О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1901

София 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 1271 по описа за 2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Т. Д. П. от [населено място] против въззивно определение № 601 от 17.12.2025г. по в. ч.гр. д. № 10337/ 2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 22679 от 22.05.2025г. по гр. д.№ 16161/2022г. на СРС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на две основания за допустимост по чл. 280 ГПК. Първото е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения, а второто е очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, която не обосновава.

Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

Т. Д. П. е предявил на 28.03.2022г. иск против служител на КОНПИ за искане за установяване на допуснато нарушение, изразяващо се в увреждане на равенството на третирането му чрез осъществени действия, съставляващи тормоз по признак обществено положение, по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца за докаже доводите си, като е събрал както доказателствата, поискани от ищеца, така и тези, свързани с направените от ответника възражения в неговия отговор. След изчерпване на исканията на страните и приключване на събирането на доказателствата, при преценката на доводите е приел, че твърденията на ищеца за проява на дискриминационно отношение, изразяващи се в отказ на ответника да го призове за свидетел и да му снеме обясненията, не съдържа признаците, които са необходими за „тормоз“, по смисъла на закона. Позовал се е на установената съдебна практика, съгласно която не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право. С тези мотиви, районният съд е отменил определението си за даване ход по същество и е прекратил производството като недопустимо.

Така постановеният съдебен акт е потвърден със сега обжалваното определение по в. ч.гр. д. № 10337/ 2025г. на СГС, където е прието, че при надлежно упражняване на правомощията, предоставени по закон, не може да се твърди наличие на „нежелано поведение на основата на признаци по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено фактически, словесно или по друг начин, с цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда“, каквито се изисква за да е налице „тормоз“, по смисъла на закона.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на посочените от частния касатор специални основания за допустимост, изискуеми съгласно препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото въззивният акт не е постановен в нарушение, а е съобразен с установената съдебна практика, съгласно която въззивният съд дължи произнасяне по направените от страните възражения. В случая, решаващите доводи на въззивния съд са свързани с липсата на правен интерес от предявяване на иска и това е единственият релевантен въпрос, чието обсъждане той е дължал. След преценката за недопустимост на производството поради липса на правен интерес /за което са изложени подробни мотиви/, съдът не се произнася по съществото на спора и не дължи обсъждане на изложените в тази връзка доводи.

Не е налице и бланкетно поддържаното основание за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение, защото от съдържанието на въззивното определение не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 601 от 17.12.2025г. по в. ч.гр. д. № 10337/ 2025г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: