията й са свързани най–вече с това да съхранява стоките до потвърждаване на освобождаването им от доставчика. С оглед на това ПАС е приел, че процесният протокол не установява доставянето на стока, идентична с тази, закупена от официалния дистрибутор. Липсват доказателства как стоката, след закупуването й, е преминала във владение на ищеца, как е била доставена в Люксембург, как е пристигнала в Белгия, от където е предадена на куриер за извършване на доставка в Италия, както и че в склада на Ел Логистика е извършена кражба/подмяна. ПАС а намерил, че хипотетично такава е могла да бъде извършена и в периода 14.07 – 20.07.2020 г., когато рискът се е носил от продавача. След прекратяване на договора поради неплащане от купувача на остатъка от цената и приемане на стоките обратно от ищеца, рискът от щети, загуба, кражба или разрушаване на стоките се носи от продавача, а не от купувача, тъй като именно продавачът следва при приемане на стоките обратно да извърши пълна щателна проверка за броя на кутиите и за съдържанието им. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на Д. С. и е приел, че такава проверка не е направена, като е изтъкнал, че подмяната би могла да се извърши и след получаването на стоката обратно от продавача. Намерил е за недоказано и каква стока е била доставена от ищеца на третото лице, дали същата е идентична с върнатата, както и защо, след като кутиите са били отворени, за да му бъде изпратена само част от стоката, отново не е била констатирана подмяната й. Отговорността на ответника би могла да се ангажира, ако по делото се установи, че през периода, в който рискът е бил за него, именно закупената оригинална стока е пристигнала в склада в Италия и при приемането й обратно на 04.08.2020 г. вече е била подменена. С оглед на това ПАС е заключил, че по делото не е установено рискът да е настъпил в този период, респ. в полза на продавача не е възникнало право на обезщетение за вреди от настъпил риск на осн. чл. 10, ал. 2 от Условията за доставка.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове своите изводи, като прецени всички доказателства по делото и обсъди всички доводи на страните по тях, като съобрази правилата на житейската логика? Допустими ли са противоречия при преценката на обсъдените от съда доказателства, както и изводи на съда, които не съответстват на правилата на житейската логика и опитните правила?; 2. Може ли съдът да основе своите изводи предимно на предположения при наличие на достатъчно допустими и относими доказателства за спорните обстоятелства по делото?; 3. Следва ли въззивният съд да е разпределил конкретно и пълно доказателствената тежест между страните съобразно действието на приложимото материално право, когато за да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, се позовава на нови обстоятелства, които не са били предмет на първоинстанционното производство?; 4. Кой носи риска за стоката след предаване на фактическата власт върху стоката от продавача на купувача в уговореното място на доставка и последващото прекратяване на договора, преминава ли обратно риска към продавача, към кой момент и кой носи доказателствената тежест за това? По първите три въпроса се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50067/01.06.2023 г. по гр. д. № 3469/2022 г.; на ВКС, I г. о. и решение № 50062/01.12.2022 г. по т. д. № 278/2021 г. на ВКС, I т. о.; по втори въпрос – с решение № 50062/01.12.2022 г. по т. д. № 278/2021 г. на ВКС, I т. о. и по трети въпрос – с решение № 141/05.10.2016 г. по т. д. № 1516/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 171/17.09.2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д. № 1939/2019 г. на ВКС, IV г. о. По четвърти въпрос въвежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият и вторият правни въпроси касаят задълженията на въззивния съд, регламентирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Макар и обуславящи изхода на спора, по отношение на тези въпроси не е налице отклонение от цитираната от касатора, както и от служебно известната на настоящия състав практика на ВКС. С. Т. решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По смисъла на решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 126/18.10.2019 г. по т. д. № 1785/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 12/26.03.2019 г. по т. д. № 606/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 72/25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 247/06.01.2020 г. по гр. д. № 540/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 52/07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на ВКС, I г. о. и други, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно събрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано, без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Той е длъжен да обсъди всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по съществото на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като инстанция по съществото на спора, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В случая въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Обсъдил е подробно събраните доказателства, посочил е кои факти намира за установени въз основа на тях и защо, преценил е и изложените от страните доводи и възражения, излагайки подробни мотиви, които не са произволни. Поставянето на въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е в контекста на довод на касатора, че ПАС не е обсъдил представения протокол от инспекцията на склада, от който според касатора се установява датата на кражбата на стоката, респ. е основал решението си главно на предположения. В противоречие с този довод се установява, че въззивният съд е обсъдил коментираното писмено доказателство, но изводите, които е направил не съвпадат с позицията на касатора. Съобразявайки и представения договор № 18/02/0002 от 12.02.2018 г., ПАС изрично е посочил, че задълженията на складовата компания са свързани със съхраняване на стоките до потвърждаване на освобождаването им от доставчика, но не и с извършването на проверка относно автентичността на доставените стоки. Въз основа на тези съображения е достигнал до основния решаващ извод за липсата на установена от ищеца идентичност между закупената от официалния дистрибутор стока и тази, доставена в склада в Италия. Следователно доказателствата и доводите са били обсъдени. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. В производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпросът правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса.

Останалите два въпроса не отговарят на изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорите им не са обуславящи за крайния извод от спора, който, както беше посочено по – горе, се състои в това, че ищецът не е доказал, че стоките, които е доставил на уговореното място – в склада в Италия, са именно закупените от него от официалния дистрибутор на Самсунг оригинални чипове. Едва, когато това обстоятелство бъде установено по несъмнен начин, съдът ще изследва по – подробно въпросите дали е извършена подмяна на стоката, съответно дали ищецът се е освободил от риска при последващо прекратяване на договора. Въпросите са изцяло относими към оплакването на касатора за необсъждане от страна на въззивния съд на твърденията му и подкрепящите ги, според него доказателства, което, както се посочи, представляват доводи за необоснованост на обжалваното решение, насочващи към основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.

Предвид горното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ПАС.

В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 2400 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18/17.01.2024 г. по в. т.д. № 589/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски с-в.

ОСЪЖДА „Ю. Т. Т. , дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на К. Б. да заплати на „Варас“ ЕООД сумата от 2400 лв., представляваща сторените от него разноски за касационна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: