ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120/15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1367 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 37980,26 лв.

Подадена е молба с вх. № 4885/11.03.2026 г. от Р. К. К. и В. С. А.-К. за освобождаване на сумата от 37980,26 лв., внесена от „Рентали“ ЕООД като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което основанието за спиране на изпълнението е отпаднало и внесената като обезпечение сума следва да бъде преведена на ищците - поравно.

Ответникът по тази молба – касаторът „Рентали“ ЕООД, е получил препис от молбата на 27.03.2026 г., но не е подал писмен отговор в дадения от съда срок.

Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 1 и т. 2 от ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, спирането по чл. 282, ал. 2, изр. 1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне...