ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1992

гр. София, 17.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВАкато изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1530/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6796/18.10.2024 г. на И. С. Р., чрез пълномощника адвокат Л. Д., срещу въззивно решение № 141/16.07.2024 г. по в. гр. д. № 200/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, в която по отношение на него е потвърдено решение № 228/12.12.2023 г. по гр. д. № 75/2023 на РС-Троян.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът по съществото на спора да даде на страните по делото конкретни, ясни и точни указания в доклада си по чл. 146 ГПК относно кръга на спорните факти и обстоятелства по делото, кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях; 2. Задължен ли е съдът по съществото на спора в доклада си по чл. 146 ГПК да укаже на страните конкретно за кои факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса, сочат или не сочат доказателства, съобразно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК; 3. Допустимо ли е представянето и приемането от съда на писмено доказателство след преклузивния срок по чл. 147, вр. чл....