ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2113

гр. София, 05.07.2025 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2202 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „А1 България” ЕАД срещу решение № 59/18.07.2024г. по в. т.д. № 71/2024г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 53/23.02.2024г. по т. д. № 439/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което жалбоподателят е осъден по иска на „Минолби“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да предаде на ищеца двадесет броя крайни устройства марка „Епъл“, модел „Айфон 15 Pro 128 GB“, цвят - титаниев, на обща стойност 38 999,80 лв. без ДДС, като отстъпка от цената съгласно т. 2.1. от Приложение № 1 към Договор №[ЕИК].

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.. Поддържа, че процесният договор е прекратен на 26.10.2023г. За прекратяването на договора е изпратено надлежно писмено известие от страна на А1, по електронен път на електронния адрес за кореспонденция между двете дружества [електронна поща]. Абонатът е уведомен и с кратки текстови съобщения (SMS-и), изпратени на всички номера, които са били предоставени на ищеца за ползване на услугите по договора. Съответно с изпращането на уведомленията за прекратяване на Договора, двете страни са преустановили изпълнението на насрещните си задължения - предоставяне на услуга и заплащането на възнаграждение за това. Доколкото счита, че договорът е бил прекратен, преди получаването на исковата молба от А1, твърди, че ищецът не са направили валидно искане за предоставяне на мобилните телефони в рамките на действието на процесният договор, а едва след изтичането му, когато това право вече е било погасено. Твърди, че решението е постановено в противоречие със следната съдебната практика -решение №706/30.12.2010г. по гр. д.№ 1769/2009г. на III г. о. на ВКС и решение № 37/22.3.2011г. по гр. д.№ 920/2009г. на IV г. о., съгласно която релевантен момент, от който волеизявлението на ищеца поражда правно действие за ответника не от датата на подаването на исковата молба в съда, а от датата на подлучването й от ответника.

Ответникът по жалбата и ищец делото, „Минолби“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С Решение № 53/ 23.02.2024г. по т. д. № 439/ 2023г. на Окръжен съд -Бургас е осъдено „А1 България“ ЕАД да предаде на „Минолби“ ЕООД двадесет броя крайни устройства марка „Епъл“, модел „Айфон 15 Pro 128 GB“, цвят - титаниев, на обща стойност 38 999,80 лв. без ДДС, като отстъпка от цената съгласно т. 2.1. от Приложение № 1 към Договор №[ЕИК].

Апелативният състав е посочил, че за да бъде основателен искът за реално изпълнение следва да се установи в процеса наличието на валидна и обвързваща договорна връзка между страните; виновно неизпълнение на конкретно фиксирано в договора задължение от страната.

В тази връзка е кредитирал Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД. Констатирал е, че в разпоредбата на чл. 54 от същите Общи условия се съдържат осемнадесет хипотези на уредена възможност за доставчика за едностранно прекратяване на договора. В изявлението си за разваляне, както и по време на исковия процес, дружеството - доставчик не е конкретизирал на коя специфична хипотеза на неизпълнение на абоната от уговорените се позовава. С оглед на това, въз основа на разпоредбите на чл. 87 ЗЗД и чл. 20а ЗЗД съдът е приел, че прекратяване на договора не е настъпило, тъй като акционерното дружество не въвежда в процеса и не доказва съществуването на факти, сочещи проявление на специфично договорно нарушение от страна на абоната, което да създаде възможност за надлежно упражняване на правото на разваляне. Заключил е, че валидно и обвързващо е задължението на доставчика да осигури в срока на ползване доставка на крайни устройства на абоната, при отправена заявка за това.

Същевременно съдът е счел, че намиращите се в кориците на делото електронни писма не удовлетворяват в съдържателно отношение изискването да бъдат счетени като писмена заявка, съобразно предвиденото в договора, тъй като същите са формулирани като запитвания за конкретни модели апарати, а не искания за предоставянето им. Също така е констатирал, че в исковата молба се съдържа волеизявление за предоставяне на двадесет броя определен вид крайни устройства от ценовата листа на доставчика за бизнес клиенти, при неоспорена от доставчика цена от 1949,99 лв. или общ обем на търсената отстъпка - 38 999,80 лв. Заключил е, че тази заявка е направена при действителен и обвързващ договор, в срока на действие на отстъпката - 3.12.2021г. - 3.12.2023г., писмена е и е достигнала до доставчика на 21.11.2023г. с връчване препис от исковата молба.

Съдът е намерил за неоснователни възраженията относно невъзможността исковата молба да се счете за покана за изпълнение. Приел е, че обективираното писмено искане за предоставяне на крайните устройства в исковата молба притежава приетите по договорната воля на страните форма и съдържание, и правният му ефект следва да се зачете.

Относно уговорения поетапен ред за ползване на отстъпката е отбелязал, че в съглашението е предвидено усвояването на отстъпката да стане на части, без да има детайлизирано уточняване на периодичност на доставките. Съответно, тъй като се касае за заявена част от отстъпката, е приел договорното условие за изпълнено. В допълнение е посочил, че достъвчикът, в чиято полза следва да се приеме, че е уговорено условието, е разполагал с период от тринадесет дни от отправяне на поканата на 21.11.2023г. до изтичане срока на отстъпката - 3.12.2023г. да изпълни по заявката.

По отношение уговорената максимална сума от 80 000 лева, че било право на абоната, но не и задължение на доставчика, както и че било необходимо постигането на допълнително съгласие по вида на устройствата, с оглед тяхната наличност, решаващият състав намерил, че съгласно постигнатото съгласие отстъпката е свързана с броя на активираните СИМ карти на абоната, т. е. непълен обем на отстъпката би се дължал единствено при настъпила промяна в броя на ползваните СИМ карти, каквито твърдения достъвчикът не е въвел. Допълнителни модалитети съглашението, относно предварително съгласуване и съобразяване с наличности, не са предвидени, като не е спорно, че исканите апарати са включени в ценовата листа на доставчика за релевантния период, както е предвидено в споразумението.

При съобразяване на стойността на вече получената отстъпка от 39 991,36 лева по признание на ищеца в исковата молба (при налични по делото приемо - предавателни протоколи за 39 833,86 лева), уговорения пълен размер от 80 000 лева, при единичната цена на апаратите към датата на заявката 1949,99 лева, е достигнал до извода, че претендираните крайни устройства в стойностно изражение кореспондират с дължимия остатък от отстъпката.

Въз основа на приетото по-горе въззивният съд е заключил, че са налице материалните предпоставки за уважаване на претенцията за реално изпълнение, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за предаване устройствата, представляващи договорна отстъпка, уговорена с Приложението от 3.12.2021г., съобразно заявката на абоната.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли съдът да се произнесе служебно по валидността на договорно правоотношение между страните, което е от значение за решаване на правния спор, без да е налице направено възражение от страните в тази посока или съдът следва да се произнасе само, ако заинтересованата страна е направила възражение?; 2/ В кой момент едно волеизявление поражда правно действие за адресата си, когато волеизявлението е обективирана в искова молба до съда — в момента на подаването на исковата молба в съда, в момента на образуване на делото или в момента на достигането на исковата молба до насрещната страна?“ Твърди се противоречие с решение № 706/30.12.2010г. по гр. д.№ 1769/2009г. на III г. о. на ВКС. Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 и ал. 2, предл. последно /очевидна неправилност/ ГПК. Твърди, че в рамките на съдебното производство не е наведено възражение от страна на ищеца по отношение обстоятелствата по прекратяването на договора. Въпреки това съдът служебно е изследвал това обстоятелство и е мотивирал решението си въз основа на извода си за липсата на прекратяване на процесния договор и упражнено от ответника право в рамките действието му.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Безспорно съдът следи служебно за валидността (действителността) на договора, и за наличието на опредени основания за неговата нищожност, така както е пояснено в Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. В случая, не се констатират основания за нищожност на договора, поради което първият въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол. Същевременно следва да се има предвид, че съобразно практиката на ВКС съдът дължи разрешаване на спора съобразно всички относими обстоятелства, установени по делото, като в настоящия случай това е относимо и за извършването от съда на преценката, дали е налице прекратяване / разваляне на договора. Предвид изложеното, по отношение на първи въпрос не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като наличието на задължителна практика на ВКС изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на втори въпрос също не са налице сочените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като решаващият състав, в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК, решаващият състав е приел (на стр. 7 от решението), че волеизявлението на ищеца, съдържащо се в исковата молба, е достигнало до ответника с връчването й, като невярно е твърдението на касатора, че въззивният съд е взел предвид за меродавен момента на предявяване на исковата молба.

На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а е в съответствие с тълкувателните актове на ВКС, имащи задължителен характер.

Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева – заплатено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение..

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59/18.07.2024г. по в. т.д. № 71/2024г. на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА А1 България” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 800 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.