ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3065/13.06.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1298 по описа за 2025г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Обжалвано е определение № 66/10.01.2025г. по в. ч. гр. д № 3428/2024г., с което ОС-Пловдив е потвърдил определение № 13054/22.10.2024г. по гр. д. № 11997/2023г. на РС-Пловдив по отхвърлената молба на ответника „ЕГУИТ - Пловдив“ ЕООД за освобождаване от държавна такса в производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Определението се обжалва от „ЕГУИТ - Пловдив“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по обуславящия въпрос, касаещ условията за освобождаване от такси и разноски на юридическите лица при съблюдаване принципите по чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от ХОПЕС. Касаторът счита въпросът за значим за правораздавателната воля на съда – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с Определение № 60431 от 01.12.2021г. на ВКС по ч. т.д. № 1786/2021г, решение от 22.12.2010 г. по дело С - 279/09 , определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 , решения по дела С - 69/14 и С-571/16 , всички на СЕС – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т 1 и 2 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба К. Д. Д. не изразява становище.

Позовавайки се на практиката на ВКС и СЕС, въззивният съд е приел, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС,...