ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3555
София, 07.07.2025 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 4478 по описа за 2024 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. Г., чрез адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 155 от 20.06.2024 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по въззивно гр. д. № 352/2023 г. в частта относно родителските права и мерките за лични отношения на детето с другия родител, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Е. Г. С., чрез адвокат Г. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. К. окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Кюстендилски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете Г. И. Г. при майката Е. Г. С., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: в периода до навършване на четири години на детето: през първите шест месеца от прилагането на режима - всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), от 10:30 ч. до 16:30 ч. в събота, като бащата взима и връща детето от дома на майката; от седмия месец от прилагането на режима до навършване на четири години на детето - всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), от 10:30 ч. в събота до 16:30 ч. в неделя, като бащата взима и връща детето от дома на майката; всяка четна година за Коледните празници, считано от 16:00 ч. на 23 декември до 19:00 ч. на 26 декември, като бащата взима и връща детето от дома на майката; всяка нечетна година за Новогодишните празници, считано от 16:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч. на 2 януари на следващата четна година, като бащата взима и връща детето от дома на майката; В периода от навършване на четири години на детето до започване на учебната година, в която то е първи клас: всяка четна седмица от годината, с преспиване, за времето от 17:00 ч. в петък до 19:00 ч. в неделя, като този режим не касае официалните празници, пролетните, летните и коледните ваканции на детето; бащата да взима детето от дома на майката или от заведение, където се полагат грижи за него и да го връща в дома на майката; всяка четна година за Коледните празници, считано от 16:00 ч. на 23 декември до 19:00 ч. на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март и 6 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката; всяка нечетна година за неработните дни по случай 6 май и 22 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, както и за Новогодишните празници, считано от 16:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч. на 2 януари на следващата четна година, както и за Великденските празници, от 10:00 ч. на Разпети петък до 19:00 часа на понеделника - първият ден след Великден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката; по време на пролетната ваканция, определена от МОН, когато тя не съвпада с Великденските празници, а в случай че пролетната ваканция включва дните на Великденските празници, прилага се режимът, определен за тези празници през съответната година. През лятната ваканция, определена от МОН, за период от общо 60 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 30 април; майката също има право да прекарва лятото 15 дни с детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като същият има задължение да уведоми майката за годишния си отпуск до 30 април. През този период не действа общият режим. В периода от започване на учебната година, в която детето е първи клас, до навършване на пълнолетие: всяка четна седмица от годината, с преспиване, за времето от 17:00 ч. в петък или най-късно след приключване на учебните занимания на детето до 19:00 ч. в неделя, като този режим не касае официалните празници, пролетните, летните и коледните ваканции на детето. Бащата да взима детето от дома на майката, от училището му или от заведение, където се полагат грижи за него и да го връща в дома на майката; всяка четна година за Коледните празници, считано от 16:00 ч. на 23 декември или най-късно след приключване на учебните занимания на детето до 19:00 ч. на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март и 6 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката. Всяка нечетна година за неработните дни по случай 6 май и 22 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, както и за Новогодишните празници, считано от 16:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч. на 2 януари на следващата четна година, както и за Великденските празници, от 10:00 ч. на Разпети петък до 19:00 часа на понеделника - първият ден след Великден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката; по време на пролетната ваканция, определена от МОН, когато тя не съвпада с Великденските празници, а в случай че пролетната ваканция включва дните на Великденските празници, прилага се режимът, определен за тези празници през съответната година. През лятната ваканция, определена от МОН, за период от общо 40 дни, разделени на два пъти по 20 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 30 април; майката също има право да прекарва лятото 15 дни с детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като същият има задължение да уведоми майката за годишния си отпуск до 30 април; през този период не действа общият режим; детето Г. И. Г. да общува с баща си И. Д. Г. чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, всеки понеделник и четвъртък, за по 30 минути, във времевия интервал между 18:00 ч. и 21:00 ч., съобразно дневния режим, определен от майката Е. Г. С.; детето Г. И. Г. да прекарва рождените дни на всеки от родителите си самостоятелно с тях, в интервала от 10:00 ч. на рождения ден на съответния родител до 18:00 ч. на следващия ден, с преспиване, независимо от действащия към момента режим на лични срещи; детето Г. И. Г. да прекарва рождения си ден съвместно с двамата родители, независимо от действащия режим на контакт; съдът е постановил още, че определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните контакти, а напротив - това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето; бащата е осъден да плаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., считано от 20.01.2023 г. (подаването на исковата молба) до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката; съдът отхвърлил искането на майката за заместване на съгласието на бащата детето да пътува в чужбина за срок от пет години, на осн. чл. 127а, ал. 2 СК;
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че детето Г. е родено на 25.02.2022 г. Бащата е припознал детето няколко месеца след раждането. Майката и бащата са разделени и живеят в различни населени места – майката в Кюстендил, бащата във Варна. Детето се отглежда вкъщи и не посещава детско заведение, като основно грижи за него полага майката; то няма специфични здравни и образователни потребности. Майката и детето живеят в къща [населено място] заедно със сестрата на майката, племенницата и родителите (бабата и дядото по майчина линия), които са собственици на къщата. Майката и детето ползват хола на втория етаж, в който са разположени детско легло, секция, голяма маса със столове, малка масичка, разтегателен диван и телевизор. Преценката на социалния работник е, че в жилището са създадени добри битови условия. Майката се стреми да стимулира развитието на детето, като прекарва голяма част от времето си с него; осигурени са подходящи за възрастта играчки. Майката разчита и на финансова подкрепа от страна на родителите и роднините си, с които живее в едно домакинство. По отношение на възражението на бащата, че майката предлага услуги в сайтове за възрастни срещу заплащане, съдът приел, че по делото не е установено тези обяви да са качвани от въззивницата. По отношение на бащата, съдът приел, че той живее в едно домакинство с родителите си и разчита на тяхната подкрепа, както и на тази на сестра си, която е семейна с две деца и също живее в [населено място]. Обитава къща, в която се подготвя отделна стая за Г., но такава и до устните състезания във въззивния съд все още не е на разположение. Бащата притежава и наследствен апартамент, находящ се в [населено място]. Той има по-висок доход, работи и по основно, и по допълнително трудово правоотношение в областта на здравеопазването. Детето е с правилно нервно-психично развитие, интелектът му е съответен на възрастта, изградени са ясни представи за ролите и позициите в семейството. Показва добра привързаност и емоционална експресивност и към двамата родители, но се регистрира реакция на тревожност при отсъствието на майката, поради факта, че към момента тя е основният обгрижващ го обект, а то е във възраст, в която изисква постоянно присъствие и обгрижване, заради физическата си и емоционална незрялост. Според вещото лице - психолог не може точно да се определи възраст, на която е подходящо детето да бъде отделено от майката, но е редно това да стане, когато то е по-автономно и гъвкаво по отношение на промяна на социална среда, т. е. поне след 4-годишна възраст.
Майката е психично здрава, но има склонност към импулсивни решения; приема болезнено идеята за преместването на Г. при баща, поради възрастта на детето и лични страхове, свързани със загуба на значимост и загуба на приоритетна позиция като родител. Има желание и ресурси за справяне с отглеждане и възпитаване на детето си, отговорна е по отношение на родителските си задължения към дъщеря си, отглежда детето си емоционално рецептивно, спокойно в среда с непознати, с добро интелектуално и емоционално функциониране, поставя правилата и определя житейските параметри, което прави адаптацията на детето в социума по-лесна и разбираема.
Бащата е психично здрав, ориентиран, адекватен, критичен, с добро самочувствие и самооценка; притежава добри умения за комуникация, заявяване и отстояване на намерения и решения; с доминантен стил на функциониране в личностен, професионален и интерактивен аспект; изразява изключително критично отношение към поведението и личността на майката; приема, че е по-добрият и надежден родител за Г.; мотивиран е да участва активно в живота на дъщеря си. При общуването си с детето реагира съответно на всички негови желания и настроения, стреми се да му въздейства чрез личните си преживявания, емоции и правила. Бащата е фигура, която Г. приема като обект, при който се чувства комфортно, заради вниманието, което е концентрирано изцяло върху нея по време на срещите им; направени са изводи, че в определена възраст вероятно структурирането, което ще даде бащата, ще бъде много полезно и важно за детето, но към момента емоцията, която носи грижата на майката, е от по-съществено значение.
Съдът е приел, че независимо от данните за употреба на психоактивни вещества и при двамата родители, не са налице симптоми на зависимост и/или настъпили трайни психични последици. И двамата имат съхранена родителска годност, както в семейството на майката, така и в това на бащата е налице риск от подмяна на родителските функции, в случай че родителите не полагат самостоятелно грижи и не прекарват достатъчно време с детето си. Поначало и двамата родители имат родителски капацитет, и двамата имат желание и готовност да упражняват родителските права
За да предостави упражняването на родителските права на майката съдът съобразил ниската възраст на детето и особеностите, които произтичат от същата, свързани с необходимост от постоянно физическо обгрижване и невъзможност детето да осмисли отделянето от обгрижващия го обект (понастоящем майката) като положително изживяване; най-добрият интерес на детето, което изисква то да продължи да живее със своята майка; родителските умения на майката до момента майката, полаганата от нея грижа, отговорност по отношение на родителските си задължения; спокойствието на детето, което се развива с добро интелектуално и емоционално функциониране, възпитанието и атмосферата, в която живее и, която е благоприятна за адаптацията на му в социума по-лесна и разбираема; значимостта на фигурата на майката за детето – тя е тази, с която е живяло от своето раждане, докато, предвид последващото припознаване от страна на бащата и голямата отдалеченост на населените места, в които двамата живеят, те не са имали възможност за често и продължително лично общуване, респ. за изграждане на дълбока доверителна връзка; необходимостта тепърва да се изгради постепенно и с внимание към детето, такава връзка с бащата; опасността от рязка промяна и преместване на дето да живее при баща си, в друг град; умението на майката да поддържа положителен образ на бащата, да не допуска отчуждаване, не си позволява негативно говорене, не е прекъснала връзката между детето и бащата. В заключение, съдът направил извод, че с оглед на пола, възрастта и специалните потребности на детето, на текущия етап от развитието му, интересите му налагат родителската отговорност да се възложи на майката, която е базовата фигура на привързаност и от която детето не се е отделяло, която има умения да са грижи и възпитава детето и притежава висок родителски капацитет.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите:
Кои са обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права и при определяне най-добрият интерес на дете, как следва да бъдат степенувани критериите за определяне родителския капацитет на родител, за когото са налице и данни за трайно незачитане на моралните и законови правила и норми, водене на неморален начин на живот, предлагане на секс услуги, употреба на наркотици, хазарт, незачитане и неспазване на постановени спрямо него актове, укриване на настъпили по време на производството нови обстоятелства от значение за решаване на спора и др.; защитен ли е интересът на детето, когато местоживеенето му не се определя на адреса на жилището, обследвано по делото, като възможности и условия за отглеждане – твърди се противоречие на въззивното решение с опр. № 565/17.06.2022 г. по гр. д. № 821/2022г. ВКС, III г. о., Постановление № 4 от 6.12.1962г. на Пленума на ВС и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС.
Част от поставените въпроси по естеството си изразяват поддържаната от касатора защитна теза в процеса, която обаче не е била споделена от въззивния съд. Така вмъкнатото твърдение за трайно незачитане на моралните и законови правила и норми, водене на неморален начин на живот, предлагане на секс услуги, употреба на наркотици, хазарт, явно имат отношение към майката. Съдът обаче е приел за установено, че и двамата родители са ползвали психоактивни вещества, но още и, че при двамата родители не са налице симптоми на зависимост и/или настъпили трайни психични последици, както и, че към настоящия момент няма данни за използване на наркотици. Съдът не е дал крайна оценка за неморален начин на живот, хазарт и предлагане на секс услуги от страна на майката към настоящия момент, изложеното е оценката на бащата, който, както се установява от заключението на съдебната експертиза, има изключително негативно отношение към майката, изразява критично отношение към поведението и личността й.
