ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1917

гр.София, 14.04.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело №682 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Дирекция „Социално подпомагане“ – Попово срещу определение № 61 от 09.02.2026 год., постановено по ч. гр. дело № 45/2026 год. по описа на Окръжен съд – Търговище, ІІ с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Попово срещу определение № 48 от 20.01.2026 год., постановено по гр. дело № 30/2026 год. по описа на Районен съд – Попово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 84, ал. 3 СК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел, че съгласно § 36 от ПЗР към ЗИД на СК /изм. с ДВ, бр. 26 от 2025 год., в сила от 01.01.2025 год./, всички процедури по Глава осма „Осиновяване“, започнали преди 31 декември 2026 год., се разглеждат и довършват по досегашния ред, регламентиран от нормата на чл. 84 СК, в редакцията й към ДВ, бр. 101 от 2019 год., действаща преди изменението, съгласно ДВ бр. 106 от 2023 год. Счел е, че посочената норма предвижда административен ред за вписване на деца в Регистъра на деца за пълно осиновяване – въз основа на заповед на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, което изключва съдебна намеса. Според § 33 от ПЗР на ЗИД към СК /бр. 106 на ДВ. от 22.12.2023 год., в сила от 22.12.2023 год./, тази система следвало да влезе в експлоатация до 01.01.2025 год., но към настоящия момент тя не функционирала. С приетия на 21.03.2025 год. Закон за държавния бюджет на РБ за 2025 год. /обн. ДВ бр. 26 от 27.03.2025 год./, законодателят бил направил изменение, като датата на въвеждане на системата в експлоатация била променена до 31.12.2026 год., а до внедряването и въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване в информационната и комуникационна среда на МТСП продължавали да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистриране на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Условията и редът за водене и съхраняване на този регистър, воденето и съхраняването на Националния регистър за осиновяващите и поддържането на Националната електронна информационна система били определени в Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 год. Същата била отменена с § 4 от ПЗР на Наредба № РД-6-46 от 04.11.2024 год. за реда за вписване, водене, съхраняване, поддържане и функциониране на Националната електронна система за пълно осиновяване. Съгласно разпоредбата на § 7 от ПЗР на посочената наредба, в случаите по чл. 84, ал. 3 СК /ДВ, бр. 58 от 2025 год., в сила от 19.11.2024 год./, производството се осъществявало по съдебен ред. Нормата на чл. 84, ал. 3 СК следвало да се прилага в цялост, тъй била влязла в сила на 22.12.2023 год., независимо от това, че съдържала както материално правните предпоставки за вписването на дете в информационната система по чл. 83, ал. 1 от СК, така и реда, по който следва се осъществи това вписване. Законодателят не бил предвидил възможност за завършване на започналите процедури и при досегашните условия, поради което всички нови материално правни разпоредби за осиновяване се прилагали от всички органи /и административни и съдебни/ от датата на влизане в сила на измененията в Семейния кодекс – 22.12.2023 год., включително и чл. 84, ал. 3 и ал. 4 СК. Поради това след влизане в сила на измененията в закона основанията за вписването на едно дете за пълно осиновяване подлежали на съдебен контрол при наличие, че не били отпаднали основанията за настаняване извън семейството, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2, т. 3 или т. 4 ЗЗДет. или когато в срока по чл. 93, ал. 2 СК родителят бил поискал прекратяване на настаняването, но не били изпълнени условията за това /чл. 17, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция/, както и поради неоказано съдействие от страна на родителите. В тази връзка когато районният съд по настоящия адрес на детето констатирал, че са налице предпоставките, регламентирани в чл. 84, ал. 3 СК, следвало да постанови съдебно решение, с което да допусне вписване на същото в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 СК, съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, в хипотезите когато процедурата е започнала преди 31.12.2026 година?

2/ Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК по преписка започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/, без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба №РД-06-46 от 04.11.2024 год. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба с вх. № 211 от 16.01.2026 год. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Попово, подадена на основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК за вписване на малолетното дете Й. Я. С. в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/.

За да достигне до извода, че така образуваното производство е недопустимо, въззивният съд е приел, че със ЗИД на СК, обн. ДВ, бр. 106/2023 год., са приети промени в Глава осма „Осиновяване“, една от които е промяна в заглавието на чл. 84 СК, съответно от „Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване“ на „Вписване на деца в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване“. С новата ал. 3 на чл. 84 СК е предвидено, че дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 /Национална електронна информационна система за пълно осиновяване/ въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл. 93, ал. 2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. В тези случаи директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето подава молба до съда в едномесечен срок от разглеждането на искането на родителя, към която прилага мотивирана оценка на причините за неуспешната реинтеграция или за промяна на мярката. Молбата се разглежда по реда на бързото производство по Глава двадесет и пета от ГПК. Съгласно изричния текст на цитираната норма, съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в НЕИСПО по чл. 83, ал. 1 СК, която към настоящия момент все още не е въведена и разработена. Същият обаче не разполага с правомощия да извършва вписвания във водените понастоящем от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП. В § 34 от ПЗР на ЗИД на СК е регламентирано, че посочените регистри свързани с процедурите по осиновяване ще продължат да се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП. В този смисъл всички водени до този момент от РДСП и АСП регистри за пълно осиновяване ще бъдат заместени именно със създаването на НЕИСПО /с предвиден срок до 31 декември 2026 г./. С действащата към момента редакция на § 36 от ПЗР на ЗИДСК /обн. ДВ, бр. 106/2023 год., изм. ДВ, бр. 26/2025 год., в сила от 01.01.2025 год./ е уредено всички процедури по Глава осма, започнали преди 31 декември 2026 г. да се разглеждат и довършват по досегашния ред. Досегашният ред по чл. 84 СК /в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 год./ урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП, които регистри продължават да съществуват съгласно § 34 от ПЗР на ЗИД СК. Предвид изложеното до въвеждането на новата НЕИСПО, респективно до 31.12.2016 год., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и тези по чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК, се разглеждат и извършват по действалия административен ред /преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 год./, при който е изключена съдебна намеса. Като се е позовал на определение № 5320 от 20.11.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3587/2025 год., III г. о., ГК, въззивният съд е счел, че различен извод не следва и от съдържанието на Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване /обн., ДВ, бр. 97/2024 год., изм. с ДВ, бр. 58/2025 год./, която представлява подзаконов нормативен акт, приет по приложението на чл. 83, ал. 4 СК и чието влизане в сила е обусловено от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО. Посочил е също така, че инициирането на производство по новия съдебен ред, който все още е неприложим, несъмнено води до забавяне на процедурата по осиновяване, съответно противоречи на принципите за бързина и ефективност на действията по осиновяване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно приетото съответно в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивния акт, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поставените в изложението въпроси са обуславящи, но те нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, защото законът е ясен и по прилагането му е налице последователна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил – определение № 5320 от 20.11.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3587/2025 год., III г. о., ГК, определение № 5173 от 12.11.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3910/2025 год., III г. о., ГК, определение № 851 от 23.02.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 444/2026 год., IV г. о., ГК, определение № 869 от 24.02.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 52/2026 год., III г. о., ГК, определение № 870 от 24.02.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3641/2025 год., III г. о., ГК, определение № 954 от 26.02.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 684/2026 год., III г. о., ГК, определение № 1141 от 10.03.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 498/2026 год., III г. о., ГК, определение № 1151 от 10.03.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 674/2026 год., III г. о., ГК и др. Тази практика приема, че от новата редакция на чл. 84 СК ясно следва, че съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ и да постанови вписване само в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 СК, а не във водените до този момент от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП. Новата система – НЕИСПО се предвижда да бъде създадена до 31.12.2026 год., като до внедряването и въвеждането й в експлоатация продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да осиновени при условията на пълно осиновяване. Досегашният ред по чл. 84 СК /в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 год./ урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП – без необходимостта от съдебна намеса. Допълнително, нормата на § 36 ПЗР ЗИД СК /ДВ, бр. 106/2023 год., в сила от 22.12.2023 год., изм., бр. 26/2025 год., в сила от 01.01.2025 год./, според която всички процедури по Глава осма от СК, в която се намира и уредената в чл. 84 СК процесна такава, започнали преди 31.12.2026 год., се разглеждат и довършват по досегашния ред, е достатъчно ясна и не буди съмнение за вложения в нея смисъл. А съгласно § 5 от ДР на Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 год. да реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване /нов – ДВ, бр. 58 от 2025 год., в сила от 19.11.2024 год./, същата влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО, с изключение на чл. 27 и 28.

Следователно не е налице поддържаното от касатора допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, което касаторът не е и обосновал.

Настоящият съдебен състав не констатира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 61 от 09.02.2026 год., постановено по ч. гр. дело № 45/2026 год. по описа на Окръжен съд – Търговище, ІІ с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/