ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2041
гр. София, 20.04.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.04.2026г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №804 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощника му по делото адв. Г. К.- П., против Решение №173 от 20.10.2025г. по в. гр. д. №366/2025г. по описа на Апелативен съд- П., с което е било потвърдено Решение № 108 от 24.04.2025г. по гр. д. № 604/2024г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отхвърлен предявеният от Окръжна прокуратура-Х. против Н. Х. В., Т. Д. Г., и малолетната М. Н. Х., иск с правно основание чл. 66, ал. 6 от СК за отмяна на извършеното от Н. Х. В. със заявление вх. № 61/09.09.2022г. припознаване на детето М. Н. Х.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск за отмяна на припознаването.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. Д. Г., ЕГН [ЕГН], действаща лично и като майка и законен представител на малолетната М. Н. Х., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. С. М., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.
Не е постъпил отговор от ответната страна по нея Апелативна прокуратура - П..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел въз основа на представеното с исковата молба копие на акт за раждане № 585/18.06.2013г., че детето М. е родено от майката Т. Д. Г. на 14.06.2013г., като в акта за раждане няма записан произход от бащата, а като бележка е отразено извършено от Н. Х. В. със заявление с вх. № 61/09.09.2022г., приложено по делото, припознаване на детето. Приел е, че предявеният от Окръжна прокуратура - Х. иск за отмяна на така извършеното припознаване е допустим, тъй като е предявен в уредения в разпоредбата на чл. 66, ал. 6 от СК едногодишен срок от узнаването му. При произнасянето си по основателността на иска съдът е посочил, че исковата молба не съдържа съображения какъв обществен интерес е нарушен и как този обществен интерес следва да бъде защитен с предявяването на иска.
Според съда същата съдържа само твърденията на Н. Х. В., изложени в подадената до прокуратурата молба, в която той заявява, че е припознал детето М., че след развода му с майката Т. Г. е разбрал от нея, че биологичен баща на М. е друго лице - Ж. Ж., че детето вече знаело кой е биологичният му баща и двамата контактували помежду си, че между него и малолетното дете М. липсвали отношения като обич, признателно и доверие, каквито се изисквали между баща и дъщеря, двамата не се виждали и нямали никакъв контакт един с друг, което положение било обществено неприемливо и засягало обществения интерес, тъй като в обществото следвало да се знае кой е баща на детето. Съдът е приел за невярно твърдението в исковата молба, че общественият интерес се обосновава от необходимостта в обществото да се знае кой е баща на детето.
Посочил е, че общественият интерес изисква да няма и да не се допуска неоснователна намеса в личния живот на гражданите и особено на децата, като се разисква кой всъщност е баща на едно дете, а действително важното е едно дете да има произход от баща и най-вече да има баща, за да расте в защитена семейна среда с двама родители. Позовал се е на разясненията в т. 5 от ППВС №5/21.02.1979 г., съгласно които поначало, и при иск по чл. 67 от СК са без правно значение факти и обстоятелства, които не касаят биологичния произход на детето, т. е. когато преди припознаването припознаващият е наясно, че то не произхожда от него. При уредбата в семейното законодателство стремежът на законодателя е да се търси и намери справедлив баланс в интересите на двете страни в производство по искове за оспорване на произход, предвидени в СК, а в гранични случаи да се предпочете интересът на детето.
Припознаването на дете с неустановен произход поражда правно действие и когато не съвпада с кръвния произход, като съобразно с принципа за стабилност на гражданското състояние, която е в съответствие с обществения интерес, не е допустимо да се отменя припознаването поради несъвпадение с кръвния произход, още повече когато, както би било в настоящия случай, при заличаване на наличен регистриран произход на припознато дете това ще доведе до оставането му без установен произход от бащата. Общественият интерес изисква осигуряване на правна сигурност относно установения произход от бащата и запазване на свързаната с това подкрепа, както и стабилност на гражданските отношения при наличие на трайно установен произход от частноправните субекти, в какъвто смисъл са и мотивите на решението от 05.04.2018 г. на ЕСПЧ по делото Докторов срещу България.
Предвид горното съдът е приел, че в случая не се твърди наличие на обществен интерес, който в случая да бъде защитен с предявения иск, а интерес от успешното му провеждане има единствено Н. В.. Приел е, че от събраните по делото доказателства също не се установява наличие на обществен интерес, а напротив - при уважаването му интересът на детето М. би бил неоснователно и тежко засегнат. Изложил е съображения, че по делото няма спор, че В. не е биологичен баща на детето М., а неговата връзка с майката и детето е установена повече от година след раждането на М..
В един дълъг период от около 7 години тримата са живеели като семейство, той се е грижил за М. като роден баща, тя го е знаела като нейния баща, а припознаването той е извършил впоследствие със заявлението от 09.09.2022г., след което сключил граждански брак с майката, прекратен с развод съгласно съдебно решение от 20.11.2023г., след което прекратил и отношенията си с детето М..
При така установените отношения между В. и детето М. несъмнено той няма основание да претендира за унищожаване на припознаването по реда на чл. 67 от СК, а с действията си по ангажиране на прокуратурата да предяви иск по чл. 66, ал. 6 от СК цели да постигне резултат, който не би могъл да постигне със собствени действия, а именно да бъде юридически прекратена връзката му с детето М., което поведение обаче не е в обществен интерес, а е поведение, целящо постигане на един непозволен за В. резултат в негов личен интерес и при тежко засягане на интереса на детето М.. Видно е от заявеното от детето М. ( [дата на раждане] ) при изслушването му в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 17.01.2025г. в присъствието на психолог (тогава то е на 11 години и 7 месеца), че тя посочва Н. В. като неин баща и разказва, че след развода на родителите вече не живеят заедно, от месец април тя не поддържа контакти с него и той я блокирал във „Фейсбук“, тя иска да живеят тримата заедно, но знае че е невъзможно, защото майка й няма да прости и той няма да се върне, защото си има любовница. М. заявява, че знае от лятото на 2024г. (видяла на телефона на майка си съобщение от адвокатката, питала майка си и тя след няколко дни й обяснила), че биологичният й баща е друг човек, но казва, че той не й баща, а неин баща е Н. Х. В., той я е хранил, къпал я е, спала е при него, тя не може да си представи, че друг е неин баща, казва, че това не е истина и за нея баща й е Н. В., който я е отгледал, откакто тя се помни той е до нея.
Според съда обстоятелствата относно връзката между В. и детето М. като такава на родител и дете от нейна най-ранна детска възраст, още много преди извършване на припознаването, както и на липса на такава връзка понастоящем между М. и предполагаемия неин биологичен баща Ж. Л. В., се потвърждават и от разпита на свидетелите по делото. Св. Ж. Л. В. посочва, че той не поддържа никаква връзка с майката и с детето, счита за вероятно той да е баща на детето, не поддържа контакт с майката от 2012г., тогава Т. била бременна, но решили да се разделят и тя да прекъсне бременността, не е правил сега опити за контакти с тях и няма желание да поддържа връзка с детето, детето М. не го познава и между тях не е имало никакъв контакт.
Видно от показанията на свидетелката Гочка П. А., на детето му е много тежко, детето било на около 1 година и 7 месеца, когато Н. дошъл в къщата и заживели заедно, той не е биологичен баща на детето, но той много добре знае кой е таткото на това дете и това е Ж. Л., Н. много гледал М., купувал й подаръци, Т. и Н. се разделили през 2024г., дотогава той се грижел за детето, бил като неин баща, интересувал се от детето, от април Н. прекъснал контактите с М., детето дошло плачейки при свидетелката и й казало, че баща й повече не я търсел, защото си имал любовница, детето не е установило контакти с Ж. Л..
Видно от показанията на свидетеля Г. М. Д., той правил ремонт на къщата на майката на Т. около 2015г., тогава Т. и Н. живеели заедно в тази къща с М., Н. се стараел да е баща на М. и да не я изгуби, имал страх майката на Т. да не говори с Ж., искал детето да чувства него като баща, Н. знаел кой е биологичен баща на детето, но не искал то да разбира за това.
Видно от показанията на свидетеля А. К. Й., той е съсед на апартамента, в който Н. и Т. живеели, Т. имала свое дете, когато двамата се запознали, то не е дете на Н., той се грижел преди за М., но в момента не поддържа контакти с нея, свидетелят знае по слухове, че детето е на Ж., не е виждал М. и Ж. да поддържат контакти помежду си. Видно от показанията на свидетеля А. Я. А., той е приятел на Н. от много време, Н. живял с Т. на семейни начала, тя имала дете и той я взел с детето, събрали се, когато детето било на около година-две, грижел се и за двете, свидетелят е чул на високоговорител телефонен разговор между двамата, при който тя казала на Н., че детето не е от него, свидетелят впоследствие разбрал, че детето е на някой Ж..
Видно от показанията на свидетелката М. Г. С., тя работи като психолог, работи с детето М. в ЦОП от 4 месеца на периодични срещи, детето посещава центъра по желание на майката, защото то не се чувства добре заради раздялата на родителите, която раздяла М. приема трудно, детето казва, че нейният баща е Н., приема него за баща, детето знае, разбрало е при раздялата на родителите, че биологичният й баща е друг, но не го приема, детето казва, че това не променя нейните чувства и не чувства отчуждение към Н., детето е виждало биологичния си баща, знае кой е, но не е споделяло да контактува с него.
Видно от социалния доклад, изготвен на 09.01.2025 г. от АСП-ДСП-Д., при срещата М. идентифицирала Н. Х. като свой родител и показала силна емоционална привързаност към него, споделила, че той е имал важна роля в живота й и сега се чувства обидена и предадена, страда от раздялата на родителите си и иска те отново да бъдат заедно, разказала, че през лятото на 2024г. случайно разбрала, че Н. не е неин биологичен баща и това много я разстроило, споделила, че не познава и никога не е контактувала с биологичния си баща.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, Н. Х. В. е имал силна емоционална връзка с детето, но след развода връзката е претърпяла обрат и той не желае да се запазят добрите взаимоотношения с детето; М. все още изпитва силна привързаност към него и има огромно желание да продължат взаимоотношенията помежду им, детето въпреки враждебния конфликт на родителите не желае да се отдръпне от връзката си с баща си, наясно е, че той не е неин биологичен баща, но тя го е приела от малка за такъв и не желае да има промяна и прекъсване на взаимоотношенията, докато при него се наблюдава емоционална отчужденост и отдръпване изцяло от детето и майка му; той казва, че е жалко за детето, грижел се за него като свое, но няма доверие на майката и счита, че е по-добре да се отдръпне и да няма нищо общо, че сега вече се знае истинският баща на М. и той няма къде да се бърка; при детето не се наблюдава стрес или голяма тревожност, а по-скоро неяснота в положението между родителите, несигурна среда и неяснота за в бъдеще, това е непосилно за психиката и емоцията на детето, независимо от възрастта; при М. се наблюдава лека степен на отчуждение - липсва родителската фигура на баща, с тази липса тя се справя чрез защитни механизми и насочване на внимание към среда извън дома.
Въз основа на така събраните доказателства съдът е приел, че е в интерес на детето при сегашните обстоятелства запазване на връзката, включително със запазване на произхода след припознаването, между него и Н. В., когото то продължава да приема за свой баща.
Позовал се е и на посоченото в т. 20 от мотивите на решението от 05.04.2018г. на ЕСПЧ по делото Докторов срещу България, че при делата за оспорване на произход на дете поначало ограниченията на индивидуалното право на личен живот са оправдани от съображения за правна сигурност в семейните отношения, като съображението за това кое е в най-добрия интерес на детето, е от първостепенно значение във всяко дело от този вид и в зависимост от неговото естество и сериозност най-добрият интерес на детето може да надделее над тези на родителите.
По изложените съображения предявеният иск е приет за неоснователен и отхвърлен.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос. Към изложението са приложени две решения на Софийския градски съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, разрешен в обжалваното решение, то касационно обжалване на въззивното решение на сочените от него основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК не може да се допусне.
Отделно от това следва да се посочи, че приложените към изложението две решения на Софийския градски съд не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречието с която да е основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.
В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.
При постановяване на решението си съдът е изложил подробни и обосновани съображения, че в случая не се установява наличие на обществен интерес по смисъла на чл. 66, ал. 6 от СК, защитата на който да налага уважаване на иска, посочил е какъв с оглед установените по делото обстоятелства е най - добрият интерес на детето и защо същият, както и изискването за правна сигурност в семейните отношения, следва да надделееят над индивидуалния интерес на родителя, извършил припознаването.
По изложените съображения и доколкото и при извършената служебна проверка с оглед задължението му да следи за интересите на ненавършилото пълнолетие дете настоящият състав на съда не установи наличие на основания по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 за допускане на касационно обжалване на решението, то такова не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Т. Д. Г. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800 евро.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №173 от 20.10.2025г. по в. гр. д. №366/2025г. по описа на Апелативен съд- П..
ОСЪЖДА Н. Х. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на Т. Д. Г., ЕГН [ЕГН], сумата от 800 евро - разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.