ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2788

гр.София, 02.06.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 826/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я., чрез адв. Ч. Д., срещу решение № 956/03.09.2024г. по в. гр. д. № 1896/23г. по описа на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЧСИ Н. П. и ЧСИ Д. Н. частичен иск по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 441 ГПК за солидарното им осъждане да му заплатят 75 000 лева от общо дължимо обезщетение в размер на 210 311,37 лева за имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по изпълнително дело № 20108470400580 по описа на ЧСИ П. и № 20188040400538 по описа на ЧСИ Н..

Касаторът иска отмяна на въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че наведените с въззивната жалба оплаквания са били „повърхностно“ обсъдени от въззивната инстанция, а извършените нарушения от ответниците - безкритично приети. В контекста на доводите, че съдебният изпълнител не може да отмени сам постановлението за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито да спре изпълнението по изпълнително дело, което е вече прекратено, както и по искане на страна, която няма интерес от спирането, а всички извършени след постановлението за прекратяване действия по изпълнението се явяват незаконосъобразни, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, касаещи конкретния фактически състав на предявения иск,...