ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1936
гр.София, 15.04.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №939 по описа за 2026 год. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т.“ Е. срещу решение №6451 от 28.10.2025 г., постановено по в. гр. д. №10280 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, II-ж състав, в частите, с които след частична ревизия на първоинстанционното решение и като краен резултат дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД на И. С. З. и А. В. П. по 7 500 лв. на всеки един от тях като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от измръзване, претърпяно на 14.03.2021 г. в [населено място],[жк], козметичен салон „D.“ в резултат от противоправно поведение на служител на дружеството, ведно с лихви и разноски.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на решението с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди?
2. Длъжен ли е въззивният съд при определяне на възнаграждението за неимуществени вреди да направи преценка на всички относими факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на неговия размер? Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии...