определение по гр. д.№ 3693 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2777
гр.София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 3693 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ срещу решение № 668 от 04.06.2024 г. по в. гр. д.№ 822 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав, с което е потвърдено решение № 263791 от 20.01.2023 г. по гр. д.№ 14175 от 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 4 състав за осъждане на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД:
- на основание чл. 49 ЗЗД сумата 362 351,16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на дерайлиране на два електрически локомотива с № *** и № ***, ползвани от ищеца, настъпило на 23.12.2014 г. на ж. п.гара „З.“, вследствие счупване на левия език на технически неизправна изходна стрелка № 11, изразяващи се в разходи за услуги, такси, резервни части и стойност на ремонтни работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД думата 110 215,14 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху всеки от разходите за периода от 30.10.2016 г. до 30.10.2019 г. и
- на основание чл. 78 ГПК сумата 34 384 лв. разноски за първоинстанционното дело и 16 800 лв. разноски за въззивното дело.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението.
В писмен отговор от 24.09.2024 г. пълномощникът на ответника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално - решението да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение по предявените от „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу ДП „НКЖИ“ искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установени от събраните по делото доказателства следните факти и обстоятелства:
1. че от м. 06.2010 г. ищецът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД притежава лиценз за железопътен транспорт и оперира като такъв в Р. Б.
2. че ответникът ДП „НКЖИ“ управлява железопътната инфраструктура - публична държавна собственост и съгласно чл. 10 от Закона за железопътния транспорт осигурява използването й от лиценцирани превозвачи и извършва дейност по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията й;
3. че на 23.12.2014 г. на ж. п.гара „З.“ са дерайлирали два електрически локомотива на ищеца с № *** и № ***;
4. че непосредствена причина за дерайлирането им е счупването на левия език на изходна стрелка № 11 и
5. че разходите за услуги, такси, резервни части и стойност на ремонтните работи на двата дерайлирали локомотива възлизат на 362 351,16 лв. По тези факти не се и споряло между страните.
Спорно е било дали дерайлирането на локомотивите, респективно вредите върху тях са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на служители на ответното държавно предприятие. По този въпрос въззивният съд е взел предвид констатациите за причините за железопътното произшествие, съдържащи се в окончателния доклад, изготвен след извършеното разследване на инцидента по предвидения специален ред в Наредба № 59 от 05.12.2006 г. за управление на безопасността на железопътния транспорт. От него се установявало, че на 11.12.2014 г. е било извършена дефектоскопия на въпросната стрелка /безразрушителен контрол с дефектоскоп RDM-1-M1/ и било установено, че тя е била технически изправна. Технически изправни са били и дерайлиралите локомотиви. Скоростта на влака в момента на дерайлирането е била 19 км./ч., при допустима скорост в този участък от 40 км./ч. В раздел „Анализ на причините, довели до железопътното произшествие“ на доклада било посочено, че на мястото на произшествието е било констатирано: „счупен ляв език на стрелка № 11, в зоната на профила на 100 мм преди настава на електроконтактната заварка. Мястото на счупването на езика е между две съседни плъзгалки. В горната част на главата на езика е установена съществуваща микропукнатина“. След извършено изследване на морфологията на разрушаване в лаборатория на БАН по металознание е било установено: „Върху горната част на пробните образци от левия език се наблюдава разрушена работна част на главата на релсата и подбити участъци. Не са регистрирани шлакови включвания или други видими дефекти. Концентраторът на напрежения, създаден в главата на релсата, е довел до образуване на микропукнатина и впоследствие до цялостно вертикално разрушаване на релсата. Наблюдаваната промяна в плътността на структурата показва развитие на процеса. Наблюдаваните побитости по главата на езика в зоната на счупването са вследствие на разрушаването, а не причини за него“. Съгласно доклада, при експлоатация на железопътните стрелки, те са подложени на силни динамични натоварвания от подвижния железопътен състав, както и на интензивното агрегатно въздействие на заобикалящата ги околна среда и климат. Тези фактори водят до образуване и развитие на различни дефекти, които застрашават безопасността на железопътните превози. Така в процеса на експлоатация в релсите се появяват различни по състав дефекти, деформации и умора на материала. Въззивният съд е взел предвид и посоченото в раздел „Причини за произшествието“ на доклада: „че напречното крехко счупване на левия отклонителен език на стрелка № 11 е възникнало в главата на релсата, вследствие на създаден външен концентратор на напрежение и вътрешна микропукнатина. При постоянно въздействие на циклично натоварване е започнало развитие на микропукнатина, което е довело до окончателно разрушаване на езика. Вследствие повтарящите се натоварвания от преминаващите влакове и возила, образувалата се вътрешна пукнатина се е развила и достигнала до критично сечение на езика“. Относно извършената на 11.12.2014 г. дефектоскопия на процесната стрелка в доклада било посочено, че дефектоскопската техника има ограничени технически възможности и че конкретно с този тип ултразвуков дефектоскоп не може да бъде проследен целия профил на елементите на стрелките. Във връзка с това в доклада Комисията е дала препоръки и предложения за мероприятия, предотвратяващи други произшествия с подобен характер: на ответника са дадени препоръки да проучи възможността и достави апаратура за безразрушителен контрол с възможности за прецизно откриване на дефекти на профила на стрелковите части и елементи на железопътния път.
За да приеме, че е ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, според което причината за настъпване на инцидента е несвоевременен контрол за откриване и отстраняване на появяващи се дефекти в стрелките и ненавременна ремонтна дейност за поддръжка на баластровата призма на железния път в зоната на счупване на стрелка № 11. Взел е предвид, че въпросната стрелка е била в експлоатация 7 години над срока й за годност, тоест служителите на ответното предприятие са бездействали и не са я подменили след 20-годишна употреба, както и че ищецът по никакъв начин не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат /не е създал условия или предпоставки за настъпване на увреждането/.
По отношение на заключението на повторната експертиза, въззивният съд е посочил, че не следва да го обсъжда отделно, тъй като то дословно преповтаря отразеното в Окончателния доклад, който съдът е обсъдил по-горе в мотивите си.
При вземане на решението си въззивният съд е обсъдил и останалите събрани по делото доказателства - заключение на съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания.
Що се отнася до правната квалификация на иска, въззивният съд е изложил мотиви защо счита, че тя е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, както неправилно били посочили ищецът в исковата си молба и първоинстанционният съд в решението си.
С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване: очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД, ЗЖТ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Не са налице и останалите предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 49 ЗЗД.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 26 549,45 лв., съгласно представения списък за разноски и доказателства за плащането на тези разноски - фактура, платежно нареждане и извлечение от банкова сметка.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 668 от 04.06.2024 г. по в. гр. д.№ 822 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав.
ОСЪЖДА ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“К. М. Л. № 110, да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, обл.Пловдив, ул.“Т. Р. № 2, на основание чл. 78 ГПК сумата 26 549,45 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски за делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.