ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331

гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при участието на секретаря ..................................................................................................

и в присъствието на прокурора ............................................................................................

разгледа докладваното от съдия Панева ч. н.д. № 391 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с разпореждане от 15.04.2025 г. административният ръководител на Районен съд - гр. Русе е констатирал, че поради отвод на всички съдии не е възможно да се сформира състав, който да разгледа образуваното НАХД № 18/2025 г. Същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, на който да бъде възложено разглеждането и решаването му.

Настоящият състав, като обсъди данните по делото, установи следното:

Производството по НАХД № 18/2025 г. е образувано пред Русенския районен съд по жалба на С. Н. С. срещу наказателно постановление № 24-1882-000722 от 26.11.2024 г. на началника на РУ в ОДМВР-Русе, РУ 01 Русе, с което на С. е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Всички съдии от състава на районния съд, на които последователно делото е било възлагано, са се отвели от разглеждането му по различни съображения. Един от тях е посочил, че е бил адресат на обидни нападки от страна на бащата на санкционираното лице, отправени в касационна жалба по друго дело. Друг от съдиите е заявил, че е станал обект на подаден от бащата на жалбоподателя във връзка с друго съдебно производство сигнал до Специализираната прокуратура с твърдение за извършено от съдията престъпление по служба. Трети съдия се е отвел с мотив, че е водил лекционен курс по правни дисциплини в РУ „А. К.“ и семинарни занятия, посещавани от бащата на санкционираното лице – Н. С., който е поставял за решаване лични казуси, като е преценил, че Н. С. ще бъде защитник на сина си С. С. (без да има обективни данни по делото за предстоящо подобно развитие на нещата) по настоящото наказателно производство и това може да се третира като повод за съмнение за предубеденост. Друг от съдиите е посочил, че след постановено от него решение по друго дело жалбоподателят е подавал сигнали в КПК, по които са били образувани проверки и снемани обяснения.

В други случаи самоотвелите се съдии са посочвали, че жалбоподателят е искал отвод на всички съдии от състава на Русенския районен съд по други дела със съмнения в обективността и безпристрастността им спрямо неговата личност и че „постановяват неистини в решенията си, за да потвърждават наказателните постановления срещу него, понеже не носят отговорност и не прилагат закона към фактите, а нагаждат същите към избрана от тях разпоредба.“ С този аргумент съответните съдии са се позовали на чл. 29, ал. 2 НПК и са постановили самоотводите си, „за да се осигури разглеждане на делото от съд, по отношение на който не е налице никакво съмнение в безпристрастността“.

Останалите, отвели се от разглеждането на делото съдии, са преценили, че жалбоподателят е направил изрично искане за отвод на всички съдебни състави от Русенския районен съд заради създадено у него впечатление за тяхна предубеденост към него. В част от случаите е посочвано, че искането за отвод на всички съдии се съдържа в самата жалба, макар, обективно, искане за отвод жалбоподателят да е адресирал единствено към съдия Г. в допълнение към жалбата, подадено след като този съдия е приел да разгледа делото, насрочил е същото за определена дата и е постановил изпълнение на процедура по призоваване.

Невъзможността за контрол върху съдебните отводи и създалата се в случая поради постановяването им ситуация на невъзможност районният съд в гр. Русе да сформира състав за разглеждането на делото налагат необходимост от уважаване на искането за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд, в териториална близост до гр. Русе, за да се минимизират затрудненията във връзка с организацията на провеждането на съдебните заседания, както и във връзка с администрирането му, както и неудобствата на ангажираните с участие в него лица.

Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗПРАЩА НАХД № 18/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Русе за разглеждане от Районен съд – гр. Бяла.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Русе за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.