ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923

гр. София, 15.04.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №3116/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№12705/05.05.2025г. на Т. Ст. М. и Р. Ст. Н., чрез адв. Е. и адв. Г. срещу Решение №291/19.03.2025год. по в. гр. дело №20253100500185 по описа на Окръжен съд Варна за 2025год., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният от тях иск по чл. 124 ГПК е отхвърлен като неоснователен. Касаторките считат същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и за необосновано. Оспорват извода на въззивния съд, че давността започва да тече едва от 08.09.2021г., когато е издадена заповед на параграф 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, като твърдят, че те са придобили процесния имот през 2009г. в резултат на 10 годишно давностно владение, упражнявано в периода от 1999г., когато поземленият имот е бил възстановен на ответниците с решение №582/18.01.1999г. на ПК – Варна. В изложението се сочи наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, които според касаторките са от значение за изхода на делото:

1.”Как следва да се индивидуализира имот, попадащ в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в решението на ПК, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр. 68/1999г. за да произведе същото конститутивното си действие?“ Доколкото въззивният съд е придал на границите на имота значение на единствен негов индивидуализиращ признак, касаторите твърдят противоречие с практиката на ВКС, обективирана в...