РЕШЕНИЕ
№ 295
Гр. София, 20 юни 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Х. М.
Д. В.
с участието на секретаря М. П. и в присъствието на прокурора А. Г., разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 47/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на задочно осъдения Ю. В. Н., чрез упълномощен защитник адвокат Й. С. от САК, за възобновяване на НОХД № 20211620200403/2021 г. по описа на Районен съд - Лом.
В искането се твърди, че осъденият не е участвал в наказателното производство, бил е защитаван от служебен защитник и е бил лишен от възможността да участва в разпитите на свидетелите и вещите лица. Наведени са алтернативни доводи за приложение на чл. 423, ал. 5 НПК с твърдения, че съответните органи на К. И. са предали осъдения на българските власти по силата на ЕЗА поради дадените пред тях с писмо от прокурор при Софийска районна прокуратура писмени гаранции за провеждане на ново наказателно дело с негово участие. Сочи се, че по този начин Р. Б. се е задължила да възобнови делото, ако осъденият направи искане за това и ако българската държава не беше дали тези гаранции, не би се стигнало до екстрадицията на осъдения Н.. Иска се отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението – от първоинстанционното съдебно производство. При условия на евентуалност, ако се уважи искането, се моли за спиране на изпълнението на наказанието, тъй като няма да е налице влязла в сила присъда, по която да се изтърпява наказание лишаване от свобода, като при необходимост от вземане на мярка за неотклонение, се моли тя да бъде домашен арест с проследяваща гривна.
Пред ВКС се явяват осъденият Ю. Н. и защитникът му – адвокат Й. С., които поддържат искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Излага съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, бил е привлечен лично като обвиняем и с напускането на страната сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебната фаза на наказателния процес. Съдът е направил всичко възможно да го призове за съдебното заседание и не е успял поради укриването му. Относно писмото на прокурор от СРП до испанските власти, на което защитата се позовава, прокурорът счита, че с него не са дадени гаранции за нов съдебен процес, а е разяснена възможността осъденият да упражни правото си на искане за възобновяване по чл. 423 от НПК, което е направено по настоящото дело. Поради това прокурорът счита, че са налице предпоставките за отказ за възобновяване.
Относно допустимостта на производството за възобновяване. При липса на конкретни данни за датата на уведомяване на осъдения Н. за влязлата в сила присъда, ВКС прие, че шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК е започнал да тече от фактическото предаване на лицето на 10.07.2024 г. и към момента на искането за възобновяване, депозирано на 06.12.2024 г., не е изтекъл. Искането е направено от изрично упълномощен в процедурата по възобновяване защитник и има за предмет оспорим по реда на настоящия извънреден контрол влязъл в сила съдебен акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК, поради което същото е допустимо.
По същество, като съобрази становищата на страните, материалите по делото и закона, в пределите на правомощията си по Глава тридесет и трета от НПК, ВКС, първо наказателно отделение, намира искането за основателно, макар не по всички изложени в него съображения:
Процесуалното развитие на наказателното производство, приключило с оспорената влязла в сила присъда, което е от значение за правилното решаване на делото е следното:
Досъдебното производство (№ 154/2019 г. по описа на РУ МВР – Лом) е образувано на 28.02.2019 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК за документна измама по чл. 212, ал. 1 НК, извършена пред нотариус на 14.03.2016 г. в гр. Лом.
На 03.06.2019 г. осъденият е бил разпитан като свидетел от разследващия орган, след което с постановление от 23.04.2021 г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени в гр. Лом на 14.03.2016 г. престъпления по чл. 316, вр. чл. 309 от НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, както и за извършена от неустановена дата в началото на месец март 2016 г. до 14.03.2016 г., в същия град, документна измама по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за сумата 50 041 лв. Постановлението е предявено на 28.04.2021 г. лично на осъдения Н., срещу подпис, в отсъствие на защитник, с изрично потвърден от него отказ да има такъв въпреки информираността си за това право (л. 521-523, т. 3 от ДП). Непосредствено след това осъденият е бил разпитан в качество на обвиняем и е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, не желае предявяване на материалите от разследването и иска съкратено съдебно следствие в съда, както и да му бъде назначен служебен защитник (л. 524, т. 3 от ДП). Спрямо осъдения не е била взета мярка за неотклонение.
На 09.09.2021 г. в РС - Лом е бил внесен обвинителен акт срещу осъдения Ю. Н. с идентично обвинение като посоченото, въз основа на което е било образувано НОХД № 20211620200403/2021г. по описа на същия съд.
Цялата съдебна фаза е протекла в отсъствието на осъдения при условията на задочно производство и с участие на служебен защитник. За да даде неприсъствено ход на делото, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НПК, тъй като осъденият е бил търсен на адреса и телефона, които посочил за призоваване в досъдебното производство - [населено място], кв.***, [жилищен адрес] но не бил открит. Събрани са данни, че е напуснал пределите на Р. Б. и местоживеенето му в чужбина не е известно.
С присъда от 9.06.2022 г. на Районен съд – Лом подсъдимият Ю. В. Н. е признат за виновен, че е извършил престъпленията, за които е предаден на съд и след съответна кумулация по чл. 23 от НК на наложените наказания за всяко от трите престъпления, както и между тях и наложеното наказание по НОХД 342/2022 г. на същия съд, на основание чл. 25 от НК му е наложено общо наказание три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил да се приведе в изпълнение и отложеното наказание три месеца лишаване от свобода по НОХД №1164/2016 г. на РС – Враца. С присъдата е бил уважен изцяло предявеният против подсъдимия граждански иск от гражданския ищец и ощетено търговско дружество - „****“ Е..
Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия с главно искане за оправдаването му. По повод въззивната жалба пред Окръжен съд – Монтана е било образувано ВНОХД №20221600600169 по описа за 2022 г., по което първоначално е даден ход на делото, като съдът е приел, че подсъдимият е редовно призован (чрез майка си и отделно чрез служебния си защитник), но след съдебните прения в хода на откритото съдебно заседание въззивната инстанция е приела, че личното му явяване е задължително поради тежестта на обвинението и след като е отменил съответните протоколни определения, включително по хода на делото, въззивният съд е разпоредил същият да бъде доведен принудително чрез ОЗ „Охрана“-София. В следващото съдебно заседание ОС – Монтана е констатирал, че постановеното принудително довеждане не може да бъде изпълнено, тъй като подсъдимият е в чужбина и на същото процесуално основание като РС – Лом (чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НПК), поради неизвестния му адрес в чужбина, е разгледал делото в негово отсъствие. С решение № 124 от 12.07.2023 г. ОС – Монтана е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, която поради необжалваемостта на въззивния съдебен акт е влязла в сила.
Тази присъда е предмет на искането на защитника на осъдения, в което възобновяване на първоинстанционното наказателно дело се иска на две алтернативни основания – по чл. 423, ал. 5 НПК или по чл. 423, ал. 1 НПК.
Искането в частта му по чл. 423, ал. 5 НПК е неоснователно. То почива на твърдения, че осъденият е бил предаден от К. И. на Р. Б. въз основа на издадена от българската държава ЕЗА за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, в която, както и в допълнително писмо от българската прокуратура били предоставени изрични гаранции за възобновяване на делото. От т. 3.4 на приложената ЕЗА и от съдържанието на въпросното писмо от 11.05.2024 г. на прокурор при СРП обаче е видно, че не е дадена безусловна гаранция за възобновяване на наказателното дело, а е посочено, че осъденият ще бъде уведомен за правото му на обжалване или повторно разглеждането на делото с негово лично участие, като изрично е цитирана разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, която дава възможност на задочно осъденото лице да направи искане за възобновяване, от която той се е възползвал предвид предмета на настоящото дело пред ВКС. Отделно от това, общностното право и националната правна уредба не изискват предоставяне на гаранция за възобновяване на делото за случаи като настоящия, тъй като осъденият е предаден по ЕЗА от испанските съдебни власти, а не след допусната екстрадиция, както неправилно се сочи в искането. Това изключва наличие на хипотезата в чл. 423, ал. 5 от НПК в конкретния случай. Съгласно чл. 41 от българския ЗЕЕЗА предоставянето на гаранции е предвидено единствено при издаване на ЕЗА за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, какъвто не е настоящият казус. Задочното осъждане на Н. на лишаване от свобода в издаващата държава (Р. Б. представлява единствено факултативно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА в изпълняващата държава (К. И. , ограничено от спазването на условията по чл. 40, ал. 2, т. 1 – 4 ЗЕЕЗА. В същия смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение № 167 от 27.11.2018 г. по н. д. № 733/2018 г. на ВКС, трето н. о., Решение № 182 от 25.11.2019 г. по н. д. № 662/2019 г. на ВКС, първо н. о., Решение №367/25.06.2024 г. по н. д. №485/2024 г. на второ н. о. и др.) и практиката на СЕС (Решение по дело С-399/11 - Stefano Melloni), според които не се допуска изпълняващият съдебен орган в държава – членка на ЕС да обвързва изпълнението на ЕЗА, издадена с цел изтърпяване на наказанието по задочна присъда, с императивно изискване за възобновяване на производството в издаващата държава - членка. Поради това искането за възобновяване на основание чл. 423, ал. 5 НПК във връзка с предоставени гаранции не може да бъде удовлетворено.
Това налага изследване за наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото поради неучастие на осъдения Ю. Н. в него.
За да признае право на нов съдебен процес на осъдения Н., е необходимо ВКС да установи, че задочното производство срещу него е проведено без да са налице кумулативните предпоставки за това, очертани в чл. 8, пар. 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (по-нататък Директивата). Съгласно пар. 32 от Решение на СЕС по дело С-135/2025 г. посочената разпоредба на правото на ЕС има директен ефект, което с оглед принципа на примата на общностното право означава, че установените в нея допълнителни условия за провеждане на задочен процес, между които обвиняемият/подсъдимият да е уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, не могат да бъдат игнорирани поради правна норма от националното законодателство, която допуска разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия и не държи сметка дали изброените юридически факти са били осъществени преди постановяване на оспорената влязла в сила присъда.
Решението по дело С-135/25 г. на СЕС представлява тълкувателен акт, който разяснява смисъла и обхвата на нормативните изисквания на общностното право, установени в чл. 8 и чл. 9 от Директивата във връзка с преценката за съвместимостта на чл. 424, ал. 1, изр. второ от НПК с тълкуваните разпоредби от Директивата. Посочената национална правна норма изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на нов съдебен процес на задочно осъденото лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването съдът не е могъл да го уведоми нито за датата и мястото на съдебния процес, нито за възможността за задочно производство като последица от неявяването му пред съда. М. Р. по Дело С-135/25 г. да не изключва безусловно съответствието на чл. 423, ал. 1, изр. второ от НПК с правото на ЕС, позовавайки се на уредените в Директивата принципни положения относно правото на достъп до материалите по делото и правото на лично участие в наказателното производство като ключов елемент на справедливия съдебен процес, Съдът на ЕС предпоставя приложението на обсъжданата национална правна норма от спазване на определени условия, които са анализирани поотделно в мотивите на решението и са изрично формулирани и разграничени в неговата диспозитивна част. Между тях е изискването компетентните органи да са използвали всички разумни средства, до които са можели да прибегнат, за да установят местонахождението на задочно осъденото лице преди съдебния процес. В пар. 55-56 от Решението на СЕС се посочва, че при данни за местонахождение на подсъдимия извън страната, такова ефективно средство, което действително може да допринесе за установяването му, съответно за уведомяването му за съдебния процес, е въвеждането на сигнал по реда на Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. В конкретния случай липсват данни за използването на този правен инструмент въпреки постъпилата още преди разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК в РС - Лом и неоспорена от страните информация от неговата майка, че подсъдимият е извън страната (вж. отбелязване в съобщението по чл. 247б от НПК – л. 12 от делото на РС-Лом), което е било потвърдено със справка от ОД МВР – гр. Монтана от 10.11.2021 г., според която той е напуснал страната на 4.08.2021 г. в 19.29 ч. през ГКПП Калотина и няма данни да се е върнал (вж. л. 39 от делото на РС – Лом). Поради тази причина съответните процесуални документи (препис от обвинителния акт и съобщението за датата и мястото на съдебния процес) не са му връчени. След като по отношение на осъдения не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, не може да се приеме доводът на прокурора, че осъденият се е укрил от посочения в ДП адрес за призоваване и поради това не може да черпи право на възобновяване от неправомерното си поведение. Още повече, че във връзка с издирването му с ЕЗА за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода той е бил установен в друга държава – членка на ЕС, което също не сочи на неправомерно поведение предвид правото на свободно придвижване като гражданин на ЕС, от което за времето на разглеждане на делото пред РС – Лом и при издирването му за изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда той не е бил лишен. Следователно компетентният съд не е изчерпил разумните усилия, регламентирани в пряко приложим нормативен акт на ЕС за установяване на местонахождението на подсъдимия, за да го призове лично и да го уведоми официално за датата и мястото на този съдебен процес. Иначе казано, при обективни данни, че подсъдимият е напуснал страната, дори това да е в резултат на неправомерно поведение и в нарушение на взетата спрямо него мярка за неотклонение, каквито данни по делото няма, ограничаване на издирването му до националните информационни системи и само на адреса и телефона, които той е посочил за призоваване в наказателното производство, не покрива изискванията в чл. 8, пар. 2 от Директивата и осъденият има право на нов съдебен процес съгласно обвързващите указания в преюдициалното заключение на СЕС по дело С-135/25.
Неполагането на процесуални усилия за издирване на осъдения чрез подаване на сигнал по установения ред в чл. 34 от Регламента за ШИС преди съдебния процес, в конкретния случай е самостоятелно основание за уважаване на искането за възобновяване, но то е довело и до невъзможността подсъдимият да се счита своевременно уведомен за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците от неявяването му пред съда, а именно, че съдебното производство може да се проведе в негово отсъствие. Органите на досъдебното производство също не са уведомили осъдения за последиците от неоткриването му на посочения за призоваване адрес, а именно за правната възможност за задочно производство пред съда по чл. 269 от НПК. Предварителното знание на осъденото лице за тези обстоятелства и за съответните неблагоприятни за него правни възможности изрично е посочено в Решението на СЕС по дело С-135/25 като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на задочното производство, поради което нарушаването на това изискване от органите на наказателното производство обуславя признаване на право на нов съдебен процес на осъдения Н..
Поради това и с оглед осигуряване на конституционно установеното право на задочно осъденото лице да участва лично в наказателното производство, което съгласно чл. 6, § 3, б. „с” и „d” ЕКПЧ е гаранция за справедлив съдебен процес, искането следва да бъде уважено, като постановената спрямо осъдения Н. влязла в сила първоинстанционна присъда и въззивното решение, с което тя е била потвърдена, следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане на РС - Лом от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание пред първата инстанция по реда на Глава деветнадесета от НПК.
Предвид решението за възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице. Като съобрази обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и целите на мерките по чл. 57 НПК, с оглед предходното му осъждане за тежко умишлено престъпление - измама, каквото е процесното обвинение, както и че е предаден на съд с обвинение за извършени в условията на реална съвкупност три умишлени престъпления, ВКС прие, че най - адекватна мярка за неотклонение е предложената от защитата, а именно домашен арест с проследяваща гривна. Вземане на най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се налага поради обстоятелството, че до настоящия момент осъденият е бил осъждан условно и не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, а ефективността на електронното наблюдение при изпълнение на домашния арест драстично намалява опасността от укриване и/или извършване на друго престъпление.
С оглед правните последици от уважаване на искането за възобновяване и взетата мярка за неотклонение - домашен арест искането за спиране изпълнението на наказанието лишаване от свобода се явява неоснователно поради отпаднал предмет.
Предвид горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязла в сила присъда от 9.06.2022 г., постановена против съдения Ю. В. Н. по НОХД № 20211620200403 по описа за 2021 г. на Районен съд - гр. Лом, както и Решение № 124 от 12.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 20221600600169 на Окръжен съд - Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС - Лом от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
На основание чл. 423, ал. 4 НПК ВЗЕМА на искателя Ю. В. Н., ЕГН [ЕГН], с последен известен адрес: гр.София, кв. ***, [жилищен адрес] мярка за неотклонение „домашен арест” с гривна за електронно наблюдение.
Копие от решението да се изпрати незабавно на Сектор „Изпълнение на наказанията” при ВКП и на Затвора – гр. София, за сведение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.