Въпросът относно обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права и при определяне най-добрият интерес на дете, е относим към предмета на спора, но не се установява поддържаното противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Напротив, съдът е приложил точно закона и разясненията по тълкуването му, дадени в задължителната практика на ВКС.
Постановление № 4/1962 г. на Пленума на ВС няма отношение нито към повдигнатите въпроси, нито към предмета на произнасяне – касае изпълнението на решенията на съдилищата относно родителските права. Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС дава тълкуване на чл. 29, ал. 1 на СК, отм. на 01.07.1985 г. относно обстоятелства, които имат правно значение за определяне мерките по упражняване на родителските права при развод, доколкото кодексът не съдържа изрично указание. В постановлението неизчерпателно са изброени обстоятелствата, които се вземат предвид от съда, като се отдава най-голяма значение на възпитателските качества на родителите. При всички положения обаче оценката е комплексна и зависи от конкретните обстоятелства, като най-важен е интересът на децата. Тълкуването не е загубило сила и при действието на последващите два кодекса, вкл. на СК от 23. 06. 2009 г., относим към разглеждания казус. В същото време, следва да се има предвид, че нормативната уредба е усъвременена, в СК – чл. 59, ал. 4 ГПК изрично са закрепени относимите обстоятелства с оглед интереса на детето: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, без фаворизиране; специална уредба се съдържа още и в ЗЗДт, а легалното определение на „най-добър интерес на детето“ е дадена в пар. 1 ДР ЗЗДт. Несъмнено е налице промяна в обществото, спрямо 1974 г., в грижите и възпитанието на децата, в ангажираността на държавата за охраняване на най-добрия им интерес. Във връзка с всичко изложено е формирана и трайно се следва съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 59, ал. 4 СК, като в случая не се установява превратно или неточно тълкуване на закона от страна на въззивния съд. Въпросът „как следва да бъдат степенувани критериите за определяне родителския капацитет на родител“, както стана ясно, не е съответен на действащия закон (чл. 59, ал. 4 СК), като във всеки конкретен случай съдът извършва комплексна преценка и съобразява релевантните обстоятелства с оглед спецификите, при водещ критерий най-добрия интерес на детето. Така по делото е действал и въззивният съд.
Въпросът относно значението на „незачитане и неспазване на постановени спрямо майката актове и укриване на настъпили по време на производството нови обстоятелства от значение за решаване на спора“, е поставен във връзка с поведение на Е. С. след раждането на детето и определяне на мярка за защита на последното чрез настаняването му в семейството на лелята по майчина линия, както и твърденията, че майката в хода на процеса е забременяла и очаква дете. Възможно е всеки родител да вземе погрешни решения, но не само това определя родителския му капацитет (напр. бащата не е признал бащинство, припознал е детето, когато е било на пет месеца; не е подкрепил и съдействал на майката, която по време на бременността се е оказала сама и без доходи; не плаща издръжка, липсата на която не може да се съизмери с купуването пюрета и памперси в големи количества 7-8 пъти, колкото е посещавал детето; до образуване на делото е посетил детето 4 пъти с майка си – майката не създава пречки за контактите между бащата и дъщерята, не говори негативно за бащата, а никое дело не пречи на бащата да участва в отглеждането и грижата на детето).
Съдът е взел предвид установеното и за двамата родители към момента на формиране на силата на пресъдено нещо. В тази връзка бъдещо раждане и появяване на още едно дете в семейството на майката, не е факт, съществуващ при произнасянето на въззивния съд; той няма как да съобрази евентуални обстоятелства, които биха имали отношение към отглеждането и възпитанието на детето Г..
При така изясненото, без значение за крайния резултата по спора се явява и следващият въпрос: oт значение ли е за определянето на родителския капацитет укриване настъпването по време на производството на нови обстоятелства, водещи до промяна условията, в които ще се отглежда детето, като например напредналата вече бременност на майката и поява на още едно дете.
Поставен е и въпрос по тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК: длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение – твърди се противоречие на въззивното решение с т. 1 и 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ВКС;
Въпросът е принципно значим за всяко исково производство, но също се явява неотносим към постановеното от въззивната инстанция, която е изложила пълни, ясни и подробни съображения относно релевантните факти и всички правни доводи; мотивите съответстват на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, в никакъв случай не са формални, а отговарят в най-пълна степен на изискванията към съдебен акт на въззивна инстанция. Съдът, при формиране на преценката си е взел предвид всички релевантни факти, за да отчете спецификите на случая; няма как да съобрази обстоятелства, които касаторът твърди, но съдът не е намерил за установени. В тази връзка не се установява и поддържаното противоречие с решение № 27/22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о. Несъгласието на касатора с фактическите и/или правни изводи на въззивната инстанция не значи, че тя не е съобразила надлежно установен от нея, релевантен факт.
Въпросът как следва да бъдат ценени показанията на свидетел, признаващ съвместната употреба на непозволени от закона субстанции с родителя, на когото родителските права се предоставят за упражняване, не държи сметка с разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 172 ГПК. Свидетелят е лице, което възпроизвежда възприети от него факти и явления от действителността, имащи отношение към предмета на изследване по делото. Гласните доказателства, както и всички други, щом са допустими и относими, се ценят съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането от свидетеля на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), възраст, зрение, слух, заболявания; паметовоинтелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. В случая нито се твърди, нито по делото съдът е установил, че свидетел разказва за възприети от него обстоятелства по време на наркотично опиянение. Сама по себе си употребата на наркотици от свидетел или друго негово законово или морално укоримо поведение, щом няма отношение към възприемането и възпроизвеждане на значими по делото обстоятелства, не го дискредитират като свидетел. По логиката на въпроса, би трябвало съдът да изключи изобщо изявленията и на двамата родители, след като и двамата са употребявали наркотици.
Следва да се посочи още, че вътрешното убеждение на въззивния съд при преценка на гласните доказателства касационната инстанция не може да проверява. Касационният контрол е само до проверката за спазване правилата на формалната логика, опита и научното знание при формиране на вътрешното убеждение. В случая, подобни грешки не са допуснати от въззивната инстанция, нито се твърдят.
Следващият въпрос в изложението е: при определяне на кого да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетно дете, длъжен ли е въззивният съд да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за определяне най-добрия интерес на детето, респективно длъжен ли е съдът да прояви активност и дори служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантни факти, да допусне поискани от страните допустими и относими доказателства. Въпросът е неотносим към постановеното от въззивния съд, като не се твърди наличието на доказателства, които касаторът не могъл да представи, от значение за постановения резултат, във връзка с релевантни за спора обстоятелства, които въззивният съд е имал възможност, но не е допуснал. Нещо повече, съдът не е останал пасивен, изследвал е компетентно и в съответствие със закона интереса на детето, като е взел решение именно с оглед висшия интерес на малолетното дете, обективно, без да е обвързан от желанията или от предложенията на родителите/бабите. Събрал е доказателства във въззивното производство и ги е обсъдил ведно с всички други по делото. Фактическите твърдения на касатора, останали недоказани, не могат да се вменят във вина на съда, който е изградил своите изводи досежно релевантните факти по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Несъгласието със заключението на окръжния съд не значи, че по негова вина не са събрани доказателства и не са установени релевантни факти (такива, каквито ги твърди касаторът).
Не са налице основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. От съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 155 от 20.06.2024 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по въззивно гр. д. № 352/2023 г. в частта относно родителските права и мерките на лични отношения на бащата с детето, както и съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: