ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1557

гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1783 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1, вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по молба на С. Б. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение №745 от 08.02.2024 г. по гр. д.№10005/2022 г. на СГС, поради противоречието му с влязлото в сила решение от 20.04.2022 г. по гр. д.№12318/2020 г. на СГС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно дадените в т. 5 на ТР по т. д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, фактическият състав на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че, противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който...