ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1912

гр.София, 14.04.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВАкато изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 1236/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. срещу определение № 5273/08.03.2026г. по ч. гр. д.№ 1589/26г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на исковото производство по предявения от П. срещу И. М. Х. иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи очевидната му неправилност като основание за допускане на касационен контрол.

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че от изложените в исковата молба и уточнителните молби факти не може да се приеме да е налице годен обект на защита по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, защото искането е основано единствено на субективните възприятия на ищеца за начина, по който ответникът осъществява/ следва да осъществява правомощията си на служител в 8-мо РПУ, София. Отделно е констатирано, че ищецът не сочи в какво се изразява неравнопоставеното му третиране, сравнимо с други лица в сходна/ сравнима ситуация.

Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение...