ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3614

София, 10.07.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3855 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. П. и Н. Г. П. против решение № 3207 от 30.05.2024 г. по гр. д.№ 1121/2024 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 20.10.2023 г., постановено по гр. д. № 8509/2016 г. (с неправилно посочен номер на делото - гр. д. № 8509/2019 г.) на Софийски районен съд в частта по претенцията по чл. 346 ГПК., с която касаторите са осъдени да платят на А. К. Г. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата 26783,21 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на 1/3 ид. ч. от съсобствения им допуснат до делба поземлен имот с идентификатор [№], по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на ЕГКК, с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], с площ от 1200 кв. м. и изградените в него пет сгради: с идентификатор [№], със ЗП 61 кв. м., състояща се от канцелария, каса и тераса на два етажа, сграда с идентификатор [№], с площ 157 кв. м. метално хале – склад, сграда с идентификатор [№], с площ от 36 кв. м., на един етаж, представляваща склад, сграда с идентификатор [№], с площ 152 кв. м., на 1 етаж, с предназначение складова база, склад, представляваща склад с магазин и офис, и сграда с идентификатор [№], с площ от 6 кв. м., на един етаж, представляваща будка за охрана. Обезщетението е присъдено за периода от 19.07.2016 год. до 09.07.2018 год.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 31, ал. 2 ЗС, защото касаторите не ползват лично имота, а са поканили заявителя на претенцията да го ползва заедно с тях. Твърдят и, че не са обсъдени доказателствата по делото, че са го канили да ползва имота, че той реално ползва кабинет, че участва във фирма като съдружник, която ползва имота. Затова навеждат оплаквания и за необоснованост на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията и задълженията на въззивната инстанция. Позовават се и на очевидна неправилност на решението относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като въпроса е поставен бланкетно и въззивното решение не противоречи на съдебната практика.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

До делба е допуснат при квоти 2/3 за касаторите и 1/3 ид. ч. за А. К. Г. поземлен имот с идентификатор [№], по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на ЕГКК, с адрес: [населено място], район „В.“, [улица], с площ от 1200 кв. м. и изградените в него пет сгради: с идентификатор [№], със ЗП 61 кв. м., състояща се от канцелария, каса и тераса на два етажа, сграда с идентификатор [№], с площ 157 кв. м. метално хале – склад, сграда с идентификатор [№], с площ от 36 кв. м., на един етаж, представляваща склад, сграда с идентификатор [№], с площ 152 кв. м., на 1 етаж, с предназначение складова база, склад, представляваща склад с магазин и офис, и сграда с идентификатор [№], с площ от 6 кв. м., на един етаж, представляваща будка за охрана. В хода на производството по извършване на делбата – във втората й фаза, със заповед от 05.09.2019 г. е отчуждена част от имота и последните три сгради и по отношение на отчуждената част производството е прекратено. Останалата част от имота с площ 366 кв. м. и първите две сгради в него са изнесени на публична продан и в тази част решението на РС е влязло в сила.

В срока по чл. 346 ГПК А. Г. е заявил претенция по чл. 31, ал. 2 ГПК по отношение на допуснатия до делба имот за период от 09.07.2015 г. – 09.07.2018 г. за сумата 37 840,88 лв. Тя е уважена от РС за периода от 19.07.2016 г. до 09.07.2018 г. в размер на 26783,21 лв. и в тази част е обжалвано решението пред СГС от ответниците М. С. П. и Н. Г. П.. Покана за изплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е заявена още с исковата молба за делба, препис от която е връчен на съпрузите Пешеви на 19.07.2016 г. – началната дата от периода, за който е уважена претенцията. В отговора на исковата молба Пешеви са заявили, че канели А. Г. да ползва имота през 2008 г., но той не се отзовал. Представен е изпълнителен лист от 21.12.2013 г. , от който е видно, че „С. М. ООД е осъдено да заплати на А. Г. обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода 07.03.2008 г. – 07.03.2011г. От показанията на св. Х. се установява, че имота се използва от ответниците като търговски обект от 2006 г. до снемане на показанията й в о. с.з. 13.02.2020 г. Сградите от към [улица]са заети с магазин за строителни материали, стари и нови офиси със склад, както и навеси за строителни материали, а дворът е покрит с навеси. А. не може да ползва имота, защото като влезе започват скандали с М., а ако го няма – с работниците му. Изключили го от фирмата, в който били съдружници. Пробвал да даде своята част от имота под наем, но Пешени не допуснали наемателя в имота през 2019г., а договора бил сключен 2018г.

Въззивният съд е приел, че релевантно е само обстоятелството, че след като ответниците са уведомени писмено за искането на ищеца за ползване на собствената му 1/3 ид. ч. и са отказали да му предоставят такава възможност за ползване на общата вещ, държат обезщетение за лишаване от ползване. Приел е, че ответниците не са доказали изгодния за тях факт, че са преустановили преченето на ответника да упражнява конкуриращите права на ищеца след поканата за плащане на обезщетение за лишаване от ползване, че са недоказани оплакванията им, че ищецът е разполагал с кабинет, ключ и неограничен достъп до имота и че е отказал предложено му от тях съвместно ползване на имота. Съдът е приел, че е без значение за изхода от спора дали ответниците ползват имота за лични нужди или за търговски - от „С. М. ООД по силата на предходно решение на общото събрание на на дружеството, двама от чиито съдружници са ищецът и ответника П.. Посочено е, че дружеството и неговите съдружници разполагат със самостоятелна правосубектност, а с влязло в сила съдебно решение по идентичен с настоящия спор между същите страни е уважен искът за обезщетение поради лишаване от ползване на имота през предходен период 07.03.2008 г. – 07.03.2011 г.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Затова неформулирането на ясни въпроси по наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване.

Въпреки това съдът отбелязва следното:

Касаторът твърди необсъждане на събраните доказателства и доводи от въззивната инстанция, която разглежда спора по същество и е длъжна да изведе свои изводи от събраните доказателства, да обсъди наведените оплаквания във въззивната жалба и доводите и възраженията във връзка с тях. Относно правомощията на въззивната инстанция, съдебната практика е обобщена с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и не е противоречива.

Касаторите твърдят необсъждане на възраженията им в отговора, че са поканили през 2008 г. Г. да ползва имота заедно с тях, че част от имота е отчуждена и, че не е доказано, че те са ползвали имота. Съдът е отбелязал факта на отчуждаването. То е ирелевантно за спора по претенцията по чл. 436 ГПК, защото заповедта е от 05.09.2019 г. – след процесния период, за който е уважен иска. Съдът е обсъдил макар и общо възражението за това, че през 2008 г. са поканили ищеца да ползва имота заедно с тях, като е посочил, че за период след 2008 г. до 2011г. е постановено решение, с което търговско дружество, в което Г. и П. са били съдружници, е осъдено да плати на Г. обезщетение по чл. 59 ЗЗД, т. е. това обстоятелство е имало значение за приключилия процес и би трябвало да е обсъдено по него. Въпреки това иска е уважен на предходен период. Относно това, че ответниците Пешеви ползват имота и за процесния период, съдът се е позовал на свидетелските показания на Х., които не са опровергани. Дори да се приеме, че ответниците Пешеви са преотстъпили имота на търговското дружество за ползване и реален ползвател е дружеството, то съдебната практика приема, че ако един от съсобствениците отдаде имота на трето лице, той държи обезщетение на другия съсобственик в размер на действително възможния среден пазарен наем. /виж мотивите по ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие на въззивното решение със съдебната практика по извлечения от изложението въпрос относно задълженията и правомощията на въззивната инстанция. Този въпрос, предвид данните по делото, е без значение и за изхода от правния спор.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 3000 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3207 от 30.05.2024 г. по гр. д.№ 1121/2024 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от М. С. П. и Н. Г. П..

Осъжда М. С. П., ЕГН-[ЕГН] и Н. Г. П., ЕГН-[ЕГН] да платят на А. К. Г., ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 3000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: