ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2020

Гр. София, 20.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 3248 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 2659 от 22.04.2025 г., подадена от „Арк плюс” ООД чрез адвокат П. В. от АК – Б. срещу въззивно Решение № 47 от 06.03.2025 г. по в. гр. д.№ 606/2024 г. на Окръжен съд – Добрич.

Ответницата по жалбата Е. А. Х.-П. е депозирала отговор чрез адвокат М. А. от САК. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С въззивното решение е потвърдено Решение № 260002 от 02.07.2024 г. по гр. д.№ 308/2014 г. на Районен съд - Балчик, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ по скица 1 057 кв. м., номер по предходен план *, кв. 7, парцел ***, при посочени съседни имоти.

Въззивният съд е съобразил произнасянето с първоинстанционно Решение № 40 от 04.03.2015 г. по гр. д.№ 308/2014 г. Районен съд – Балчик и въззивно Решение № 329 от 30.10.2015 г. по в. гр. д.№ 340/2015 г. на ОС – Добрич (влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3 ГПК, след като не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 562 от 22.11.2016 г. по гр. д.№ 2830/2016 г. на ВКС, І г. о.), като е постановено делбата на процесния недвижим имот да се извърши между И. И. Й. с дял 79/1057 ид. ч., Е. А. Х.-П. с дял 200/1057 ид. ч. и „Арк-Плюс” ООД с дял 778/1057 ид. ч. С въззивното Решение № 329 от 30.10.2015 г. на ОС – Добрич искът за делба е отхвърлен по отношение на М. И. Й.. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза е установено, че делбеният имот е неподеляем по арг. от чл. 19, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Допуснатият до делба поземлен имот, с оглед неговите характеристики и квотите в съсобствеността, е реално неделим, според заключението на вещото лице. Експертът е посочил, че процесното дворно място е с площ от 1 057 кв. м., а съгласно чл. 19 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, в селата следва да се спазват размерите за най-малко 16 м. лице и 500 кв. м. повърхност, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба, при делба на поземлени имоти реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените по-горе, намалени най-много с 1/5. Според заключението закръглената пазарна стойност на имота е 126 500 лв., съответно 79 кв. м. са на стойност 9 456 лв., 200 кв. м. – 23 940 лв. и 778 кв. м. – 93 110 лв.

От правна страна е съобразено, че основният принцип при извършване на делбата е всеки от съделителите да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, като при извършване на преценка кой способ да бъде приложен следва да бъдат съобразени видът на имуществото, допуснато до делба, броят на имотите, броят на лицата, между които следва да се извърши делбата, основанието, на което е възникнала съсобствеността и дяловете на съделителите в съсобствеността. Трайно и последователно ВКС приема, че при избора на способ за извършване на делбата съдът следва преди всичко да прецени възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени толкова на брой дялове, че всеки съделител да получи реален дял. В конкретния случай предмет на делбата е един неподеляем недвижим имот, поради което способите, регламентирани в чл. 352 и чл. 353 ГПК са неприложими. Не са налице и предпоставките по чл. 349 ГПК, тъй като имотът не е жилище. Въззивният съд е приел, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез основния способ, предвиден в ГПК – изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.

По отношение на доводите, във връзка с кръга на лицата, между които следва да се извърши делбата, същите са намерени за неоснователни. Последователно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата, като в тези части решението по допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза на производството, който се произнася относно начина по който ще се прекрати съсобствеността, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имущества и правата на съделителите. Прието е, че след като въпросът относно участниците в съсобствеността и дяловете им е преклудиран от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата, то той не може да бъде пререшаван във фазата по ликвидиране на съсобствеността. Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните, които са признати за съсобственици и съобразно установените дялове със съдебното решение на първата фаза по допускането на делбата. В този смисъл оплакванията във връзка с кръга на лицата, между които следва да се извърши делбата, нямат никакво отношение към валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, постановено във втората фаза на делбеното производство, нито е от обуславящо значение за начина на извършване на делбата.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК – вероятна нищожност и вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не съществува вероятност решението да е нищожно - същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Не се констатира и вероятност за недопустимост на въззивното решение. Със същото е извършена делба на имота, който е бил допуснат до делба с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК и между участниците в съсобствеността, определени с това решение. След като решението по допускане на делбата влезе в сила, то, съгласно чл. 297, чл. 298 и чл. 299 ГПК, обвързва както страните и техните правоприемници, така и съда, който го е постановил и всички останали съдилища в Р. Б. Доводите на касатора относно лицата, между които делбата е извършена, са неотносими към втората фаза на делбата, тъй като наличието на съсобственост относно процесния имот е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата и въпросът не може да бъде пререшаван в настоящото производство.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 47 от 06.03.2025 г. по в. гр. д.№ 606/2024 г. на Окръжен съд – Добрич.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: