ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2093

гр. София, 04.07.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 82 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. И. С., представлявана от адв. Д. Й., срещу определение № 659 от 21.08.2024г. по в. ч.гр. д. № 494/2024г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено определение № 1453 от 30.05.2024г. по гр. д. № 596/2024г. на Районен съд Добрич. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на К. И. С. за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че при постановяване на определението не са взети под внимание всички относими факти и обстоятелства – получаваната от нея ежемесечна заплата от 1005,70 лева, която е близка до минималната работна заплата и е крайно недостатъчна за водене на минимален стандарт на живот с оглед определения в доклад на КНСБ минимално необходим нетен месечен доход за издръжка на един работещ за 2024г., възлизащ на 1438 лева, както и размерът на инфлацията. Сочи, че влогът й в размер на 2000 лева има спестовен характер и целта му е да гарантира лечение при евентуално заболяване. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Когато ежемесечната заплата на ищеца – работник е по-ниска от размера на минималния небходим нетен месечен доход за издръжка на един работещ в страната, може ли този факт да се квалифицира като „други конкретни обстоятелства” по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК, които да дадат основание на съда да освободи ищеца от заплащане на такси и разноски?” Твърди още, че въззивното определение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд е посочил, че според представената от ищцата декларация тя получава месечен доход от заплата в размер на 1005.70 лева, притежава жилище от 150 кв. м. в [населено място], вила с площ от 130 кв. м. в [населено място] и паричен влог на стойност 2000 лева; няма сключен граждански брак, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Посочил е, че дължимата държавна такса е в размер на 1 000 лева, като с предмета на спора и заявените с исковата молба доказателствени искания, вероятно ищцата ще следва да направи и разноски по събиране на доказателства. Въззивният съд е изложил съображения, че се освобождават от такси и разноски само физически лица, за които въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства може да се приеме, че нямат имущество и не реализират, респ. не са в състояние да реализират доходи над необходимите средства за издръжката им и което би ги поставило в затруднено положение при упражняване съдебната защита на правата им. Посочил е, че когато молителят притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски. Намерил е, че с оглед декларирания месечен доход от заплата ищцата не разполага с необходимата сума за заплащането на следващата се държавна такса от 1000 лева, но независимо от това, с оглед на обстоятелството, че същата е на 54 години, трудоспособна, има наличност в банка от 2000 лева, притежава недвижимо имущество-жилище и вила, от което може да реализира доход чрез отдаването му под наем, респ. същото да послужи като обезпечение, няма задължения за издръжка към други лица, няма заболявания, изискващи допълнителни разходи над обичайните, е изключен извод за установена по категоричен начин невъзможност да заплати държавната такса за водене на делото. Заключил е, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като страна не е материално затруднена по начин, че да не може да упражнява процесуалните си права.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски. Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е налице задължителна съдебна практик, обективирана в посочените от частния жалбоподател определение № 155 от 07.04.2020г. по ч. т.д. № 173/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 603 от 25.05.2014г. по ч. т.д. № 2139/2014г. на ВКС, К, II т. о., както и в служебно известните на настоящия състав определение № 573 от 12.07.2011г. по ч. т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч. т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч. т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч. гр. д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

При разрешаване на процесуалноправния въпрос, свързан с наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд не е извършил преценка дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса и разноски, с което се е отклонил от формираната постоянна практика, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В настоящия случай от представената от частния жалбоподател декларация за материално и гражданско състояние се установява, че тя е на 54 години, получава заплата в размер на 1005.70 лева, притежава жилище от 150 кв. м. в [населено място], вила с площ от 130 кв. м. в [населено място] и паричен влог на стойност 2000лева; няма сключен граждански брак, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. С оглед цената на предявения иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – 25 000 лева, дължимата държавна такса, от заплащане на която се иска освобождаване, възлиза на 1000 лева, като с исковата молба са направени искания за допускане на съдебна автотехническа и съдебно медицинска експертизи, за които също ще се дължат разноски. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане на пълния размер от 1000 лева на дължимата държавна такса. Невъзможността за заплащане на държавна такса и разноски не следва да се явява значителна пречка за страната да упражни своевременно правото си да поиска съдебна защита на нарушено материално право. С оглед размера на получавания от ищцата доход от заплата, който е близък до минималната работна заплата, размера на притежавания от нея паричен влог, при липса на реализиран доход от притежаваното недвижимо имущество и на данни за възможността от извличане на такъв, съпоставен с размера на дължимата държавна такса и очакваните съдебни разноски, се явява необоснован изводът на въззивния съд, че ищцата има достатъчно средства да заплати в цялост държавната такса, като следва да се приеме, че тя е в състояние да заплати 50% от държавната такса, както и разноските по делото.

Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл. 83, ал. 2 ГПК за частично освобождаване на частната жалбоподателка от задължението за заплащане на 50% от дължимата държавна такса по делото. В останалата му част – за освобождаване от заплащане на останалата част от държавната такса и разноските по делото, искането е неоснователно.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено и следва да бъде постановено друго, с което ищцата бъде освободена от заплащане на 50% от дължимата държавна такса по делото. В останалата му част въззивното определение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 659 от 21.08.2024г. по в. ч.гр. д. № 494/2024г. на Окръжен съд Добрич.

ОТМЕНЯ определение № 659 от 21.08.2024г. по в. ч.гр. д. № 494/2024г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която е потвърдено определение № 1453 от 30.05.2024г. по гр. д. № 596/2024г. на Районен съд Добрич, с което е оставена без уважение молбата на К. И. С. за освобождаване от 50% от дължимата държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА К. И. С. от заплащане на 50% от дължимата държавна такса по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 659 от 21.08.2024г. по в. ч.гр. д. № 494/2024г. на Окръжен съд Добрич в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: