ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977

София, 17.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 4794 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Ю. К.-К., чрез адв. П. П., срещу въззивно решение № 3788 от 16.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12332/2024 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 11443 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 39450/2023 г. на Софийски районен съд и е определен режим на лични отношения между малолетното детето М. И. К. и неговите баба и дядо.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката се позовава чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения?

2. Следва ли съдът служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му следва ли да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне какъв режим на лични отношения следва да бъде определен с бабата и дядото, спазвайки принципа за опазване най-добрия интерес на детето?

3. В интерес ли е на детето, ако детето и отглеждащия родител, който упражнява родителските права, бъдат лишени от възможността за контакт през всички съботно-неделни дни от месеца, предвид това, че през тези дни е определен режим на лични отношения на бащата на детето, както и на бабата и дядото с детето?

По първите два въпроса касаторът цитира решения на ВКС, на които според него обжалваното решение противоречи. По третия въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба В. И. К. и А. З. К. не вземат становище по касационната жалба.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 128, ал. 1 СК и с предмет – определяне на мерки за лични отношения на ищците А. З. К. и В. И. К. с малолетната им внучка М. И. К., [дата на раждане]

За изясняване на обстоятелствата и за подпомагане на преценката за най-добрия интерес на детето въззивният съд е изслушал ищците и ответника И. К., а ответницата Е. К.-К. не се е явила, въпреки дадената й възможност за това. Бащата на детето И. К. е заявил, че няма нищо против родителите му да прекарат самостоятелно повече време с дъщеря му. Ищцата А. К., баба на М., е заявила, че няма личен конфликт с майката на внучката си, но когато я търси за срещи с детето, тя или отлага срещите, или те протичат в МОЛ-а вечер. Заявява, че заради поведеното на майката детето не е изградило отношения с нея и съпруга й. Ищецът В. К. е заявил, че иска да прекарва време с единственото си внуче, но майката под различни предлози осуетява това.

При извършеното социално проучване от ДСП-И. е констатирано, че след родителската раздяла детето М. се отглежда от майката в [населено място]. А. и В. К. живеят на един и същ административен адрес със сина си И., като те обитават първия етаж, а той – втория етаж от къщата. Установени са отлични битово-хигиенни условия в жилището, добре подреден двор, в който за детето има място за игра и забавления. ДСП-К. село е констатирала, че детето М. от раждането си и към момента се отглежда от майката, която живее в [населено място] съвместно с родителите си. В хода на социалното проучване майката е споделила, че няма нищо против детето да контактува с роднините си по бащина линия, но без преспиване.

Въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологическа експертиза, от която се установява, че бабата и дядото имат засилен и искрен интерес към детето, условия и възможности за полагане на адекватни грижи за него, но след изграждане на емоционална и доверителна връзка с детето, каквато към момента на експертното изследване не е установена. Затова експертът е препоръчал първоначално контактите да бъдат в присъствието на майката и момичето да не се откъсва продължително от обичайната си среда. След това да се премине към наблюдаван контакт, което означава, че бабата и дядото да вземат детето пред специалисти за определено време и да го връщат на майката отново пред специалистите и едва след това да се изпълнява самостоятелен режим.

От правна страна съдът е приел, че при извършване на преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с тяхното внуче се изхожда винаги от интересите на детето, като следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционалното му развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази също необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение или детска градина, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и му е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази и с установения режим на детето с родителя, на когото не е възложено упражняване на родителските права. Също така следва да се вземе предвид и местоживеенето на детето, съответно на бабата и дядото, и да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Съдът е приел, че в случая в интерес на малолетната М. е да поддържа лични отношения със своите баба и дядо по бащина линия, които разполагат с капацитет да задоволяват потребностите на детето и са мотивирани да окажат съдействие при отглеждането и възпитанието му. Освен това, бабата е педагог по професия със знания и опит, които може да предаде на внучето си. Съдът е съобразил влязлото в сила съдебно решение, с което упражняването на родителските права е възложено на майката, а на бащата е определен режим за лични контакти с оглед компрометираната връзка между него и детето. Приел е, че от първостепенна важност за защита най-добрия интерес на малолетната М. е стабилизирането на взаимоотношенията с нейния баща, поради което не е удачно контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на бащата. Липсата на активна и пълноценна връзка между бащата и детето е основание съдът да определи допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. Последните имат права на самостоятелни лични контакти, каквито според съда не могат и не следва да се упражняват във времето, през което бащата осъществява своите, независимо от съжителството в една и съща къща с последния и хармоничните отношения между тях. Отделно от това, по делото няма нито доказателства, нито твърдения, че бабата и дядото вредят на развитието и възпитанието на детето, поради което за него е налице интерес от установяване на самостоятелен режим на лични отношения с тях. Вземайки предвид тези обстоятелства, както и достигнатата от детето четиригодишна възраст, изграден режим, местоживеене на детето в различно населено място от това, в което живеят неговите баба и дядо, както и че контактите следва да осигурят стабилна основа за изграждане на емоционална връзка на детето с бабата и дядото по бащина линия, без обаче да го натоварват прекомерно детето и без да го откъсват от обичайната му среда, съдът е определил режим на лични отношения, в който е включил четири преходни периода, в които да се изгради връзка и доверие в общуването на детето с бабата и дядото. Съдът е приел, че първият период следва да е с намесата на майката и съдействието на специалисти, които да подпомогнат срещите, във втория период контактите следва да се осъществяват без намесата на майката, но в присъствието на специалисти, след което режимът следва постепенно да се разширява, като се включи и период от несупервизирани контакти, но без преспиване, до достигането на режим, който да гарантира възможността детето пълноценно да ползва потенциала и на своите баба и дядо чрез по-активно взаимодействие с тях.

При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:

По първия въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да установи фактите по делото, да обсъди всички относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи на кои дава вяра и защо. Съдът следва да обсъди също и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивното решение е постановено в съответствие с тези разрешения. Решаващите изводи на съда са основани на преценка на изявленията на страните, констатациите на социалните работници, действащия режим на отношения между детето и бащата и заключението на вещото лице, които са подробно анализирани. Въззивният съд детайлно е аргументирал защо отхвърля възраженията срещу осъществяване на личните контакти на бабата и дядото с детето в дните, съвпадащи с определените лични контакти на бащата. Предвид изложеното въпросът не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Вторият правен въпрос също е от значение за решаващите изводи на съда, но и при него не се констатира противоречие с постановките на т. 3 от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и на трайната практика на ВКС, в която последователно се застъпва становището, че под „интереси на децата“ се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. При определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо при кого живее то, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. Последният се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават, както и на влиянието, което те могат да окажат върху личността на детето. Константна е съдебната практика и по въпроса, че при определяне на конкретния режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази и постоянното им местоживеене, установения режим на детето на обучение и почивка, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, както и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. Всички тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд, който, предвид задължението да следи за най-добрия интерес на детето, е допуснал съдебно-психологична експертиза за изясняване на отношенията и емоционалната му връзка с бабата и дядото. Съдът подробно е обсъдил необходимостта от контакти на детето с тях, а предвид липсата на доверителна връзка помежду им, е определил подробно постъпателен режим с поетапно увеличаване на срещите помежду им. Предвид тези констатации, и по този въпрос липсва основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Третият въпрос не кореспондира с данните по делото, поради което по отношение на него не е налице общата селективна предпоставка за допускане до касационен контрол. Както се посочи, с определяне на мерките за лични отношения на детето с неговите баба и дядо, съдът нито е целял, нито пък е допуснал лишаване на отглеждащия родител (комуто е предоставено упражняването на родителските права) от възможността за контакт с него през всички съботно-неделни дни. Режимът се състои от няколко преходни периода, в които времето за срещи на детето с бабата и дядото поетапно се увеличава, но това не е за сметка нито на контактите му с бащата, нито на тези с майката. Въпросът, какво би станало, ако и другите баба и дядо (по майчина линия) поискат съдът да определи режим на отношения с детето, е изцяло хипотетичен, поради което той не подлежи на обсъждане. От друга страна, във всички случаи майката може да поиска изменение на вече установения режим на лични отношения както с бабата и дядото, така и с бащата, стига да са се изменили обстоятелствата, както това предвиждат чл. 128, ал. 2 и чл. 59, ал. 11 СК.

По изложените съображения въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3788 от 16.06.2025 г., постановено по в. гр. № 12332/2024 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.