О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2187

София, 10.07.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 607 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Е. С. ЕООД, [населено място] срещу решение № 408 от 14.11.2024г. по в. т.д.№ 443/2024г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т. д.№ 630/2023г. на ОС Пловдив и касаторът е осъден да заплати на „Виовес“ ЕООД /н/ на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 28 463.40 лв. обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, собственост на ищеца - 190 кв. м. от сграда с идентификатор 56784.503.4.4. с обща застроена площ 453 кв. м., изградена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за периода 01.01.2021г.- 30.09.2022г., ведно със законна лихва и разноски.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване отхвърлянето на иска. Твърденията са, че исковата молба е била нередовна, тъй като не е изяснена площта, която се твърди, че е ползвана от касатора. Наведени са оплаквания, че при изпращане на делото по подсъдност на ОС Пловдив, този съд не е приемал доклад. Поддържа се, че за ищеца съществува друг ред за защита на правата му, поради което искът по чл. 59 ЗЗД не може да бъде уважен. Касаторът възразява, че не следва да се кредитират свидетелските показания относно ползването на имота от „Е. С. ЕООД. Счита, че по делото не е установено кога е прекратен договорът за наем между ищеца и третото лице помагач „Транслогистика“ ООД - дружеството, което като наемател е сключил договор за пренаемане на процесния имот с ответника - пренаемател. Наведен е довод за отсъствие на мотиви относно обогатяването на ответното дружество и обедняването на ищеца.

В изложението по чл. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

1/ Допустимо ли е съдебно решение, с което се уважава иск, различен от формулирания от ищеца? със съображението, че в исковата молба ищецът е твърдял, че ответното дружество ползва 190 кв. м., впоследствие е посочил обема на ползваната площ от 180 кв. м., а въззивният съд е потвърдил решението на ОС Пловдив за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за ползване на имот с площ 190 кв. м. По тези съображения счита, че решението е постановено по недопустим иск.

2/ Допустимо ли е делото да се разгледа и реши при пълна липса на приет доклад от първоинстанционния и от въззивния съд като се твърди, че при изпращане на делото по подсъдност на окръжния съд е проведено едно съдебно заседание, в което доклад не е приет. Позовава се на несъответствие на дължимите от въззивния съд действия с т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

3/ Допустимо ли е разглеждането на иск по чл. 59 ЗЗД, когато ищецът разполага с иск по друг текст от ЗЗД? като се твърди противоречие с ППВС № 1/28.05.1979г.

4/ От коя дата се прекратява договор за наем на трето лице – пренаемател, когато до наемателя са изпратени от собственика няколко различни като дата и съдържание уведомления? Твърдението е, че ищецът е изпратил на 04.02.2021г. нотариална покана до третото лице-помагач, а ищецът твърди и съдът е възприел, че договорът за наем между тях е прекратен на 14.11.2020г. Допълнителна предпоставка към въпроса не е въведена.

5/ Необходимо ли е да се изложат мотиви по отношение на обогатяването и обедняването на страните при иск по чл. 59 ЗЗД?. Касаторът се позовава на противоречие на обжалвания акт с решението по гр. д.№ 4537/2021г. на 4 г. о. на ВКС, с което е даден отговор на правния въпрос за връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл. 59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, срещу наемателя на вещта по сключен с трето лице - несобственик договор на наем.

В писмен отговор „Виовес“ЕООД, представлявано от синдика счита искането за допускане на касационното обжалване за неоснователно.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото няма спор по въведеното в исковата молба твърдение, че при придобиването на процесния имот от „Виовес“ЕООД през 2019г., приобретателят е заварил в него наемател - третото лице помагач „Транслогистика“ ООД, ползващо имота на основание вписан договор за наем от 10.10.2018г. с предходния собственик за срок до 2028г. Няма спор, че по отношение на „Виовес“ ЕООД е постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ през 2020г. На основание чл. 644 ТЗ на 27.10.2020г. синдикът е отправил 15 дневно предизвестие за прекратяване на наемния договор до управителя на дружеството - наемател. Ищецът е твърдял, че договорът за наем е прекратен на 14.11.2020г., тъй като предизвестието е получено от наемателя на 29.10.2020г. - обстоятелство, прието за установено във въззивното решение при заявено твърдение от ответника за отправено до „Транслогистика“ предизвестие за прекратяване на договора за наем от по-късна дата 21.01.2021г., връчено на 04.02.2021г. (т. е. след началото на исковия период). По делото не е било спорно и въведеното в исковата молба фактическо твърдение, че наемателят „Транслогистика“ ООД не е върнал имота на ищеца, а с договор от 24.11.2020г. го е отдал под наем на ответното дружество. Няма спор, че за исковия период „Транслогистика“ ООД е издавала фактури с основание „наем“, които са включени в Дневника на покупки по ДДС на „Е. С. ЕООД и последното е ползвало данъчен кредит. Претенцията си ищецът е основал на тезата, че ответникът е пренаел имота от „Транслогистика“, а пренаемателят не може да има повече права от наемателя, поради което, с прекратяването на договора за наем с „Транслогистика“, пренаемателят държи имота без основание и дължи обезщетение за ползването му на собственика.

Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е потвърдила дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск, основавайки съображенията на обстоятелството, че между главните страни по спора не съществуват облигационни правоотношения и няма друг иск, който да уреди разместването на имуществените блага и задължението за заплащане на обезщетението за ползването на процесния имот, което ползване ищецът твърди, че е осъществено от ответника без основание. Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено ползването на имота за процесния период от „Е. С. . Счетено е за доказано твърдението на ищеца за прекратяване на наемния договор с „Транслогистика“, считано от 14.11.2020г., с изтичането на срока, даден в отправеното от синдика до управителя на дружеството 15 дневно уведомление - предизвестие, връчено чрез куриерска фирма на 29.10.2020г. (л. 24 от материалите по делото). Изложени са правните съображения, че с прекратяването на наемния договор на 14.11.2020г. с наемателя „Транслогистика“, се прекратява и последващият наемен договор за пренаемане, сключен с ответника, тъй като пренаемателят не може да има повече права от наемателя и от този момент ответникът не е имал основание да ползва и държи имота, съответно сключеният договор за пренаемане не може да се противопостави на ищеца. Извършена е преценка за наличие на връзка между обедняването и обогатяването със съображенията, че ищецът като собственик е лишен от ползването на имота и от дохода, който би получил, този доход е получен от друго лице, а ответникът се е обогатил, спестявайки заплащането на наема на надлежното лице. Според въззивната инстанция, общите факти, от които произтичат обогатяването и обедняването, са наемния и пренаемния договор, съответно прекратяването на наемния договора и невръщането на имота. Счетено е, че обстоятелството, че ответникът е заплащал наемна цена на третото лице помагач, не го освобождава от отговорност, защото държането и ползването на собствения имот на ищеца без основание, представлява обогатяване.

При дължимата служебна проверка, съставът на ВКС констатира, че отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо, включително и с оглед довода на касатора за „уважаване на иск, различен от предявения“. Неточното посочване на ползваната от ответника площ в диспозитива на съдебното решение, за която е присъдено обезщетение, не може да обуслови недопустимост на съдебния акт. В хода на производството ищецът е уточнил квадратурата на процесния обект от 180 кв. м., вещото лице е дало отговор за размера на пазарния наем за 180 кв. м. и именно сума, съответстваща на тази площ е присъдена с обжалваното решение.

Вторият въпрос също не може да обуслови искането за допускане на факултативния касационен контрол. Противно на твърденията на касатора, първоначално сезираният първоинстанционен съд - Районен съд Пловдив, е изготвил доклад по делото, в който е квалифицирал иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест, докладът е обявен за окончателен след като страните не са заявили възражения. Поради това окръжен съд Пловдив, на когото делото е изпратено по подсъдност след допуснато увеличение на цената на иска, не е дължал соченото във втория въпрос процесуално действие.

Не следва касационното обжалване да се допусне по третия въпрос. Несъмнено е, че между ищеца и ответника няма договорно правоотношение. Правната квалификация на иска се извежда и е изведена от въззивната инстанция въз основа на фактическите твърдения в исковата молба, които сочат на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по пункт четвърти от изложението. Въпросът е хипотетичен, а не обуславящ изхода на делото. Въззивното решение не съдържа произнасяне относно датата на прекратяване на договора за пренаемане. В него е даден отговор за датата на прекратяване на наемния договор с мотивите, че уведомлението - предизвестието, връчено на 04.02.2021г. на „Транслогистика“, е второ по ред, то няма правно значение, след като наемният договор е вече прекратен с изтичането на срока на първото предизвестие - на 14.11.2020г. При положение, че касаторът не установява в процеса, че първото предизвестие за прекратяване на договора, връчено на 20.10.2020г., не е произвело действие, поставянето на въпроса е безпредметно. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване по този въпрос е отсъствието на посочена допълнителна предпоставка.

Настоящият състав счита, че следва касационното обжалване да се допусне по петия въпрос, който следва да бъде уточнен, съобразно правомощията по т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - за връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно, налице ли е обогатяване за сметка на действителния собственик на имота на наемателя, ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен договор за наем с несобственик на имота при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснована от касатора с посоченото решение по гр. д.№ 4537/2021г. на 4 г. о. на ВКС и цитираната в него практика.

На касатора следва да бъде указано внасянето на държавна такса в размер на 569.27лв. в едноседмичен срок от съобщението като при неизпълнение на указанията, касационната жалба подлежи на връщане.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 408 от 14.11.2024г. по в. т.д.№ 443/2024г. на Апелативен съд Пловдив.

Указва на „Е. С. ЕООД, [населено място] в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата в размер на 569.27 лв, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: