Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 3651 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ Е. С. - Д. Т. срещу решение № 1887 от 04.11.2021 г. по адм. д. № 350/2021 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от него жалба против Акт за налагане на компенсаторна такса, обективиран в квитанция № 21BG005702X39906446/ 16.03.2021 г., издаден от М. Й. - ст. инспектор в Териториална дирекция М. С. /Териториална дирекция Югозападна/, ГКПП Гюешево към А. М. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил властническото изявление като административен акт, тъй като счел, че квитанцията е обжалвания акт, не коментирал формата на административния акт, който следва да е в писмена форма, връчен му е акт данни за квитанция, съдът не изследвал компетентността на издателя на квитанцията, органът нарушил чл. 35 АПК, съдът неправилно приел, че нарушението е извършено на 16.03.21 г., вместо на 08.10.2020 г. Административният орган наложил такса за товарен автомобил над 12 т., с 4 или повече оси, а посочил, че влекачът е товарен автомобил с три или повече оси. Ответната страна е представила писмен отговор.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган - митнически органда извършва контрол за спазването на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал 1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, който е осъществен на съответния гранично контролно-пропусквателен пункт, в частност Гюешево. Нормата на чл. 10е, ал. 1 ЗП регламентира компетентност за извършване на контрол за спазването на задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и на длъжностни лица от А. М. който следва да се осъществи на граничните контролно-пропускателни пунктове. Чл. 167, ал. 36, т. 1 ЗДвП, регламентира компетентността на длъжностните лица от А. М. да осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно - пропускателен пункт в направление излизане от територията на Р. Б. както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал.5 от ЗП.По делото е приложена длъжностна характеристика на ответника, по силата на които правомощия и въз основа на Заповед № 3AM-332/32-66544 от 28.02.2020 год. на директора на А. М. включително и писмен график на инспекторите в отдел Пътни такси и разрешителен режим в Териториална дирекция М. С. компетентното длъжностно лице установило нарушението и уведомило нарушителя за възможността за заплащане на компенсаторна такса е служителят на отдел Пътни такси и разрешителен режим - М. Й..

По отношение на формата на оспореното властническо волеизявление, съдът приел, че компетентния административен орган не е допуснал нарушение на чл. 59 от АПК,В случая е налице властническо разпореждане на служител на АМ, съобразно компетентността му, с което е определен размера на дължимата се компенсаторна такса, заплащането на която съставлява възможност с реализирането на която задълженото лице се освобождава от административно наказателна отговорност, за което законодателят не е регламентирал нарочна форма на акта, като условие за действителност. Обосновано е със съответното съдържание като: установен конкретен административен орган, който го издава; неговият адресат; правните основания за издаване на акта и разпореждане, с което е определен размера на дължимата се компенсаторна такса. Актът предмет на разглеждане е обективиран в процесната квитанция приложена към делото, подпечатана и подписана от издателя на властническото разпореждане.

От фактическа страна съдът е приел, че на 16.03.2020 г.., въпросното ППС, състоящо се от влекач и полуремарке, с общ брой пет оси /влекач с две оси и полуремарке с три оси/ се е движело по маршрут от РБългария, в направление излизане от територията на Р. Б. през изходен пункт ГКПП - Гюешево. На граничният контролно пропускателен пункт, след извършена проверка в Електронната система за събиране на пътни такси от страна на служителите на А. М. е установено, че ППС е регистрирано в системата чрез бордово устройство, предоставено от Национален доставчик на услуги Интелигентни трафик системи, включително и, че има подадена Тол декларация, но декларираната категория /ППС над 12 тона с три оси/ е по-малка от заснетата /ППС над 12 тона с 5 оси/, поради което е отчетен като нарушител. Безспорно установено е заплащането по банков път, с банкова карта определената като размер компенсаторна такса - 750. 00 лева от страна на ЕТ-жалбоподател, за което е издадена процесната квитанция. Компенсаторна такса е дължима от ЕТ-жалбоподател, като собственик/ ползвател на процесното ППС, което е и адресат на задължението предмет на властническото разпореждане. По отношение на размера на таксата, вещото лице позовавайки се на чл. 28 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 год., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., дало заключение, че е определена правилно и законосъобразно в зависимост от типа на ППС - тежкотоварна композиция, състояща се от влекач с две оси и полуремарке с три оси /товарен автомобил над 12 тона, с 4 и повече оси/. Решението е правилно.

Съдът правилно е приел, че индивидуален административен акт е изразеното волеизявление на административен орган, за налагане на компенсаторна такса, обективирано в квитанция. Съдът обосновано е заключил, че поставянето на личен печат на квитанцията е акт на административен орган - митнически служител, с което се създава задължение за заплащане на компенсаторна такса за ползване на платената пътна мрежа. Законосъобразен е изводът на административния съд за наличие на материална, териториална и времева компетентност на органа да издаде оспорения акт. Обоснован е изводът за констатирано нарушение, свързано с неизпълнение на задължение по чл.10, ал.1 от ЗП, за което не е съставен АУАН или не е издаден ЕФ, или не е заплатена компенсаторна такса, ведно с регистрационен номер, при наличие на данни държава на регистрация, вид и категория на ППС, за което информационната система на АПИ осигурява в реално време по номер на регистрационна табела и държава по регистрация всички необходими за длъжностните лица на АМ данни във връзка с правоприлагането по чл.167, ал.3б, т.1 от ЗДвП. Обоснован е изводът, че заплащането на компенсаторна такса касае случай на некоректно декларирани данни. В деня на нарушението е въведена в графа Тол декларации стойност 15, която отговаря по стандарт ISO 15509:2014 EN ISO14906:2013 на ППС с маса над 12 т., 2 оси и Евро 5. В другите часове от деня на същата дата са коригирани Тол декларации за процесното ППС в клас 25, който съответства на ППС с маса над 12 т., 5 оси и Евро 6. Некоректните данни са въведени в ТД по маршрута от Р. Б. в направление излизане от територията на Р. Б. през изходен пункт ГКПП Гюешево, за което нарушение е заплатена процесната компенсаторна такса. Както е посочило вещото лице нарушението е заснето на 08.10.2020 г., а компенсаторната такса е събрана на 16.03.2021 г. Квитанцията е издадена на 16.03.2021 г., от която дата е документът за плащане по банкова карта на Уни кредит банк.

Уточнено с писмо по делото на стр. 89 от Н. Т. управление, че на 16.03.2021 г. е извършено заплащане за ползване на платената пътна мрежа, на тази 16.03.2021 г. не е извършено заснемане от тол камерите на процесния автомобил при неговото движение по платената пътна мрежа в нарушение на Закона за пътищата. Нарушението е установено от Електронната система за събиране на пътни такси на дата 08.10.2020 г., в 12:25 часа, с ППС влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460Т, регистрационен номер [рег. № на МПС], с обща техническа допустима максимална маса 20500, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 5, в община Столична, по път А-6 км 60+705, с посока намаляващ километър., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, тъй като е подадена информация към бордовото устройство, че въпросното ППС се движи с две /2/ оси, но реално се движи с 5 оси. Видимо от снимката, товарният автомобил е с 5 /пет/ оси, като броят оси се задава ръчно от ползвателя на пътното превозно средство. От Таблица с преминаванията и заплатените тол декларации на въпросния товарен автомобил, е видно /редът е подчертан в жълт цвят/, че на дата 08.10.2020 г., регистрационен номер [рег. № на МПС] в 12:23:05 часа е заплатил такса и е преминал със зададен localvechicleclass = 9 (Местна категория превозни средства в BGNWTS), което отговаря за ППС над 12 т. с 2 оси за движение.

В квитанцията за заплатена такса основанието е компенсаторна такса над 12 с 4 и повече оси, а видът ППС е товарен автомобил с 3 или повече оси, поради което не е налице противоречие, както счита жалбоподателят.

Обстоятелството, че нарушението е извършено и заснето на 08.10.2020 г., а компенсаторната такса е заплатена на 16.03.2021 г. не води до незаконосъобразност на оспорения пред съда акт. Въпреки, че съдът е записал, че проверката е извършена на 16.03.2020 г., когато е заплатена компенсаторната такса, вместо на 08.10.2020 г., както е посочил административния орган, това не води до незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение..

Размерът на компенсаторната такса е нормативно определен в зависимост от тонажа и броя на осите на ППС и правилно е определен. Заключението на вещото лице е, че съгласно Тарифа за таксите компенсаторната такса, дължима за тежкотоварна композиция, състояща се от влекач и полуремарке с общ брой 5 оси е 750 лв.

Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1887 от 04.11.2021 г. по адм. д. № 350/2021 г. на Административен съд Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА