ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2101

гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 610 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “АНДУЕЙ ХЕЛФКЕЪР” Лтд. против определение № 1233/29.11.2024 г. по в. ч.гр. д. № 3151/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, потвърждаващо определение № 3437/09.09.2024 г. по т. д. № 1199/2022 г. на Софийски градски съд в частта, в която съдът е оставил без уважение искането му за изменение на решение № 859/17.06.2024 г. на СГС относно разноските за адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск в размер на 14 233,54 лева.

В частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че по делото са представени надлежни доказателства за извършване на претендираните разноски – фактура № 1511/26.04.2022 г. с основание – възнаграждение по договор за правни услуги за процесуални действия срещу Роел Медика ЕООД, проформа фактура 159/19.04.2022 г., както и банково извлечение от 26.04.2022 г. за сумата от 14 911,11 лева. Същите не са взети предвид от решаващия състав на САС при произнасянето му. Уточнява се, че дори и при липса на пълна идентичност на сумите в посочените документи, те са близки по размер и разликата от 42,23 лева се дължи на банковите такси при международен превод. Според частния касатор, изискванията на съда за идентичност на сумите във фактурата и банковото извлечение, както и посочването на фактурата в банковия документ, са проява на прекомерен формализъм по смисъла на практиката на ЕСПЧ и опорочават провеждането на справедлив процес съгласно...