ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3261

София, 23.06.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4078 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 155 от 24.07.2024г. по гр. д. № 100/2024г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 427 от 04.10.2023г. по гр. д. № 505/2021г. на Районен съд-Ловеч и вместо него е постановено: НАМАЛЯВАНЕ на основание чл. 30 ЗН по иск на Ц. П. П. против К. П. П. на дарението на три земеделски имота, извършено с нотариален акт от 03.09.2010г. от наследодателката на страните Н. М. П., починала на 03.03.2016г., в полза на К. П. П., със сумата 5416,75 лв., като е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на Ц. П. П. от наследството на Н. М. П. в размер на 5416,75 лв.; ПОСТАНОВЕНО е надареният К. П. П. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН да задържи трите имота, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община] (с предишен № *), представляващ нива с площ от 21,901 дка, находяща се в местността „Й. б.“; 2/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на същото село (с предишен № *), представляващ нива с площ от 1,100 дка, от които 0.425 дка четвърта категория и 0.675 трета категория, находяща се в местността „Г. л.; 3/поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на същото село, (с предишен № *), представляващ нива с площ от 12,5 дка, четвърта категория, находяща се в местността „П. б.“, като е ОСЪДЕН К. П. П. да заплати на Ц. П. П. сумата 15 099 лв., представляваща стойността, която би получил от дарените земеделски земи. С въззивното решение е отменено и решение № 583 от 28.12.2023 г. по посоченото гражданско дело на Районен съд-Ловеч, постановено по чл. 250 ГПК и вместо това е отхвърлена молбата на Ц. П. П. за допълване на решение № 427 от 04.10.2023г.

Касационната жалба е подадена от К. П. П. чрез адв. Л.. Твърди се, че неправилно е определена сумата по чл. 36, ал. 2 ЗН, която жалбоподателят дължи на ищеца. Тъй като надареният задържа и трите имота, той дължи на наследника със запазена част сумата, необходима за допълване на запазената част. Съдът обаче е постановил заплащане стойността на цялата запазена част. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1/ при наличие на предпоставките за задържане на дарения имот по чл. 36, ал. 2 ЗН, каква сума следва да плати дареният на наследника със запазена част - цялата стойност на запазената част по цени към момента на възстановяването или сумата, необходима за допълване на запазената част съобразно накърнението, изчислена по цени към момента на възстановяването; 2/ когато дареният получава имущество, надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа имоти по чл. 36, ал. 1 ЗН, как се изчислява сумата, с която надареният следва да възмезди наследника - като паричен еквивалент на накърнението на запазената част по цени към момента на възстановяването или като паричен еквивалент на цялата стойност на запазената част по цени към същия момент, без да се съобразява размера на накърнението? Твърди се противоречие с Решение № 89 от 02.11.2020г. по гр. д. № 885/2020г. на ІІ г. о, Решение № 104 от 24.06.2015г. по гр. д. № 587/2014г. на І г. о. и Решение № 53 от 13.07.2020г. по гр. д. № 2647/2019г. на І г. о. Евентуално се поддържа становище, че въпросите са такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Ц. П. П., чрез адв. Н. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Ц. П. П. против К. П. П. по чл. 30 ЗН за намаляване на дарение на недвижими имоти до размера на запазената част. От фактическа страна е безспорно, че Н. М. П. е починала на 03.03.2016 г. и оставила за свои наследници по закон П. Ц. П. (преживял съпруг), починал на 01.06.2018 г., Ц. П. П. и К. П. П. - страните по делото, нейни деца. С договор за дарение от 03.09.2010 г., извършен с нотариален акт, Н. М. П. е дарила на сина си К. П. П. три земеделски имота, които по КККР представляват поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** и ***. Имотите, предмет на дарението, са притежавани от Н. М. П. по наследство и доброволна делба. Установено е, че освен тях по време на брака с П. Ц. П., е придобит поземлен имот в [населено място], съставляващ по КККР ПИ с идентификатор № ***, с построена в него едноетажна жилищна сграда, както и друг поземлен имот също в [населено място], с идентификатор *** по КККР, с площ 1113 кв. м, с построени в него четири сгради. За този недвижим имот наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост при права: 4/6 ид. ч. на П. Ц. П. и по 1/6 ид. ч. на Ц. П. П. и К. П. П.. По време на брака са придобити и четири леки автомобила: Москвич 412 (1987 г.), ВАЗ 2101 (1980 г.), ВАЗ 21011 (1978 г.) и Пежо 205 Л (1987).

Приети са експертизи за оценка на недвижимите имоти и на автомобилите към момента на откриване на наследството и към настоящия момент.

Първоинстанционният съд с решението си от 04.10.2023г. е уважил иска като възстановил запазената част на Ц. П. П. в размер на 11 802,75 лв., постановил връщане на дарените имоти в наследството на основание чл. 36, ал. 1 ЗН и осъдил Ц. П. П. да заплати на К. П. П. сумата 11 802,75 лв. - стойност на разполагаемата част. С решение № 583 от 28.12.2023г. съдът е уважил частично молбата за допълване, посочвайки че постановеното намаляване на дарението в полза на К. П. П. и възстановяването на запазената част на Ц. П. П. да се считат до размер 1/4 ид. ч. от наследството с посочена стойност на запазената част 11 802,75лв.

Въззивният съд е постановил друг резултат по иска по чл. 30 ЗН. Приел е, че ищецът е наследник с право на запазена част като низходящ на наследодателя Н. М. П.. Запазената му част е 1/4, а разполагаемата част на наследодателя също е 1/4. Посочил е, че е необходимо образуване на наследствена маса, тъй като безвъзмездният разпоредителен акт на наследодателя не изчерпва наследството. Спазвайки установената в чл. 31 ЗН поредност за извършване на аритметичните действия и при установените по делото факти относно притежаваните от Н. М. П. активи, тяхната стойност и стойността на подарените имоти, липсата на пасиви и на увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН, съдът е определил стойността на наследствената маса на 47 211 лв., включваща 1/2 идеална част от двата поземлени имота със сгради в [населено място], с пазарна стойност 17 855 лв., както и 1/2 идеална част от четири леки автомобила, с пазарна стойност 1303 лв. Чистият актив на наследството се равнява на 19 158 лв., а след прибавяне стойността на дарените три земеделски имота към датата на откриване на наследството се получава стойността на наследствената маса от 47 211 лв. Запазената част на наследника, поискал намаляването е 1/4 от тази сума или 11 802,75 лв., колкото е и разполагаемата част на наследодателя. Частите на тримата наследници по закон са равни и всеки е получил имущество на стойност 6 386 лв. ( 1/3 от 19 158 лв. - стойността на чистия актив). При съпоставянето им е видно, че стойността полученото имуществото от чистия актив (6 386 лв.), е по-ниска от стойността на запазената част (11 802,75 лв.). Разликата между тези стойности е 5416,75 лв. и тя съставлява размера, с който е накърнена запазената част на ищеца. С тази сума извършените дарения подлежат на намаление, за да се постигне възстановяване. Изводите на въззивния съд дотук съвпадат с тези на районния съд.

За разлика от първоинстанционния съд окръжният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН за задържане на имотите, тъй като даренията са в полза на наследник с право на запазена част. Съдът е посочил, че страните са единствените наследници с право на запазена част (техният баща П. Ц. П. приживе не е упражнил своето право по чл. 30 ЗН, нито то е упражнено от наследника Ц. П. П.). Затова, на надарения К. П. П., поискал да задържи подарените му имоти, не могат да се противопоставят права на други наследници със запазена част, които не са поискали съответно намаление на дарението и нямат повече възможността да сторят това. Това позволява К. П. П. да запази и дела на баща си от дареното имущество, а не само това, което съответства на стойността на запазената му част и разполагаемата по закон част. Затова стойностите на дарените имоти следва да се съпоставят и със стойността на запазената част на П. Ц. П.. Преценката за стойностното превишаване по чл. 36, ал. 2 ЗН, с оглед на която да се изгради извод за наличие на възможността за задържане от К. П. П. на дарените имоти, следва да се направи за всеки от тях по отделно, спрямо стойностите на неговата (на К. П. П.) запазена част (11 802,75 лв.), на запазената част на бащата на страните (11 802,75 лв.) и припадащата му се (на К. П. П.) част от разполагаемата част на наследодателя (1/3 от 11 802,75 лв. = 3 934,25 лв.), взето заедно (27 539,75 лв.). Последната стойност не се превишава от стойностите на нито една от трите подарени ниви, поради което са налице предпоставките за тяхното задържане от К. П. П.. Такова искане е изрично заявено от него. В резултат на задържането на трите дарени имота надареният следва да възмезди ищеца Ц. П. П. в пари според цената на имотите по време на намаляването. При пазарна стойност на дарените имоти към настоящия момент (изготвяне на експертизата във въззивната инстанция) общо 60 396 лв. съдът е приел, че ищецът следва да получи дял, съответен на неговата запазена част (1/4), а именно: 15 099 лв. Тази сума представлява стойността на накърнената му запазена част от наследството на Н. М. П., която следва да му за заплати от К. П. П. за задържаните от него имоти. По изложените съображения за съдът е отменил първоинстанционното решение. Предвид приетата неправилност на основното решение е отменил и това за допълването му, в което също е налице позоваване на чл. 36, ал. 1 ЗН.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

Първият правен въпрос, поставен от касатора, е за сумата, която следва да плати дареният на наследника със запазена част при наличие на предпоставките за задържане на дарения имот по чл. 36, ал. 2 ЗН - дали това е цялата стойност на запазената част по цени към момента на възстановяването или стойността, необходима за допълване на запазената част съобразно накърнението, изчислена по цени към момента на възстановяването. Предвид поддържаните от касатора оплаквания, свързани с начина на определяне на поставената в негова тежест сума 15 099лв., то именно този въпрос е решаващ за изхода на спора. Следва да се провери съответствието на приетото от съда, че надареният дължи пълната стойност на запазената част, а не стойността на накърнението й, с практиката на Върховния касационен съд - Решение № 89 от 02.112020г. по гр. д. № 885/2020г. на ІІ г. о., в което е прието, че когато при приложението на чл. 36 ЗН са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижими имоти, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението по цената по време на намаляването, както и и Решение № 53 от 13.07.2020г. по гр. д. № 2647/2019г. на І г. о., според което съдът следва да установи каква сума не достига на ищеца, за да се допълни размерът на запазената му част и именно този недостиг, по цени към момента на възстановяването, е сумата, която се дължи на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 24.07.2024г. по гр. д. № 100/2024г. на Окръжен съд-Ловеч по касационната жалба на К. П. П..

УКАЗВА на жалбоподателя К. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лв. за разглеждане на касационната жалба.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: