ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3314
София, 24.06.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4069 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Х., М. И. Х., К. М. Г. (конституиран в правата на починалия в хода на процеса М. Г. Х.), Р. Т. В. (конституирана в правата на починалата в хода на процеса С. Г. В.), В. Н. О. и М. Н. Р. чрез пълномощника им адвокат В. Г. против решение № 256 от 6.03.2024 г., постановено по гр. д. № 3414 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 262338 от 13.07.2022 г., по гр. дело № 3812/2020 г. от Софийски градски съд за уважаване на предявения от „СЛАТИНА БУЛГАРПЛОД“ ООД срещу касаторите установителен иск за собственост, придобита чрез преобразуване на държавно предприятие, приватизация и правоприемство, на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: [населено място], район С., СПЗ „С. юг“, [улица], вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, площ 1846 кв. м., стар номер *, квартал 4, съседни имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и наследство, вписан в СВ вх. №170, том XXX, рег. № 13823, дело № 6114 от 09.04.2012 г. относно процесния недвижим имот с идентификатор ***.
М. И. Х. е починал на 19.04.2024 г. в хода на настоящото производство. На основание чл. 227 ГПК в правата му следва да се конституират наследниците му по закон В. М. Х. и Н. М. Х..
„СЛАТИНА БУЛГАРПЛОД“ ООД е подало чрез пълномощниците си адвокат В. К. и адвокат В. В. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че държавното стопанско обединение „Булгарплод“ е преобразувано в „Булгарплод“ ЕАД с държавно имущество, по силата на Разпореждане на МС № 135 от 21.12.1993 г., регистрирано с решение № 1 от 03.06.1994 г. по ф. д. № 1396/1994 г. на СГС; както и че процесният имот попада в терена, отреден през 1971 г., за държавното стопанско обединение „Булгарплод“, с реализирано мероприятие. От момента на преобразуване на държавното стопанско обединение „Булгарплод“ през 1993 г. в „Булгарплод“ ЕАД, собствеността върху имотите, включени в капитала на търговското дружество, се е трансформирала от държавна в корпоративна, по силата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ Съгласно посочената разпоредба, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Следователно правоприемството е настъпило преди реституцията на поземления имот през 2000 г.
Ответниците се легитимират като собственици въз основа на реституция по ЗСПЗЗ с решение № 255 от 10.01.2000 г. на ПК „Слатина“.
Съдът е посочил, че без значение за изхода на спора е възражението на ответниците дали АПК „Средец“ е било собственик на имота, който е бил отчужден по реда на чл. 95 ЗТСУ /отм./ за предвидено мероприятие, тъй като това предприятие не е праводател на ищцовото дружество.
Приел е за неоснователно възражението на ответниците, че процесният имот не се е намирал в капитала на ответното дружество към момента на приватизационната сделка, тъй като със Заповед № РД-57-49/10.06.2011 г. на кмета на СО имотът е деактуван и по този начин СО е признала възстановяването на имота и го е извадила от своите активи и затова няма как да го е продала на ответника. Посочил е, че на първо място, договорът за продажба /15.12.2007 г./ предхожда заповедта на кмета. На второ място, доколкото актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за общинска собственост няма конститутивен характер, от това не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл нареждането на кмета на общината да бъде отписан процесният недвижим имот от актовите книги за общинска собственост е вътрешнослужебен акт, пораждащ права и задължения единствено за подчинените му органи по актуването на общинската собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи.
Съдът е осъществил косвен съдебен контрол по отношение на решение № 255 от 10.01.2000 г. на ПК „Слатина“, с което е възстановено правото на собственост на поземления имот на ответниците по иска. Приел е, че е била налице пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността – процесният имот е част от имот, върху който е осъществено мероприятие - борса и е застроен – асфалтова площадка, която е строително съоръжение, обслужващо основните сгради на Зеленчуковата база в кв. С., София. Налице са съществуващи към момента на реституцията пречки по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което обуславя незаконосъобразност на решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите твърдят противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. по т. д. № 9/2012, ОСГК на ВКС. Същите обаче не са формулирали правни въпроси, спрямо които да се прецени дали изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС. Такива въпроси не могат да бъдат уточнени и от доводите в изложението. В последното са възпроизведени изводите на съда относно приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./, като е посочено, че съдът неоснователно приема, че с Разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС процесният недвижим имот е прехвърлен безвъзмездно в собственост на Столична община. Общината изобщо не е придобила правото на собственост на имота, тъй като той изобщо не й е бил прехвърлен от държавата, Общинска фирма „Яйца и птици“, преобразувана в ЕАД „Слатина-Б“ е поела активите и пасивите на общинската фирма към 30.09.1997 г. в качеството си на неин универсален правоприемник. Дружеството не бил могло да приеме актив, който не е собственост на Столична община. Наведен е и довод, че съдът не е обсъдил от фактическа и правна страна последиците от настъпилото реално отписване от актовите книги на значителна част от имотите, съставляващи капитала на С.-Булгарплод ООД и този на праводатели на търговското дружество, съгласно влязлата в сила и приета заповед на кмета на Столична община. Деактувани са почти половината имоти от капитала, които остават извън обхвата на чл. 17а ЗППДОБ /отм./.
В Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС относими към приложението на чл. 17 а ЗППДОБ /отм./ са разясненията по т. 2Г – за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. На тези разяснения въззивният съд се е позовал, приемайки за неоснователно възражението на ответниците, че липсват документи за собственост на „Булгарплод“ ЕАД. Нито тези мотиви на съда, нито разясненията в тълкувателното решение могат да бъдат съотнесени към наведената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновка.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения относно доказателствената сила на констативния нотариален акт и относно доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на собственост. Тези разяснения са изцяло неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и към доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. по т. д. № 9/2012, ОСГК на ВКС е разяснено, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Изцяло неясно е как касаторите свързват това тълкуване със своите доводи и мотивите на въззивния съд.
В обобщение при това съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на настоящото производство касаторите следва да възстановят на „СЛАТИНА БУЛГАРПЛОД“ ООД направените по повод касационната жалба разноски в размер на 5564.40 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС на адвокат В. К..
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :
КОНСТИТУИРА в правата на починалия на 19.04.2024 г. касатор М. И. Х. наследниците му по закон: В. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. С., ул. „*“ № 7 и Н. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 256 от 6.03.2024 г., постановено по гр. д. № 3414 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София.
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] В. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. С., ул. „*“ № 7 и Н. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица], К. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] Р. Т. В., ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], Столична община, [улица], В. Н. О., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], С. О. [улица] М. Н. Р., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] ет. 2 да заплатят на „СЛАТИНА БУЛГАРПЛОД“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. Проф. Ц. Л. № 13 разноски по повод касационната жалба в размер на 5564.40 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: