ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3398

София, 27.06.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3820 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Хасково против въззивно решение № 250 от 13.06.2024 г. по гр. д.№ 210/2024 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 22 от 12.01.2024 г. по гр. д. № 3230 / 2022 г. на Районен съд – Хасково. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че ищецът М. С. Д. е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], с адрес – [населено място], местност ж. р.“О.“, с площ 486 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобиване по давност, нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и необоснованост на изводите, че имота не е общинска собственост и че е придобит по давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по следните въпроси: 1.Владелец или държател е лицето, което е получило от неговия собственик недвижим имот за ползване? 2.Презумпцията на чл. 69 ЗС следва ли да се счита оборена, ако е установено наличие на правно основание за осъществяване на фактическата власт върху имота? Намира ли приложение презумпцията, когато при установяване на фактическата власт върху имота не се осъществява владение, а държане? След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,...