ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1894

София, 14.04.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2838 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М., действаща като ЕТ „Фармакон-А. М.“, гр. Карлово чрез пълномощниците й адвокат С. С. и адвокат Л. В. против решение № 268 от 11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2740 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 260002 от 9.05.2024 г. по гр. д. № 102/2014 г. на Районен съд - Карлово и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените по реда на чл. 346 ГПК искове от ЕТ „Фармакон-А. М.“ против Т. П. К. и М. П. К. по чл. 72 ЗС за заплащане от всеки ответник на сумата 16 822.24 лв., припадаща се част от увеличената стойност на делбения имот.

Т. П. К. и М. П. К. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с решение № 58 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 102/2014 г. на Районен съд - Карлово, отменено с решение № 488 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 2467/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение № 411 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 729/2020 г., ІІ г. о. на ВКС, влязло в сила на 28.09.2020 г. е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4557 кв. м., като между съсобствениците са Т. П. К., М. П. К. и ЕТ „Фармакон-А. М.“, с права: по 259.10/4557 ид. части за първите двама и 2151.10/4557 ид. части за последната. С решението по допускане на делбата е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и нотариален акт за собственост № 168, том I, рег. № 2702, дело № 168 от 2007 г. от 15.03.2007 г. в частта, с която Н. П. К. е признат за собственик на 65/72 ид. ч. от имота, представляващи разликата над действително притежаваните права от 7/72 ид. ч. до признатите с нотариалния акт изключителни права върху имота.

Данните по посочените съдебни решения са, че поземлен имот с идентификатор *** е образуван от притежавания от ЕТ „Фармакон-А. М.“ на самостоятелно придобивно основание имот поземлен имот № * от 1.903 дка и съседния имот № * от 2665 кв. м., реституиран по ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Н. К., единия от които се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2007 г. и го е продал на ЕТ „Фармакон-А. М.“ на 28.01.2008 г. Искът за делба е предявен през 2009 г. между наследниците на Х. Н. К. за реституирания имот от 2665 кв. м., ЕТ „Фармакон-А. М.“ е конституирана като съделител през 2011 г., към който момент предмет на делбата са 2665/4568 ид. ч. от имот с идентификатор *** и искане да се извърши само между наследниците на Х. Н. К.. Исковата молба е била уточнена през 2014 г. в смисъл, че се претендира делба на имот с идентификатор ***, като правата на ЕТ „Фармакон-А. М.“ са съобразно площта на придобития от нея на самостоятелно основание имот към общата площ на обединените имоти, а правата на останалите наследници са съобразно квотите по наследяване на Х. Н. К. на площта от реституирания имот към общата площ на обединените имоти. Делбата на имот с идентификатор *** е допусната за пръв път с решението на въззивния съд от 10.02.2017 г., обезсилено от ВКС с решение от 29.10.2018 г. и отново е допусната с решение от 15.04.2019 г., влязло в сила на 28.09.2020 г.

В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата, проведено на 23.04.2021 г. ЕТ „Фармакон-А. М.“ е предявила исковете по реда на чл. 346 ГПК против останалите съделители, вкл. касаторите, за заплащане извършените подобрения в имота в качеството й на добросъвестен владелец, общо в размер на 271 160 лв. Т. П. К. и М. П. К. са оспорили предявената против всеки от тях претенция като погасена по давност.

Окръжният съд е приел, че спорът във въззивното производство е относно възражението за изтекла погасителната давност, като ответниците считат, че началото на давностния срок е предявяването на иска за делба през 2009 г., евентуално момента на конституирането на ЕТ „Фармакон-А. М.“ по делото през 2011 г., а ищецът, че давността е започнала да тече от влизане в сила на решението по допускане на делбата – 28.09.2020 г. (която теза е възприел и първоинстанционния съд).

Съдът е посочил, че делото за делба е образувано през 2009 г., но едноличния търговец е конституиран като съделител на 30.07.2011 г., като районния съд е отхвърлил иска за делба, решението му е било обезсилено от въззивния съд и при новото разглеждане производството е продължило под № 102/2014 г., като първата фаза е приключила с влязло в сила решение по допускане на делбата на 28.09.2020 г. През целия период от завеждане на иска имота се е владял от ЕТ „Фармакон-А. М.“ и претендираните подобрения са извършени в периода 2008 – 2011 г. преди предявяване на иска против нея, поради което тя има правата по чл. 72, ал. 1 ЗС.

По спорния въпрос за началото на погасителната давност въззивният съд се е позовал на разясненията в ППВС № 6/74 г. Приел е, че владението е прекъснато с предявяването на иска за делба против ЕТ „Фармакон-А. М.“ през юли 2011 г. и към момента на предявяване на исковете през месец април 2021 г. давността е изтекла. Посочил е, че решението по допускане на делбата има установително действие, вкл. когато се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, поради което е неприложимо тълкуването, че погасителната давност за вземанията на добросъвестния владелец започва да тече от влизане в сила на решението по конститутивен иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ „Фармакон-А. М.“ се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 13 на ППВС № 6/1974 г., Тълкувателно решение № 1 от 6.07.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 53 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 4959/2015 г., ІІ гр. о. на ВКС и решение № 609 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 451/2009 г., І гр. о. на ВКС по въпроса от кога започва да тече погасителна давност за подобрения в съсобствен имот в производство за съдебна делба.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с тезата, че особеностите на конкретния случай (допускането на делбата при квоти на съделителите, несъответстващи на обема на първоначалното притежавано от тях право на собственост), че прекъсването на владението е осъществено с влизането в сила на решението по допускане на делбата и защото искът за отмяна на договори за покупко-продажба на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, респ. обявяване нищожност на сделките, вкл. констативен нотариален акт, легитимиращ само един от наследниците за собственик на първоначално заявения за делба имот - нива е конститутивен и едва с неговото уважаване се променя правоотношението относно правото на собственост върху вещта, т. е не е установено вече съществуващото право на собственост, а е променено правоотношението във връзка с вещта и в този аспект решението по допускане на делбата в случая има и конститутивен ефект за разлика от обикновения случай без усложнения и специфики при делба на сънаследствен имот.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката поставя въпросите:

1) установително или конститутивно е решението по допускане на делбата в хипотези, при които съдът се произнася по специфични за казува въпроси относно подлежащите на делба имоти, относно съделители, конститурирани по делото няколко години след образуването му, които са различни от първоначалните съделители и при различни квоти за тях, след уважено искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариални актове за собственост;

2) в случаите, при които първата фаза на делбеното производство обективно продължава повече от 5 години, по какъв ред следва да се предяви претенцията по чл. 346 ГПК – в първото заседание след допускане на делбата, и приложим ли е в такава хипотеза принципа – спрямо този, който не може да се защити давност не тече

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос следва да бъде уточнен с оглед фактите по настоящото дело до въпроса: от кога започва да тече погасителна давност за добросъвестен владелец за подобрения в съсобствен имот в производство за съдебна делба в хипотеза, при която е допуснат до делба имот, обединен от имот, притежаван от единия съделител на самостоятелно придобивно основание и имот, притежаван от останалите съделители на самостоятелно придобивно основание, когато уточнението на исковата молба относно предмета на делбата и съсобствениците е направено след конституиране в производството на съсобственика-добросъветстен владелец, предявил вземането за подобрения. Следва да се прецени съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 53 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 4959/2015 г., ІІ гр. о. на ВКС, че съобразяването на принципните разяснения в т. 13 на ППВС № 6/1974 г. при особености на конкретния случай, могат да обосноват извод за началото на погасителната давност от момент, различен от предявяването на иска.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси.

По отношение на първия въпрос трайно е тълкуването в практиката на ВКС. че искът за нищожност на сделка е установителен и установява със сила на пресъдено нещо, че разпоредителна сделка не е породила действие (макар това тълкуване да е неотносимо, защото по делото не е предявяван иска за нищожност), както и че решението по допускане на делбата е установително и установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право за делба към приключването на съдебното дирене. В този смисъл е тълкуването по решение № 180/23.02.2010 г. по гр. д. № 3884/2008 г, ІV г. о. на ВКС. С решение № 337/10.10.2011 г. по гр. д. № 666/2010 г., І г. о. на ВКС е дадено тълкуване, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебна делба обхваща въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя. Същевременно в първата фаза на съдебната делба е недопустимо съединяване на конститутивни искове (т. 3 на ППВС № 7/1973 г.) и такива не са били разгледани в първата фаза на настоящото делбено производство, поради което и постановеното решение по допускане на делбата не може да има конститутивно действие. Трайна е и практиката на ВКС (например решение № 175 от 3.12.2018 г. по гр. д. № 4852/2017 г., I г. о.), че отмяната на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е правна последица от разрешения спор за собственост, която съдът прилага служебно, а не е самостоятелен иск. Същевременно в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по т. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В тази връзка неясно е в какъв контекст касаторката твърди, е на отмяна подлежат и нотариалните актове по сделки (каквато не е постановявана в обжалваното решение) и от там извежда и конститутивно действие на решението по допускане на делбата.

Вторият въпрос по същество е включен във въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, поради което по него не следва да се допуска отделно касационно обжалване.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2740 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ДАВА възможност на А. П. М., действаща като ЕТ„Фармакон-А. М.“ в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 344.04 евро (равностойност на 672.89 лв.).

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: