ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2750
гр. София, 30.05.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Донкова
Е. П.
като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 2625 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д., подадена чрез пълномощника адв. И. Д., и касационна жалба на А. К. С.-Б., подадена чрез пълномощника адв. С. Ж., срещу въззивно решение № 261 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2470/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С въззивното решение е отменено решение № 260088/18.05.2023 г. по гр. д. № 13320/2019 г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за делба между З. Г. Б., Д. Н. Д., Е. Д. Д. и А. К. С.-Б., по отношение на следните картини: 1. Автор Г. Б., Вторият живот на старите вещи, „Колелото“, фазер, смесена техника-асфалт, приблизителни размери 50х70 см.; 2. Автор Г. Б., цикъл Вторият живот на старите вещи, Танц, смесена техника, асфалт, фазер, приблизителни размери 50х70 см.; 3. Автор Г. Б., Вторият живот на старите вещи, „Колелото“, фазер, асфалт, колаж със стружки, смесена техника, приблизителни размери 100х70 см., като вместо него е постановено ново по същество, с което е допуснато извършването на съдебна делба между посочените съделители на описаните картини при квоти: 2/6 ид. ч. за З. Г. Б., 1/6 ид. ч. за Д. Н. Д., 1/6 ид. ч. за Е. Д. Д. и 2/6 за А. К. С.-Б., като картините са в държане на А. К. С.-Б. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части, с които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., починал на 02.02.1976 г., описани в позиция 1 до позиция 41, като тези от 1 до 24 включително, са в държане на А. К. С.-Б., на посочени адреси, трите картини от позиция 25 до 27 вкл. са в държане на З. Г. Б., като първата е предоставена с протокол на Исторически музей – Пловдив, втората и третата са на посочен адрес в [населено място], а картините от позиция 28 до позиция 41 вкл. са в държане на Д. Н. Д. и Е. Д. Д., като наследници на Ц. Г. Б.-Д., на посочен адрес в [населено място], при квоти: за З. Г. Б.– 4/9 ид. ч., за Д. Н. Д.– 2/9 ид. ч., за Е. Д. Д.– 2/9 ид. ч. и за А. К. С.-Б.– 1/9 ид. ч.; както и на картини и други произведения на изкуството, оставени в наследство от художника Г. З. Б., починал на 28.08.2013 г., описани в позиция 1 до позиция 153 включително, като картините от позиция 1 до позиция 148 вкл. са в държане на А. К. С.-Б. на посочени адреси в [населено място], четирите картини от позиция 149 до позиция 152 вкл. са в държане на З. Г. Б., на посочен адрес в [населено място], а скулптурата на позиция 153 е в държане на Д. Н. Д. и Е. Д. Д., като наследници на Ц. Г. Б.-Д., на посочен адрес в [населено място], при квоти: за З. Г. Б.– 2/6 ид. ч., за Д. Н. Д.– 1/6 ид. ч., за Е. Д. Д.-1/6 ид. ч. и за А. К. С.-Б.– 2/6 ид. ч.; в частта, с която е отхвърлен иска за делба на картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на първоинстанционното решение под позиция /номер/ 1 и от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18 включително.
Касаторите Е. Д. Д. и Д. Н. Д. обжалват решението в следните части: в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане делба на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., описани на страници 26 и 27 от диспозитива на същото под позиция /номер/ от 30 до 41, а именно:
30. „Градска къща“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 35x30 см.;
31. „Дървета в парка“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 34x50 см.;
32. „Селска църква“, 1971 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 50x60 см.;
33. „Пейзаж“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 63x48 см.;
34. „Магарешка каруца“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 45x63 см.;
35. „Д. К. и С. П. , не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 63x63 см.;
36. „Пейзаж селска улица“, не датирана, автор З. Б., масло върху платно, размери 37x67 см.;
37. „Венеция“, 1968 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 77x57 см.;
38. „Пейзаж“, 1934 г., автор З. Б., масло върху платно/фазер, размери 50x33 см.;
39. „Селска къща“, 1971 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 37x31 см.;
40. „Селска къща“, 1974 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 31x19 см., с подпис върху долния десен ъгъл ЗБ/74;
41. „Старинен замък“, 1971 г., автор З. Б., масло върху платно, размери 81x64 см., с подпис върху долния ляв ъгъл З. Б.;
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане делба на Скулптура „Часовник“ 2003 г. с автор Г. Б., материал дърво, акрил и масло, височина приблизително 100 см., с вграден работещ часовник в горната част на скулптурата, оставена в наследство от художника Г. З. Б., ЕГН [ЕГН], починал на 28.08.2013 г., описана на страница 34 от диспозитива на решението под позиция /номер/153;
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на следните картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на същото под позиция /номер/ 1 и от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18, включително, а именно:
1. автор Г. Б., Натюрморт с чаша /вдясно/, винил, смесена техника, приблизителни размери 100 х 140 см.;
5. неизвестен автор, „Портрет на мъж“, приблизителни размери 60 х 40 см.;
6. автор И. Я., подпис отдолу „И. Я., Roma“, маслени, бои, картон, приблизителни размери 30х20 см.;
7. автор Н. К., „Дървото“, маслени бои, фазер, подпис горе вдясно „К.“, приблизителни размери 30х30 см.;
8. неизвестен автор, „Храмът“, гваш, хартия, подпис горе вдясно, приблизителни размери 50х35 см.;
9. автор Р. И., „В атмосферата“, подпис долу вдясно „Р. 99“, приблизителни размери 50х35 см.;
10. автор Д. К., “Надпяване“, картон, маслени бои, прибл. размери 60 х 32 см.;
11. автор Е. П., „Фигури“, маслени бои, платно, подпис горе вдясно, приблизителни размери 68х45 см.;
12. неизвестен автор, „Профил женска глава“, молив, хартия, приблизителни размери 50х35 см.;
13. автор Д. К., подготвителен ескиз за фреско в къща - музей „З. Б.“, подпис долу вдясно „Д.“, приблизителни размери 50 х 30 см.;
14. автор И. Я., хартия в паспарту, приблизителни размери 25х35 см.;
15. автор Х. С., Портрет на З. Б., молив, хартия с рамка, подпис вдясно, приблизителни размери 50x30 см.;
16. Икона на С. Л. основа дърво, темпера, приблизителни размери 50х30 см.;
17. Икона трима светии, основа дърво, темпера, приблизителни размери 60х40 см; и
18. И. В. Б. основа дърво, темпера, приблизителни размери 65х45 см.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко групи въпроси: 1. „За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи. За преценката на събраните по делото гласни доказателства“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д. № 2501/2020 г. на ВКС, II т. о., Решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 649/2022 г. на ВКС, III г. о. и др.; 2. „Длъжен ли е въззивният съд по своя инициатива съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ГПК, да разпита повторно свидетеля за отстраняване на неяснота или непълнота в неговите показания по отношение на релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Решение № 278 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 4317/2016 г. на ВКС, IV г. о.
На първо място в касационната жалба на А. К. С.-Б. се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение, обосновани с липса на индивидуализация на делбените вещи, както и с твърдението, че същите са били предмет на друго делбено производство. В жалбата касаторът твърди и неправилност на решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение.
В изложението към подадената от А. К. С.-Б. касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по няколко групи въпроси: 1. „При дело за делба на движими вещи необходима ли е пълна идентификация на всички вещи, или е достатьчно да бъдат идентифицирани само част от тях. Зависи ли точната идентификация на движимите вещи от тяхната бройка, тоест при голямо количество вещи отпада ли изискването за идентификация.“; 2. „Важат ли правилата за СИО при създадени от единия съпруг вещи, представляващи произведения на изкуството. Следва ли такива вещи да се разглеждат само и единствено като авторски произведения, или следва да се отчитат вложените в тях средства, които са представлявали СИО“, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение по гр. д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, Решение по гр. д. № 836/2017 г. по описа на ВКС, Решение № 473/09.10.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на ВКС, II г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Е. Д. Д. и Д. Н. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от А. К. С.-Б. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК А. К. С.-Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по подадената от Е. Д. Д. и Д. Н. Д. касационна жалба.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК З. Г. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по подадената от А. К. С.-Б..
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Производството е делбено във фазата по допускане на делбата.
Предмет на делбата са произведения на изкуството, останали в наследство от З. Г. Б. /починал през 1976 г. и оставил наследници по закон: Ц. А. Б. – съпруга, Г. З. Б. и Р. З. Б. - деца/ и от Г. З. Б. /починал през 2013 г. и оставил наследници по закон: А. С.-Б. – съпруга, З. Б. и Ц. Б.-Д. - деца/, които са останали неподелени между наследниците след приключване на производството по гр. д. № 4871/2014 г. на Пловдивския районен съд с влязло в сила на 19.06.2019 г. решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба на 162 броя картини. Предмет на делбата в настоящото производство са: 41 произведения на З. Б., 155 произведения на Г. Б., 3 икони, 2 произведения на И. Я., едно на Н. К., едно на неизвестен автор, едно на Р. И., 2 произведения на Д. К., едно на Е. П., едно на Х. С. или общо 208 произведения на изкуството. Исковата молба е била предявена от З. Б. и Ц. Б. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон: Д. и Е. Д./ срещу А. С.-Б.. Претендира се допускане извършването на делбата между наследниците на З. Б. и Г. Б., като се сочи, че съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство, което не е спорно по делото. Не е спорно и авторството на произведенията на изкуството.
Зачетени са извършените две завещателни разпореждания, като първото завещание е обявено по нотариално дело № 4356/1992 г., Пловдивски районен съд, с което Р. З. Б. е завещала картините, останали от баща й З. Б. на племенника си З. Б., а второто е саморъчно завещание от 02.06.1980 г. от Ц. А. Б. /починала през 1991 г./, с което тя завещава цялото си имущество на Ц. Г. Б.-Д., обявено по нот. д. № 945/80, Софийски районен съд. Въз основа на тези разпореждания, съдът приел, че страните притежават следните части от наследството, останало от З. Б.: така Ц. Б.-Д. се легитимира като собственик на 4/9 ид. ч., З. Б. – на 4/9 ид. ч. и А. С.-Б. – на 1/9 ид. ч. от наследството, останало от З. Б.. След смъртта на Ц. Б.-Д. нейната квота се поделя между преживелия съпруг и дъщеря й или Д. Д. и Е. Д. получават по 2/9 ид. ч. По отношение на наследството останало от Г. Б. е прието, че права притежават преживялата съпруга А. С.-Б. и двамата низходящи З. Б. и Ц. Б.– по 1/3 ид. ч. След смъртта на Ц. Б. нейният дял се поделя между наследниците й Д. Д. и Е. Д. - по 1/6 ид. ч. за всеки от тях.
Обсъден е наведения от А. С.-Б. довод за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на индивидуализация на делбените вещи. Посочено е, че е допустимо за някои от произведенията на изкуството дадените белези да са приблизителни или част от белезите, с които се идентифицират да липсват като описание в исковата молба. Прието е, че в хода на съдебното производство, чрез назначените специализирани експертизи, тези произведения на изкуството са идентифицирани в достатъчна степен и описани по начин, който позволява индивидуализацията им.
По оплакването, че е допусната делба на картини, които вече са били поделени в предходното дело за делба, съдът съобразил заключенията на изслушаните изкуствоведски експертизи, според които процесните картини не са идентични с картините, допуснати до делба с влязлото в сила решение по гр. д. № 4871/2014 г. на Пловдивския районен съд, с изключение на тази с автор Г. Б., Натюрморт с чаша /вдясно/, винил, смесена техника, приблизителни размери 100 х 140 см., за която искът е отхвърлен.
Във връзка с установяване на съдържанието на наследствената маса е обсъдено наведеното от А. С.-Б. твърдение, че създадените от съпруга й, Г. Б., картини са станали СИО, тъй като са изработени от материали закупени по време на брака им. Съдът е обосновал извод, че възражението е неоснователно, тъй като следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК, доколкото създаването на произведения от различен характер /литературни, художествени, музикални и др./ било част от творческата му дейност. Въз основа на тези съображения, е направено заключение, че тези произведения са индивидуална собственост на автора си до момента на тяхното отчуждаване.
Обсъдено е и наведеното от жалбоподателката твърдение, че между преките наследници на З. Б. е била извършена делба на наследственото имущество, в частност и картини, останали от него, като тези, които са се намирали в държане на съпруга й Г. Б., са съставлявали получения от него дял при делбата. Съобразени са събраните по делото свидетелски показания на Р. Ж. и В. Б., които били категорични и дадени в резултат на лични възприятия от семейните отношения на наследниците и то в годините след смъртта на З. Б.. Тези показания са възприети като достоверни. Свидетелите посочили, че никога между наследниците на художника не е ставало въпрос за делба на картините, останали в наследство от него, още по-малко да е реално извършена такава. Прието е, че свидетелката С. не е направила пряко твърдение да е извършена делба, а само посочила, че зет й Г. не е съхранявал картини на З.. За уклончиви са приети и показанията на Д. О., който един път посочил, че е виждал картини на З. в ателието на Г., но не знаел чии са, а после – че предполагал че били на Г.. С оглед това съдът счел, че следва да бъдат кредитирани показанията на първите две свидетелки, които били категорични, че делба на картини между наследниците на З. Б. не е извършвана.
Обсъдени са и наведените от Е. Д. и Д. Д. доводи, че допуснатите до делба картини, описани в позиция от 30 до 41 от първоинстанционното решение, са придобити от наследодателката им Ц. Б.-Д. на основание дарение от нейната баба, завещание от последната и изтекла придобивна давност, разгледани при условията на евентуалност и с оглед хронологично възможното им осъществяване. Съдът приел, че за да бъде доказано въведеното придобивно основание дарение е необходимо да се установи, че праводателката е била собственик на вещите и че се е разпоредила безвъзмездно с тях приживе в полза на приобретателя, а по делото не били ангажирани подобни доказателства. За да се приеме, че със завещанието са завещани конкретни картини, е необходимо да се установи, че те са били индивидуална собственост на завещателката и са съставлявали част от наследството й. Горното не е установено. По отношение на твърдението за придобиване на картини – т. 30-41 от решението на основание давностно владение от жалбоподателите Д., съдът приел, че само от показанията на свидетелката П. И. не можело да се направи обоснован извод за осъществено давностно владение върху част от картините на З. Б., което да е довело до придобиването им от страна на внучката Ц. Б.-Д.. Констатирано е, че свидетелката не могла да индивидуализира кои картини е виждала, да определи срока, за който е виждала част от картините в дома на Д., нито да посочи дали е демонстрирано пред останалите наследници намерението за своене. В тази връзка били съобразени показанията на свидетелите Р. П.-Ж. и В. Б., които посочили, че всички картини, останали в наследство от З. Б., са се ползвали от наследниците, като всеки от тях взимал и връщал картини, според желанието си. Предвид това и доколкото по делото не било установено сънаследник да се е противопоставял на друг сънаследник да ползва някоя картина, съдът приел наведеното възражение за неоснователно.
По отношение на скулптурата „Часовник“ 2003 г. с автор Г. Б., е посочено, че не е доказано, че същата е била подарена на Ц. Б.-Д. и следва да се счита за част от наследствената маса от наследството на Г. Б..
По отношение на картините на други автори, както и три икони, са изложени съображения, че не се установява основанието на което са придобити. Твърденията в исковата молба са, че те съставляват подаръци от съответните художници, като даренията не се установяват от събраните доказателства. Обоснован е извод, че те не са били собственост на Г. Б., с изключение на двата негови портрета с автори Д. К. и Н. К., които са били предоставени на наследниците по повод поклонението на художника.
Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Доводите за неговата недопустимост се съдържат в касационната жалба на ответницата, поради което на първо място ще бъдат разгледани същите.
Въззивното решение не е недопустимо поради липсата на индивидуализация на допуснатите до делба вещи, съставляващо нередовност на исковата молба.
За да е редовна исковата молба в нея следва да са посочени достатъчно индивидуализиращи белези, чрез които делбената вещ да се разграничава от други подобни вещи, обект на вещни права. В случая това изискване е изпълнено, като произведенията на изкуството, които са предмет на делба, са индивидуализирани с посочването на техния автор, описание на размери, техника на изпълнение, сюжет, както и с представяне на снимков материал. Следователно, налице е индивидуализация чрез посочване на основните индивидуализиращи белези, характерни за конкретната вещ, като са посочени достатъчен брой белези, които позволяват отграничаването на конкретното произведение на изкуството.
На следващо място недопустимостта е изведена от наличието на идентичност между допуснати до делба картини /в касационната жалба се сочи тази на З. Б., описана в позиция № 22, „Г. в роля“; на Г. Б., описана в позиция № 68, „Двуглаво пиле“ и позиция № 73, „Девети септември“/, които са били предмет на предходното делбено дело. Съществуването на такава идентичност е било спорно в процеса, поради което същата е изследвана с помощта на изкуствоведски експертизи, като изводът за наличие на идентичност /по отношение на картината с автор Г. Б., Натюрморт с чаша /вдясно/, винил, смесена техника, приблизителни размери 100 х 140 см./, е довел до отхвърляне на иска за делба. Направеното заключение за липса на идентичност по отношение на другите картини е обосновало допускането им до делба.
Не се разкрива и очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща директно от мотивите на същото.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д.:
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението, в частите, с които е допусната делба на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., описани на страници 26 и 27 от диспозитива на първоинстанционното решение от позиция /номер/ 30 до позиция /номер/ 41 включително.
Първият поставен от касаторите въпрос касае задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички относими към тях доказателства по отношение на вещите, за които се твърди, че са тяхна индивидуална собственост. Поставеният въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е обсъдил наведените от страните възражения и е изложил своите мотиви, защо намира същите за неоснователни. В частност е обсъдено и наведеното от тях възражение, че допуснатите до делба картини – т. 30-41 от решението, са придобити от наследодателката им Ц. Б.-Д. на основание дарение от баба й Ц. А. Б., с което касаторите обосновават допускането на касационно обжалване по поставения въпрос. Съдът е изложил своите мотиви, защо намира същото за неоснователно, предвид липсата на представени по делото доказателства, че последната е била собственик на вещите и че се е разпоредила безвъзмездно с тях приживе в полза на наследодателката на касаторите. Предвид това, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Вторият въпрос е свързан с наведени оплаквания, че след като въззивният съд е приел, че показанията на свидетелката П. И. са непълни относно придобиването на спорните картини от Ц. Б.-Д. по силата на завещанието или на изтекла в нейна полза придобивна давност, е следвало по своя инициатива, каквото правомощие му дава разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ГПК, да разпита повторно свидетелката И. за пълно изясняване на тези обстоятелства. Поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като нормата на чл. 171, ал. 2 ГПК не създава задължение за въззивния съд да разпита повторно свидетеля. Въпросът за повторното изслушване от съда на свидетели и вещи лица съгласно посочената разпоредба е предоставен изцяло на свободната преценка на съда (решение № 466 от 24.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2010 г., IV г. о., ГК). Нещо повече, същата предвижда възможност самата страна да поиска повторен разпит на свидетел, но липсват данни страните да са се възползвали от тази възможност. Предвид това, поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, не би променил изхода на делото.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на следните картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на първоинстанционното решение от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18, включително. Съображенията за това са следните:
Поставеният първи въпрос в изложението е относим към решаващите изводи, че тези вещи не са били собственост на художника Г. Б., тъй като не е доказано основанието за придобиването им.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства, както и доводите на страните съобразно установеното в съдебната практика, включително в цитираната такава от касаторите.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на А. К. С.-Б.:
С първия въпрос в изложението, изведен отново от твърдението за недостатъчна индивидуализация на движимите вещи - предмет на делбата, са обосновани и поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Извън изложените по-горе съображения, следва да се посочи, че този въпрос се отнася до това необходима ли е пълна индивидуализация на вещите при предявяване на иска за делба и зависи ли точната идентификация на движимите вещи от броя на същите. Този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. В обжалвания акт не е прието, че въпреки липсата на индивидуализация на движимите вещи делбата на тези вещи е допустима и съответно решението за допускане на делба е допустимо, а напротив - прието е, че искът и съответно решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата са допустими, тъй като вещите - предмет на делбата са достатъчно индивидуализирани чрез назначените специализирани експертизи. Не се разкрива противоречие с цитираното в жалбата решение № 473/09.10.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на ВКС, II г. о., в което е възприето, че за да се постигне целта на делбеното производство следва вещта да съществува и същата се допуска до делба в състоянието, в което се намира към момента на постановяване на решението. Съобразно тези изисквания и споровете между страните се преценяват и необходимите индивидуализиращи белези на вещта в исковата молба и съдебното решение. Именно по този начин са определени и конкретните индивидуализиращи белези на произведенията на изкуството в настоящата хипотеза.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, съдът не следва да преценява наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Вторият въпрос касае приложимостта на института на съпружеската имуществена общност при създадени от единия съпруг вещи, представляващи произведения на изкуството; трябва ли същите да се разглеждат само и единствено като авторски произведения, или следва да се отчитат вложените в тях средства на двамата съпрузи.
Така поставен, въпросът не може да обоснове допускането на касационно обжалване на поддържаните основания, предвид наличието на съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
В съдебната практика, обективирана в решение № 1138/08.01.1991 г. по гр. д. № 56/1991 г., първо г. о. на ВС, решение № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/1989 г., второ г. о. на ВС, се приема, че създадените творби на литературата и изкуствата през време на брака не се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност.
Съпружеската имуществена общност обхваща само вещните права. Всички останали права, които съпрузите придобиват /облигационни, трудови, патентни, авторски/ са лично притежание на съпруга, който ги е придобил. По аргумент за противното от чл. 21, ал. 1 СК, лично имущество на съпруга са всички права, придобити по време на брака, които не са вещни. Тези права, както и самите произведения на литературата, науката, изкуството, създадени от единия съпруг, не влизат в обхвата на СИО и поради факта, че всички те са резултат от творчески процес. Този процес е личен и индивидуален, лишен от приноса на другия съпруг. Правото на авторство върху съответното произведение възниква с неговото обективиране и предопределя възникването на останалите неимуществени и имуществени права на автора. То принадлежи единствено на твореца и макар възникнало по време на брака, няма основание да се претендира от другия съпруг, освен в случаите на съавторство.
Личното имущество на съпруга, което е индивидуално негово притежание, се определя като такова въз основа на следните критерии: имущество, което не е включени в СИО поради липса на някои от предпоставките на чл. 21, ал. 1 СК или такова, което е изключено от общността поради наличие на допълнителна предпоставка.
В първия случай тези имущества остават лично притежание на съпруга, който ги е придобил, поради липсата на елемент от фактическия състав, пораждащ СИО върху тях. Това са правата върху обекти, представляващи интелектуална собственост и не са вещни права по своята правна природа. Те принадлежат само на своя създател, защото са свързани с неговата личност. Именно това е възприето в цитираното по-горе решение № 1138/08.01.1991 г. по гр. д. № 56/1991 г., първо г. о. на ВС. Създадените научни и технически достижения, както и творбите на литературата и изкуството през време на брака /изобретения, дизайни, скулптури, художествени, музикални произведения и др./ не влизат в обхвата на СИО. Към тях се прибавят и вземанията от изпълнението на лицензионни договори /за изобретения, марки, дизайни, ноу-хау/, както и различните авторски хонорари. Овен това, макар произведението да е създадено през време на брака, в тази хипотеза отсъства съвместният принос /общите усилия/ на съпрузите, което е още едно основание за изключване на тези обекти от обхвата на общността. Ако е налице съвместен творчески принос от страна на двамата съпрузи /доводи в тази насока не са изложени от жалбоподателката/, ще възникне съавторство по отношение на създаденото произведение, а не СИО по смисъла на СК. Действително, специфичното при произведенията на изкуството е, че в преобладаващите случаи материалът, от който те са изработени /произведения на изящното и приложното изкуство/, са на значителна стойност. Тъй като това са обекти, резултат от интелектуалната и творческа дейност на определено лице, то следва и собствеността върху тях да принадлежи на техния създател. Именно затова теорията и практиката обясняват правната природа на авторските права като съвкупност от неимуществени и имуществени правомощия, като правопораждащ юридически факт за тяхното възникване, е фактът на авторството. Следователно той предопределя и принадлежността и упражняването на имуществените права. Съгласно чл. 24, ал. 1 СК: „Съпрузите имат равни права върху общото имущество.“, а ал. 3 предвижда, че „разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи“. По аргумент за противното ЗАПСП в чл. 15 и сл. указва, че само авторът има право да упражнява своите неимуществени права. Още повече, че чл. 16 сочи, че неимуществените права по т. 2 и т. 4-правото на авторство и правото авторът да иска името му, псевдонимът му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението, са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права /правото да иска запазване целостта на произведението, да се противопоставя на промени в него/ може да става само с изричното съгласие на автора и в писмена форма. По отношение на имуществените права на автора чл. 18 въвежда правилото: „Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от друго лице, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго“. Другият съпруг няма права по отношение на това имущество и не може да участва в неговото управление, освен ако другият съпруг автор не му разреши.
Следователно, правната природа на авторските права изключва тяхната принадлежност към СИО. Едва след смъртта на автора само някои от посочените по-горе права преминават върху другия съпруг и неговите наследници.
Предвид изложеното по-горе, доводите, с които е обоснован поставеният въпрос, а именно: приносът за създаването на произведението на изкуството, изразяващ се в осигуряване спокойствие за твореца, домашен уют, обстоятелството, че съпругата е била негова муза, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. В обобщение, не са налице предпоставки за достъп до касационен контрол по жалбата на ответницата.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2470/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на следните картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на решението от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18, включително, а именно:
5. неизвестен автор, „Портрет на мъж“, приблизителни размери 60 х 40 см.;
6. автор И. Я., подпис отдолу „И. Я., Roma“, маслени бои, картон, приблизителни размери 30х20 см.;
7. автор Н. К., ,„Дървото“, маслени бои, фазер, подпис горе вдясно „К.“, приблизителни размери 30х30 см.;
8. неизвестен автор, „Храмът“, гваш, хартия, подпис горе вдясно, приблизителни размери 50 х35 см.;
9. автор Р. И., „В атмосферата“, подпис долу вдясно „Р. 99“, приблизителни размери 50х35 см.;
10. автор Д. К., “Надпяване“, картон, маслени бои, приблизителни размери 60х32 см.;
11. автор Е. П., „Фигури“, маслени бои, платно, подпис горе вдясно, приблизителни размери 68х45 см.;
12. неизвестен автор, „Профил женска глава“, молив, хартия, приблизителни размери 50х35 см.;
13. автор Д. К., подготвителен ескиз за фреско в къща - музей „З. Б.“, подпис долу вдясно „Д.“, приблизителни размери 50х30 см.;
14. автор И. Я., хартия в паспарту, приблизителни размери 25х35 см.;
15. автор Х. С., Портрет на З. Б., молив, хартия с рамка, подпис вдясно, приблизителни размери 50x30 см.;
16. Икона на С. Л. основа дърво, темпера, приблизителни размери 50х30 см.;
17. Икона трима светии, основа дърво, темпера, приблизителни размери 60х40 см.; и
18. И. В. Б. основа дърво, темпера, приблизителни размери 65х45 см., по касационната жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалите обжалвани части, с които е потвърдено първоинстанционното решение за допускане делба на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., описани на страници 26 и 27 от диспозитива на същото под позиция /номер/ от 30 до 41; за допускане делба на Скулптура „Часовник“ 2003 г. с автор Г. Б., описана на страница 34 от диспозитива на решението под позиция /номер/153; за отхвърляне на иска за делба на картина с автор Г. Б., Натюрморт с чаша /вдясно/, винил, смесена техника, приблизителни размери 100 х 140 см.
УКАЗВА на жалбоподателите Е. Д. Д. и Д. Н. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, по касационната жалба на А. К. С.-Б..
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: