ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1999

[населено място], 27.06.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 435 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 1205 от 26.11.2024г. по в. гр. д. № 2246/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 260404 от 19.01.2021г. по гр. д. № 10391/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на П. В. Б. сумата от 40 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. Д. В. в резултат на пътнотранспортно произшествие от 23.10.2018г., със законната лихва за забава от 14.04.2019г. до окончателното плащане на сумата.

Оплакванията на касатора са, че в обжалваната си част въззивното решение е неправилно. Не е съобразено, че правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетението не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка съдът не може да си служи с предположения и да прилага като критерий обичайните отношения между родственици. Същевременно нямат право на обезщетение родители, изоставили децата си и обратно – деца, изоставили родителите си, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. Въззивният съд е отдал значение на факта, че в живота на ищеца не е имало друга жена, която да замества грижите на майката, но това обстоятелство...