ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1994

гр. София, 17.04.2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 207 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. С., против решение № 1176 от 15.10.2024 г. по в. гр. д. № 1781/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. д. № 15330/2022 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявен от него против „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД осъдителен иск по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 20.06.2018 г. – 09.07.2018 г. от издаване на документ с невярно съдържание – писмо с изх. № 497 от 20.06.2018 г., заедно със законната лихва от датата на увреждането – 20.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението и уважаване на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и очевидна неправилност на решението като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационното обжалване. Формулира следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да извърши самостоятелна проверка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен...