ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2177

[населено място], 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 417 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Г., действащ чрез особен представител, срещу въззивно решение № 391/05.11.2024 г. по в. гр. д. № 362/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 93/2024 г. по т. д. № 630/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати по регресна претенция на „Застрахователна компания „Л. И. АД сума в размер 195 000 лв. –изплатено от застрахователя обезщетение за причинени от касатора неимуществени вреди на Д. и С. З. от смъртта на техния син П. З..

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира се въпрос, който се отнася до принципната възможност ответник да сочи и иска събиране на доказателства в процес в хипотеза, когато с ищеца е участвал в предходен такъв като негов помагач. Твърди, че отговорът на този въпрос ще доведе до точно прилагане на закона и развитие на правото.

От ответника по касация „Застрахователна компания „Л. И. АД е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същата. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от „Застрахователна компания „Л. И. АД срещу А. С. Г. искова молба, обективираща регресна претенция с правно основание чл. 274, ал. 2 от Кодекса за застраховане /отм./ за заплащане на сума в размер 195 000 лв. – стойност на изплатено от застрахователното дружество обезщетение в полза на Д. и С. З. за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син П. З., причинена на 22.11.2014 г. от А. С. Г..

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от ответника А. С. Г., с която той е оспорил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и обективираните в решението изводи, че е доказана причинно-следствената връзка между неговото поведение и причинения вредоносен резултат – смърт на П. З.. Наведени са били и оплаквания за неправилно приложение на чл. 300 ГПК, съответно, че именно ответникът А. Г. е причинил смъртта на пострадалото лице и, че той е шофирал след употреба на алкохол. За да постанови своето решение, с което е потвърдила осъдителното решение на окръжния съд, въззивната инстанция е съобразила, че в исковата молба ищецът се е позовал на влязла в сила присъда срещу ответника А. С. Г., с която той е бил признат за виновен за нарушаване на правилата за движение, довело до процесното ПТП, при което е била причинена смъртта на П. З., както и за това, че е управлявал МПС в пияно състояние и без необходимата правоспособност. Отделно от това, съдът е зачел влязлото в сила решение по гр. дело № 1543/2017 година на СГС, с което застрахователното дружество е било осъдено да заплати обезщетения на родителите на пострадалото лице, както и обстоятелството, че А. Г. е участвал в производството по гр. д .№ 1543/2017 г. като трето лице помагач на страната на застрахователното дружество. В мотивите на обжалвания съдебен акт съставът на апелативния съд е приложил правилото на чл. 300 ГПК, според което влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца. По повод наведените от въззивника оплаквания съдът е мотивирал извод, че при наличието на влязла в сила присъда е недопустимо да се установяват наново обстоятелствата, които са елементи от фактическия състав на престъплението, за което ответникът делинквент е бил признат за виновен, както и наличието на причинна връзка между посоченото противоправно поведение и настъпилите вредни последици /в случая смъртта на П. З./. Съдът е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 3024 от 14.05.2018 година по гр. дело № 1543/2017 година на СГС, както и обвързващата сила на мотивите в отношенията между „Застрахователна компания „Л. И. АД и А. Г., участвал в производството по гр. д. № 1543/2017 г. като трето лице помагач. Преценил е, че въззивникът не е релевирал оплаквания за зле водено дело – умишлено или поради груба небрежност застрахователното дружество да е пропуснало да предяви неизвестни за делинквента обстоятелства или доказателства.

Изцяло неаргументирано е позоваването на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. При липса на конкретно формулиран въпрос или непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена.

В настоящия случай касаторът не е формулирал въпрос, който да притежава характеристиката правен, т. е. да е обусловил ключовите изводи на въззивния съд. Съставът на Апелативен съд Пловдив не е отрекъл априори възможността за ангажиране на доказателства от деликвента А. Г., участвал в предходен процес като помагач на „Застрахователна компания „Л. И. АД по предявени срещу дружеството осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от родителите на лице, пострадало вследствие причинено от А. Г. ПТП. В противовес на тезата, заложена от касатора зад поставения въпрос, въззивният състав е извел конкретната хипотеза, при която би било допустимо събирането на доказателства, касаещи факти, които попълват хипотезиса на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ или чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./, но е акцентирал върху обстоятелството, че конкретният случай не е такъв, доколкото в отговора на исковата молба и във въззивната жалба липсват релевирани възражения за зле воден процес от страна на застрахователя. Наред с това, касаторът не е обосновал приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а се е задоволил декларативно да посочи, че отговорът на поставения от него въпрос е от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Това обаче не е достатъчно, както е разяснено в т. 1 и т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. В мотивите на тълкувателния акт изрично е посочено, че Върховният касационен съд няма задължение да формулира правния въпрос и да обосновава приложното поле на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а дължи единствено служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пред него въззивно решение. Доколкото касаторът не е аргументирал коя норма счита за непълна, неясна или противоречива, респективно, че липсва практика по приложението на конкретна правна норма от значение за разрешаване на спора, или че формираната практика на ВКС следва да бъде осъвременена или коригирана, то настоящият състав не може да формира извод за позитивна селекция на касационната жалба.

Изложеното мотивира състава да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК право на разноски има ответната по касация страна, на която следва да бъдат присъдени 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391/05.11.2024 г. по в. гр. д. № 362/2024 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А. С. Г. да заплати на „Застрахователна компания „Л. И. АД сума в размер на 200 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.