ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3710
гр. София, 16.07.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.06.2025г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №1239 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото главен инспектор в ТД - П. М. М., против Решение №212 от 06.12.2023г. по в. гр. д. №279/2023г. по описа на Апелативен съд- П., в частта му с която е било потвърдено Решение №260042 от 15.12.2022 г., постановено по гр. д.№787/2017 г. по описа на ОС - Пазарджик в частта, с която е бил отхвърлен предявения от КОНПИ против А. Т. Ч., ЕГН [ЕГН], Е. А. Ч., ЕГН [ЕГН], и „Слънце 2002“ ЕООД, ЕИК [ЕИК], иск за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:
от А. Т. Ч. и Е. А. Ч. на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 32 900 лв., представляваща пазарната стойност на недвижим имот към датата на отчуждаването му, придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 55, том Х, рег. № 10364, дело № 1687 от 27.12.2007 г. /Акт № 160, том IX, дело № 1980/2007 г. на СВ – Пещера/ и отчужден с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 1204, дело № 148 от 28.04.2016 г. /Акт № 155, том 3, дело № 349/2016г. на СВ - Пещера/;
- сумата в размер на 17 000 лв., представляваща пазарната стойност на мотоциклет „Х. Д. ФХДЛ Д. Л. Рид”, рег. [рег. номер на МПС] , придобит през 2012г. и отчужден на 29.12.2015г;
- сумата в размер на 600 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке за лек автомобил „Стема М 055”, рег. [рег. номер на МПС] , придобито през 2012г. и отчуждено на 29.12.2015г.;
- сумата в размер на 24 000 лв., представляваща пазарната стойност на мотоциклет „Х. Д. ФЛСТН”, рег. [рег. номер на МПС] , придобит през 2015г. и отчужден на 29.12.2015г.;
- сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке за лек автомобил „Ч. Н. 90154”, рег. [рег. номер на МПС] , придобито през 2006г. и отчуждено на 29.12.2015г.;
от А. Т. Ч. на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
-сумата в размер на 336 000 лв., представляваща невъзстановени на едноличния собственик допълнителни парични вноски в „Т.“ ЕООД;
-сумата в размер на 1 000 лв., представляваща невъзстановени на едноличния собственик допълнителни парични вноски в „С.“ ЕООД;
-сумата в размер на 1 000 лв., представляваща невъзстановени на едноличния собственик допълнителни парични вноски в „С. 2“ ЕООД;
от Е. А. Ч. на основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
-сумата в размер на 22,07 лв., представляваща крайно салдо по разплащателна сметка в лева с IBAN BG89 FINV 9150 1016 3269 85, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Е. А. Ч.;
от „Слънце 2002“ ЕООД на основание чл. 149 във връзка с чл. 145, ал. 2 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
-10 броя вили, построени във вилно селище, находящи се в ПИ № 142100 в [населено място], местност „Голяма и малка К.” , въведени в експлоатация с удостоверение от 29.07.2008 г., а именно: Вила № 1- едноетажна с площ 44 кв. м.; Вила №2- едноетажна с площ 56 кв. м.; Вила № 3- двуетажна с площ на първи етаж 54 кв. м. и с площ на втори етаж 27 кв. м.; Вила №4- двуетажна с площ на първи етаж 53 кв. м. и с площ на втори етаж 26,50 кв. м.; Вила №5- двуетажна с площ на първи етаж 55 кв. м. и с площ на втори етаж 27,50 кв. м.; Вила №6- двуетажна с площ на първи етаж 56 кв. м. и с площ на втори етаж- 28 кв. м.; Вила №7- двуетажна с площ на първи етаж 56 кв. м. и с площ на втори етаж- 28 кв. м.; Вила №8- двуетажна с площ на първи етаж 54 кв. м. и с площ на втори етаж- 27 кв. м.; Вила № 9- двуетажна с площ на първи етаж 53 кв. м. и с площ на втори етаж- 26,50 кв. м.; Вила №10- едноетажна с площ 52 кв. м., с пазарна стойност към внасяне на исковата молба в съда- 1 012 900 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея А. Т. Ч., ЕГН [ЕГН], Е. А. Ч., ЕГН [ЕГН], и „Слънце 2002“ ЕООД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. С. П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът А. Т. Ч. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №51/2015г. по описа на II РУ „Полиция”- [населено място], пр. пр. №1266/2015г. по описа на Окръжна прокуратура-. П. за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 4, вр. ал. 3 от НК, като с влязла в сила присъда същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1, за което е бил осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет години. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОПДНПИ /отм/, поради което след привличането му като обвиняем КОНПИ е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му за периода от 12.12.2005г. до 12.12.2015г. С Решение № 357/03.08.2017г. на КОНПИ е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на проверяваното лице и на свързаните с него лица- Е. А. Ч. /съпруга/ и „Слънце 2002“ ЕООД. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза /приложение 1 от основното заключение/ доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания период са в общ размер от 2 878 100,45 лв. Обсъждайки посоченото заключение, съдът е приел, че към същите следва да бъде включена сумата от 201 419,98 лв., представляващи налични парични средства към 01.01.2006г., установени при извършена ревизия от ТД на НАП - П. за периода 01.01.2000г.-31.12.2006г., приключила с РА № 1601913/11.10.2007г и РА № 1885/10.09.2007г. по ЗДДФЛ, в които е констатирано, че паричната наличност към 01.01.2006г. е в размер на 579 729,88 лв. вместо посоченото от експертизата 378 309,90 лв. За основателно е прието възражението на ищцовата страна, че от доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания период следва да бъде изключена сумата от 99116 лв., представляваща дарение от родители, тъй като показанията на свидетелите М. П.- майка на А. Ч., и А. Д.- баща на Е. Ч., според съда са неконкретни и недостатъчно обективни и убедителни. За частично основателно е счетено и възражението на ищцовата страна по отношение на включването в приходната част на експертизата сумата от 704 566,31 лв.- „изтеглени в брой от банкови сметки“. Съдът е приел, че от посочената сума следва да бъдат изключени сумите от 410 337 лв., посочена в графа „усвоени кредити“, и 94 964 лв., посочена в графа „получени по банка заеми“, които съгласно разясненията на вещото лице са били включени в сумата от 704 566,31 лв.- „изтеглени в брой от банкови сметки“. За неоснователно е прието възражението на ищцовата страна против включването в приходната част на сумата от 68 539,02 лв., представляваща получени суми по банкова сметка от трети лица, и доход от продажба на МПС в размер на 14 000 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Шкода“, както и на суми, представляващи върнати допълнителни парични вноски, предоставени на дружества, собственост на А. Ч., тъй като сумите по тези пера съставляват приход на парични средства за лицето. За основателно е прието искането на ответниците в приходната част да бъде включена сумата от 13 290 лв., представляваща поучена от Ч. сума от продажбата на съсобствен недвижим имот, от който същият притежава 1/32 ид. ч., който съгласно заключението на СОЕ е с пазарна стойност 425 280 лв. Съдът е приел, че не следва в приходната част да бъдат включени сумите по оспорените договори за заем - от 11.10.2007г. между „Т.“ ЕООД и А. Ч. за сумата от 142 000 лв.; от 22.12.2006г. между „Слънце 2002“ ЕООД и А. Ч. за сумата от 236 000 лв.; от 01.12.2008г. между „Т.“ ЕООД и А. Ч. за сумата от 231 000 лв.; от 04.01.2011г. между „С.“ ЕООД и „Слънце 2002“ ЕООД за сумата от 100 000 лв. и от 12.08.2011г. между „АГППМП Цито медика“ ООД и „Слънце 2002“ ЕООД. Посочил е, че договорите са били оспорени по отношение тяхното съдържание и дата на съставяне и при доказателствена тежест за ответниците да докажат съществуването на правоотношенията те не са сторили това чрез пълно доказване, доколкото показанията на разпитаните свидетели- приятели на ответника Ч., не са достатъчни за това. Въз основа на така изложените съображения съдът е приел, че доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за периода на проверката са в общ размер от 2 585 836,43 лв. Въз основа на основното заключението на ССЕ съдът е установил, че обичайните и извънредни разходи за издръжка на домакинството и задгранични пътувания на ответниците са в размер на 101 993,23 лв., като от посочената от вещото лице сума от 104 670,59 лв. е била изключена издръжката на ответника А. Ч. за 2015г., доколкото през посочената година същият е бил в ареста. При тези данни съдът е приел, че нетният доход на ответниците за проверявания период е в размер на 2 483 843,20 лв. От допълнителното заключение на ССЕ е установено, че наличното имущество в края на проверявания период- 12.12.2015г. на А. и Е. Ч. е на стойност 57 430,73 лв., в което не са включени паричните суми, преминали през него, но неналични и нетрансформирани в друго имущество в края на проверявания период, което е съобразено с разясненията, дадени в ТР № 4/2021/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е приел, че към горепосоченото имущество следва да бъдат включени и пазарните стойности на МПС в размер на 30 196 лв.- приложение 3 от допълнителното заключение на ССЕ, както и общата стойност за изграждане на вилното селище на третия ответник „Слънце 2002“ ЕООД в размер на 530 711,23 лв. без ДДС, включваща извършени, приети и платени СМР и доставено, прието и платено обзавеждане и оборудване. Предвид горното съдът е достигнал до извода, че в края на проверявания период имуществото на проверяваното и свързаните с него лица възлиза на 618 337, 96 лв. Приел е, че тъй като нетният доход на ответниците Ч. превишава имуществото, налично към края на проверявания период, то не е налице значително несъотвествие между имуществото и нетния доход по смисъла на § 1, т. 3 от ЗОНПИ, нито по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). Посочил е, че този резултат би бил налице, дори ако от приходната част бяха изключени сумите от 68 539,02 лв., представляваща получени суми по банкова сметка от трети лица, 14000 лв.-,доход от продажба на МПС, представляща пазарната стойност на лек автомобил „Шкода“, както и върнати допълнителни парични вноски, предоставени на дружествата, собственост на А. Ч., над сумата от 21 000 лв., както е настоявала ищцовата комисия. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск за отнемане на имущество в полза на държавата е неоснователен и следва да се отхвърли.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива? 2. Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средства, послужили за придобиването на имуществен актив, който впоследствие е отчужден в рамките на проверявания период?
На следващо място касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая повдигнатите от касатора в изложението въпроси са свързани с тълкуването на понятията „значително несъответствие“ и „имущество“ по смисъла на § 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗОНПИ. Същите по принцип са от значение за изхода на всяко производство за отнемане на незаконно призобито имущество и обуславят правните изводи на съда в обжалваното решение, поради което отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на тях обаче не е налице сочената допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по поставените от касатора въпроси е налице както задължителна, така и казуална практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по реда на ЗОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК/, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Такова имущество, обаче, на практика не съществува в края на проверката - а това означава, че липсва предмет на отнемане. „Значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не са налице основания за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На адв. С. П., която е оказала безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на ответниците, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за касационното производство в размер на 10000 лв. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа. В случая предмет на делото е иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от две физически и едно юридическо лице, спорът е със значителна фактическа и правна сложност, а материалният интерес по него в касационното производство е висок- претендираното за отнемане имущество е на обща стойност 1 425 622,07 лв. От друга страна, следва да се отчете, че по делото не е проведено открито съдебно заседание, тъй като не е допуснато касационно обжалване, а адв. П. е изготвила общ писмен отговор на касационната жалба от името на тримата ответници. При съобразяване на посочените обстоятелства настоящият състав на съда намира, че следва да й се определи адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 10000 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Ето защо Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата от 30 лв.- държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №212 от 06.12.2023г. по в. гр. д. №279/2023г. по описа на Апелативен съд- П..
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, да заплати по сметка на ВКС сумата от 30 лв.- държавна такса.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. С. И. П., със служебен адрес- [населено място], [улица], ет. 4, офис 404, сумата от 10000 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответниците в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.