ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3085

София, 16.06.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 834 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. М., чрез адв. А. П., срещу решение № 431/03.12.2024г. по в. гр. д. № 493/2024г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касатора срещу А. В. А., Г. П. Ш. и Я. К. К. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот по нот. акт №.., том ..., peг. №..., нот. дело № .../... г. на нотариус А. И. и обявяване за действителна на прикритата с него сделка, по която действителен купувач е Е. М. М., ЕГН [ЕГН], а вписаният в договора –А. В. А., е привиден купувач, както и предявения при условията на евентуалност срещу същите ответници иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Е. М. М. е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, представляващ апартамент, с площ от 76,84 кв. м., ведно с прилежащи избено помещение № 4 и 1.785% идеални части от общите части на сградата.

Касаторът иска отмяна на решението и връщане на делото за ново произнасяне от състав на въззивния съд. Твърди да е неправилно приетото, че по делото липсва начало на писмено доказателство - характеристиката на такъв документ притежавали и предварителния договор, и пълномощното на ответницата А., поради което отказът на въззивния съд да обсъди събраните по делото свидетелски показания, както и да допусне ответницата А. да отговори на поставени от касатора въпроси, се явявал в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се срещу обосноваността на изводите на въззивния съд по въпроса за фактическата власт, упражнявана от ищеца върху процесния апартамент – обект на атакуваната сделка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 и т. 3 ГПК въпросите:

1/ „Кой документ следва да се приеме за начало на писмено доказателство и съответно какво следва да бъде неговото съдържание?“

2/ „От кога започва да тече десетгодишната придобивна давност? Следва ли да се приеме, че с прекъсване на владението на една от страните е прекъснато владението и на другата страна?“

3/ „Наличието на пълномощно за разпореждане с имота предопределя ли наличието на търпими действия?“

Насрещната страна по жалбата – ответницата А. В. А., чрез адв. В. и адв. Х., възразяват срещу допускането на касационен контрол и оспорват оплакванията по касационната жалба.

Насрещните страни по жалбата – ответниците Г. П. Ш. и Я. К. К., не са депозирали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

По предявените в условията на евентуално съединение искове, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че: на 14.06.2013 г. ответниците Г. П. Ш. и Я. К. К. като продавачи, от една страна, и ответницата А. В. А. в качеството й на купувач – от друга страна, са сключили договор за покупко-продажба, по силата на който А. А. се легитимира като собственик на процесния апартамент в [населено място], [улица], етаж ..., ап. № ...; предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 04.06.2013г. е сключен между ответницата Г. Ш., посочена за продавач и ищеца Е. М., посочен за купувач, а в него се съдържа уговорка в полза на купувача „да посочи трето лице за купувач - ответницата А. В. А.“; съгласно отразеното в предварителния договор на посочената дата ищецът Е. М. е заплатил на ответницата Ш. задатък в размер на 3000 лева; с пълномощно с нотариални заверки на нотариус А. И. с район на действие РС Пазарджик, рег. № 423 на НК от 12.05.2021г. ответницата А. е упълномощила ищеца да се разпорежда с процесния имот като го продава, дарява на когото намери за добре, за цена и при условия по негова преценка и в тази връзка да подписва предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и нотариален акт за покупко-продажба /дарение/ на имота, да договаря сам със себе си; с покана с нотариална заверка от 22.11.2023г., връчена на ищеца на 19.12.2023г., ответницата А. е оттеглила изцяло пълномощията, дадени на ищеца с пълномощното от 12.05.2021г.; на 07.08.2014г. ищецът е сключил договор за охрана и пожароизвестяване със сигнално - охранителна и пожароизвестителна техника на процесния недвижим имот; на ищеца Е. М. е провеждано болнично лечение както в Германия, така и в България; с решение № 1259 от 24.11.2023г. по гр. д. № 1714/2023 г. по описа на РС-Пазарджик бракът между ищеца М. и П. М. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца М.; съгласно писмо от Център по труда, Р. О. Н. с номер 36504/0036457, представено на немски език и в превод на български език, семейството на ищеца, състоящо се от него, бившата му съпруга и трите им деца, за периода от 01.04.2020г. до 31.03.2021г. е получило помощи в размер общо на 6449,34 евро; ищецът е бил регистриран в Германия за упражняване на стопанска дейност по занятие „градинарство и озеленяване“ в периода от 01.04.2010 г. до 01.07.2012 г.

Въззивният съд е възпроизвел показанията на св. Д. Ч., К. В., М. М. - син на ищеца и свидетелката П. А. М. - бивша съпруга на ищеца и е заявил, че кредитира показанията на всички тях, „включително и относно фактите, за които на пръв поглед има противоречие между тях“.

Въз основа на така приетото за установено по делото, въззивният съд е препратил към направения в първоинстанционното решение анализ на правната теория и съдебната практика относно същността на персоналната симулация и доказването й, но в противоречие с приетото от първата инстанция, е заключил, че нито предварителният договор от 04.06.2013г., нито пълномощното от 12.05.2021г. представляват „начало на писмено доказателство“, тъй като от съдържанието им не може да бъде установена привидността в отношенията между действителната (прикритата) страна по правоотношението и явната страна за волята им да скрият от третите лица кой е действителният приобретател на правата, както и че участието на привидната страна е симулирано. В предварителния договор страните само се били съгласили като купувач при изповядването на сделката пред нотариус да бъде посочена А. А., без да се сочи причината за това, а в пълномощното също липсвало изявление, от което може да се направи извод, че А. признава, че действителният собственик на апартамента е ищецът. При така мотивираната липса на начало на писмено доказателство въззивният съд е отрекъл възможността персоналната симулация да бъде разкрита със свидетелски показания и е приел, че може да бъде доказана с всички други допустими от закона доказателства и доказателствени средства, но такива, установяващи твърденията на ищеца, липсват.

За да достигне до извод за неоснователност на евентуално предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е намерил за недоказано от събраните по делото доказателства твърдението на ищеца, че еднолично е бил във владение на процесния имот в продължение на 10 години преди предявяване на иска.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставеният от касатор първи въпрос е безспорно обуславящ изводите на въззивната инстанция относно разкриването на персоналната симулация. Според цитираната от касатора съдебна практика – решение № 50106/26.07.2023г. по гр. д.№ 3187/22г., ВКС, ІV ГО; решение № 50004/01.02.2023г. по гр. д.№ 1208/22г., ВКС, ІІІ ГО; решение № 94/31.03.2015г. по гр. д.№ 5791/2014г., ВКС, ІV ГО, както и служебно известната на състава - р. № 294/16.05.2024г. по гр. д.№ 2774/23г., ВКС, І ГО; р. №34/23.03.2015г. по гр. д.№ 7201/2013г., ВКС, ІІІ ГО; р. № 247 от 04.02.2019г. по гр. д.№ 4288/2016г., ВКС, ІV ГО – подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото на чл. 165, ал. 2 ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство. Началото на писмено доказателство е документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления на страна по сделката, които създават индиция, вероятност, възможност, сделката да е привидна. Разликата между началото на писменото доказателство и обратното писмо е в съдържанието, а не в това, кой е издател на документа. Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа – то може да е преди, по време или след извършване на привидната сделка. За да бъде допустимо разкриването на персонална симулация със свидетелски показания не са необходими два документа, характеризирани като начало на писмено доказателство – един за отношенията между явната и скритата страна и друг – за отношенията между скритата страна и подставеното лице.

Въззивното решение следва да се допусне изцяло (и в частта по установителния иск за собственост, който е евентуално предявен) до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали приетото с него, че по делото липсва начало на писмено доказателство, не е в отклонение от разрешенията на цитираната съдебна практика.

Касаторът дължи държавна такса в размер на 85,31 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431/03.12.2024г. по в. гр. д. № 493/2024г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

УКАЗВА на Е. М. М. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 85,31 лева и представи вносния документ.

При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на III ГО за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: